Р Е Ш Е Н И Е № 89 Гр.София, 21.07.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар Н.ТАКЕВА и в присъствието на прокурора Ив.СИМОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 275/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.Т. М. Б., подадена чрез упълномощения му защитник адв. И. Н. срещу въззивна присъда 29.11.2019г., постановено по ВНОХД № 5424/2018г. по описа на Софийски градски съд. В депозираната касационна жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с доводи за неправилно осъждане на подс.Б., тъй като според защитата той е действал при условията на неизбежна отбрана. Като нарушения на процесуалните правила се визира липсата на обективен доказателствен анализ от страна на въззивния съд, при който са игнорирани или грешно интерпретирани част от доказателствата. Така се е стигнало до неправилни изводи относно фактическата обстановка и характера на полученото от пострадалия телесно увреждане. Формално се декларира в жалбата, че наказанието е несправедливо определено с оглед неправилната правна квалификация, младата възраст на подсъдимия и поведението на пострадалия. Иска се от касационната инстанция да отмени присъдата на въззивния съд и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия Б. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания, като акцентира на твърденията си за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи направения доказателствен анализ, респективно мотивирани неверни правни изводи относно виновността на подзащитния му. Развива тезата си, че не е установен по категоричен начин вида на телесната повреда и средството, с което са причинени нараняванията. Подсъдимият Б. не се явява пред касационния съд. Повереникът на частния обвинител А. Ч., адв.А., счита касационната жалба за неоснователна. Не съзира твърдените от защитата нарушения на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. Счита направения доказателствен анализ от въззивния съд за отговарящ на процесуалните изисквания за обективност и всестранност, като отбелязва, че няма спор относно характера на причинената на доверителя му телесна повреди. Частният обвинител А.Ч. поддържа становището на повереника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. Не споделя тезата за нарушения на процесуалните правила и материалния закон, посочва, че доказателственият анализ на въззивния съд е пълен, обективен и всестранен, при което се е стигнало и до верни правни изводи относно виновността на подсъдимия. Предлага присъдата на Софийския градски съд да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 13.07.2018г., постановена по НОХД № 22620/2016г., Софийския районен съд е признал подс. Т. М. Б. за виновен в това, че на 15.08.2016г. в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, причинил на А. Н. Ч. тежка телесна повреда, изразяваща се в общо разстройство на здравето, опасно за живота, като на основание чл.132, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1,т.3 НК, го е осъдил на „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, включване в програми за обществено въздействие за срок от една година. С присъда от 29.11.2019г., постановена по ВНОХД № 5424/2018г. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен. Подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по първоначалното обвинение, по което е предаден на съд - по чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.69, вр. чл.66 НК за срок от 3 години. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Относно възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: В допълнението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно и необективно е обсъдил доказателствения материал. По своето същество основните оплаквания на касатора са относно обосноваността на второинстанционната присъда, доколкото се анализират гласните доказателства (показанията на свидетелите Д., Ч., Г. Я., П.Я., П. и В.) и се излагат аргументи срещу мотивите на въззивния съд кои от тях и в каква част е кредитирал. Касационната инстанция не може да сподели направените възражения. Единствено следва да се подложи на разискване въпросът за спазване на процесуалните правила, визирани в чл. 13 и 14 НПК, относими към обективността, всеобхватността и безпристрастността на доказателствения анализ, без да се ревизират мотивите на контролирания съд относно кредитирането на доказателствения материал, което е негово суверенно право. В светлината на тези свои правомощия касационният съд може да направи извода, че втората инстанция е осъществила пространна проверка на първоинстанционния съдебен акт, направила е собствен анализ на всички събрани доказателства съобразно изискванията на закона и е изложила мотиви досежно наведените възражения на защитата. Акцентира се на обстоятелството, че показанията на посочените в жалбата свидетели - св.Д., св.Ч., св.Г.Я., св.П.Я., св.П., св.В., са приети за достоверни, при условие, че никой от тях не е възприел подсъдимият да носи нож, с който да е нанесъл инкриминираните удари. Твърденията на защитата са правилни, доколкото въззивният съд в мотивите си не е излагал аргументи, с които да потвърди, че свидетелите са възприели този факт. Напротив, коректно е посочено от второинстанционния съд, че единствено св.В. е възприел нож в ръката на подсъдимия, след като последният се е оттеглил и че дори самият пострадал е видял, че е наранен след прекратяването на конфликта между него и Б.. За да приеме за установено от фактическа страна начина на осъществяване на деянието, въззивният съд е базирал изводите си както на показанията на този свидетел, така и на заявеното от останалите присъстващи на инцидента, които категорично и еднопосочно възпроизвеждат данни за възприетото нараняване на пострадалия, появило се непосредствено след оттеглянето на подсъдимия, посочат локализацията му, силата на кървенето, предприетите действия по неговото спиране и отвеждането на пострадалия в болницата. Логическа подкрепа изводите са намерили и в заключенията на съдебномедицинските експертизи, безпротиворечиво установяващи механизма на причиняване на увреждането и характера на нараняването. Оплакванията на защитата относно възприетите от въззивния съд обстоятелства, свързани с предходен конфликт между подсъдимия и пострадалия, и причината, поради която двамата са се оказали на едно и също място, са относими единствено към обосноваността на атакувания акт, а това е довод, по който касационният съд не може да се произнася. Кредитирането на показания на посочените вече свидетели и тези на св.Г. и П. е подробно мотивирано и не дава възможност на касационната инстанция да приеме, че не са спазени процесуалните правила, относно всестранен и обективен доказателствен анализ. Твърди се в касационната жалба на защитата, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно характера на причиненото увреждане при наличието на разнопосочни заключения на съдебномедицински експертизи. Действително въпросите, свързани с причинените на св.Ч. телесни увреждания, са били предмет на обсъждане от три съдебно-медицински експертизи (единична, тройна и петорна съдебно-медицински експертизи), които са обсъдени с нужното внимание от въззивния съд (л.117-119 и л.122-124 от въззивното производство). И двете предходни инстанции са приели за установено, че едно от причинените на пострадалия четири наранявания е довело до „ постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота“, като законосъобразно са мотивирали изводите си с медицинските данни за характера на увреждането към момента на причиняването му, последиците от същото и фактора- оказана навременна и компетентна медицинска помощ за избягване на сигурен летален изход. В тази връзка не се споделят оплакванията за липса на мотиви към въззивния съдебен акт, касаещ такъв основен въпрос, като вида на причинената телесна повреда. Относно оплакванията за нарушения на материалния закон: Възражението на защитата, макар и схематично посочено в жалбата, касае оценката, която въззивната инстанция е дала на поведението на подсъдимия преди и по време на инцидента. Въпросът е намерил различен отговор от двете предходни инстанции, като районният съд е счел, че подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана, а въззивната инстанция е коригирала тези изводи, като е изложила фактически и правни доводи в подкрепа на застъпеното схващане, че подсъдимият не е бил поставен в положение на неизбежна отбрана, респективно не е превишил пределите й. При законосъобразно възприета от втората инстанция фактическа обстановка касационният съд няма основание да внася корекции в правните изводи. За да даде подробен отговор на възражението на защитата, настоящата инстанция следва да отбележи, че действително конкретиката при извършване на деянието – предходни отношения между пострадалия и подсъдимия, развитието на конфликта процесната вечер, средство на въздействие, интензивност на нападение и отбрана и емоционална обусловеност на реакциите, са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Много подробно и задълбочено въззивният съд е изложил доводи относно предисторията на недобрите отношения между подсъдимия и пострадалия, анализирал е ескалирането на конфликта между тях въпросната вечер и законосъобразно е приел, че той е предизвикан от подс.Б.. Управлявайки лек автомобил, подсъдимият е предприел маневри, които са поставили в опасност здравето на св.Ч., който едва след това е нанесъл удари на подсъдимия. Твърденията на защитата, че пострадалият насилствено е извадил подсъдимия от автомобила не се подкрепят доказателствено с нужната категоричност. Напротив, въззивният съд в резултат на правилна доказателствена преценка е приел, че Б. доброволно и самостоятелно е излязъл от автомобила, последвало е сбиване, при което е намушкал с нож пострадалия и му е причинил четири наранявания, едно проникващо в гръдната кухина и причинило нараняване на ляв бял дроб с излив на кръв и въздух в гръдната половина. След това подс.Б. се качил в колата и се оттеглил. Не би могло да се сподели възражение на защитата, че неоткриването на ножа, като средство за извършване на престъплението, води до доказателствен дефицит от съществено значение. Такова хладно оръжие е било забелязано у подсъдимия, а и причинените наранявания са резултат от активните му действия, свързват се с безспорното му присъствие на мястото и участие в сбиването, станало само между него и пострадалия. При така приетите фактически положения се явява верен крайният извод на въззивната инстанция, че подсъдимият следва да отговаря за умишлено причиняване на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК. Законосъобразно е прието от втората инстанция, че в дадения казус не са налице предпоставките на чл.12, ал.1 НК. В правната теория и съдебна практика последователно се отстоява тезата, че неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато "отбраняващият се" съзнателно е провокирал нападение, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. Подсъдимият Б. е инициирал конфликта, като е предприел застрашаващи здравето и живота на пострадалия маневри с автомобила си. В отговор на това пострадалият, чувствайки се в опасност, му е нанесъл два удара през отворения прозорец на автомобила, след което подсъдимият е излязъл от колата си и в хода на последвалото сбиване между двамата, е нанесъл ударите с нож в тялото на пострадалия. Касационната инстанция споделя изводите, че поведението на пострадалия и нанасянето на удари на намиращия се в колата подсъдим е обусловено от двата опита на Б. преди това да бутне с управлявания от него автомобил св.Ч.. Не може да се сподели възражението на защитата, че е налице доказателствен дефицит относно факта, свързан с маневрите, предприети от подсъдимия, окачествени от въззивния съд като застрашаващи здравето и живота на пострадалия. На базата на собствен анализ на доказателствата въззивният съд е приел, че показаниятa на св.Ч. не могат да бъдат игнорирани само защото той е пострадал от деянието. Те са били обсъдени от втората инстанция във взаимовръзка с показанията на свидетелите П.Я., В., Г.Я., Д., които са възприели изцяло или отчасти обстоятелствата, подробно пресъздадени от пострадалия, а именно, че подсъдимият е насочил управлявания от него автомобил срещу него, спрял е рязко пред Ч., а след опита на свидетеля да заобиколи колата подсъдимият е дал на заден ход, създавайки реално опасност да му причини телесна увреда. Изложените съображения мотивират и извода, че не може да се приеме, че подсъдимият е бил в положение на отбраняващ се, тъй като съзнателно е провокирал с активни действия реакцията на пострадалия. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Възраженията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се основават на твърденията на защитата, че младата възраст на подс.Б. и поведението на пострадалия, не са съобразени при индивидуализацията му. Посочва се, че едно от приетите като отегчаващо вината обстоятелства - управлението на МПС от страна на подсъдимия без правоспособност, не е установено по надлежен ред. Касационната инстанция не може да сподели напълно тези оплаквания. Правилно въззивният съд е отбелязал, че при определяне на наказанието на подсъдимия, се отчита едно смекчаващо вината обстоятелство и това е чистото му съдебно минало. На аргумента на защитата, че възрастта на Б. не е оценена с нужната обективност се противопоставят мотивите на втората инстанция, че непълнолетието му се е отразило при редукцията на наказанието по реда на чл.63 НК и не може да се експонира повторно в негова полза. Що се отнася до констатацията на въззивния съд, че в ущърб на подсъдимия е преценен фактът, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление, то същата е направена с оглед данните за възрастта му. Безспорно към датата на деянието подс.Б. не е имал навършени 18 години. Разпоредбата на чл.151 ЗДвП регламентира въпроса касаещ възрастите, на които би могло да се придобие правоспособност за управление на различни категории МПС. Съпоставени с възрастта на подсъдимия към датата на осъществяване на деянието, не могат да се направят изводи в негова полза, както твърди защитата. При констатирания превес на отегчаващи вината обстоятелства - завишена лична обществена опасност, базирана на данни за предходно противоправно поведение (закана с нож спрямо пострадалия), на фактите за неговото поведение в конкретния случай и специфика на осъществяване на деянието, въззивният съд е приложил правилно закона и е определил справедливо наказанието му над средния размер. По-голяма снизходителност не би могла да се очаква. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание и въззивната присъда следва да се остави в сила, като правилна и законосъобразна. Искането на защитата за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция би могло да се удовлетвори единствено в хипотезата на чл.354, ал.1,т.2, вр. на чл.24, ал.1,т.1 НПК - когато приетата за установена фактическа обстановка в атакувания съдебен акт не разкрива белези на престъпление, но подсъдимият въпреки това е осъден. В настоящия случай тези предпоставки не са налице и касационната инстанция не може да приложи цитираната разпоредба. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда 29.11.2019г., постановено по ВНОХД № 5424/2018г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: