Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр.София, 21.02.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4321 по описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 04.03.2013г. по гр.д. №1278/2012г. на ОС Русе, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. С определение от 15.11.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса кога е налице увреждане на кретидора по смисъла на чл.135 ЗЗД, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения иск. Ответникът - Н. А. П., чрез процесуалните си представители, поддържа, че решението е законосъобразно и следва да се потвърди. Ответницата Х. Г. П., не изпраща представител и не взема становище по спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от [фирма] против Н. А. и Х. Г. искове за прогласяване на основание чл.135, ал.1 ЗЗД относителната недействителност по отношение на банката на сделката за дарение на 3/4 идеални части от лозе в местността „” в землището на [населено място], сключена с нотариален акт №г. от 08.12.2009г. на нотариус с район на действие РС Р. и сделката за дарение на 3/4 идеални части от апартамент № , на четвъртия етаж в жилищен блок “С.”, [улица], №, в [населено място], с площ от 74,82 кв.метра, избено помещение № и таванско помещение №, извършена с нот.акт №г. на 27.11.2009г., на нотариус с район на действие РС Р.. Прието е за установено по делото, че ответницата по жалба - Н. А., е извършила безвъзмездни разпореждания в полза на дъщеря си, ответницата Х. Г., като на 27.11.2009г. й е дарила 3/4 идеални части от апартамент в [населено място], а на 08.12І.2009г. й е дарила 3/4 идеални части от лозе в землището на [населено място] и именно тези две сделки банката е поискала да бъдат обявени за недействителни спрямо нея, навеждайки доводи за наличието на предпоставките по чл.135 ЗЗД. Прието за установено, че ответницата по жалба е осъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.11.2011г. на РС - Русе да заплати на [фирма] сумата 37050,08 лева по договор за кредит от 16.11.2005г., лихва за времето от 25.06.2009г. до 14.11.2011г. в размер на 8 029,65 лева и наказателна лихва в размер на 446,56 лева. Съдът е посочил, че отменителният иск по чл.135, ал.1 ЗЗД като правен способ за защита срещу увреждащите правни действия на длъжника, дава възможност на кредитора да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Установено е по делото, че атакуваните от банката сделки са извършени от Н. А. в периода м.ноември-м.декември 2009г., а предсрочната изискуемост на задължението по договора й за кредит е настъпила към месец юни 2009г, тоест преди сключването на договорите за дарение. Прието е обаче, че в случая за банката не е настъпило увреждане, тъй като вземането й по договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, чиято стойност значително надвишава задължението. Съдът е счел, че това имущество е достатъчно да се удовлетвори кредитора, още повече, че по отношение на него той се явява привилегирован кредитор, каквото качество по отношение на имуществото, предмет на атакуваните сделки, няма. Съдът е взел предвид задължението на Н. А. по договора за кредит от 16.11.2005г. и е преценил, че разпоредителните сделки, извършени от нея, не са довели до увеличаване на нейната неплатежоспособност, нито са създали такава, тъй като за кредитора остава възможността да се удовлетвори предпочтително от стойността на имуществото, обезпечаващо вземането му с ипотека. Въззивният съд е счел за ирелевантно за спора обстоятелството, че Н. А. има и други задължения към банката, произтичащи от други договори на значителна стойност, обезпечени със същата ипотека. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че извършените от ответницата по жалба и по иска разпореждания с недвижими имоти не увреждат кредитора, поради което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Допуснато касационно обжалване по въпроса кога е налице увреждане на кретидора по смисъла на чл.135 ЗЗД, по който съдът се е произцнесъл в противоречие с практиката на ВКС В практиката на ВКС е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД. има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В този смисъл е и даденото разрешение в представените от жалбоподателя рашения, както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 08.06.2010г. по гр.д.№ 37/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, решение от 27.07. 2011г по гр.д. № 785/ 2010 год, ІІІ г.о. на ВКС, и решения от 14.VІІ2010г. по гр.д № 1220/2010г. ІV г. о. и от 26.І.2012г- по гр.д № 456/2011г. ІІг.о.на ВКС. С оглед на даденото в практиката на ВКС разрешение на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състов на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решие по съществото на спора като уважи предявения иск. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е налице, тъй като с двете атакувани дарения длъжникът Н. А. е намалила имуществото си и е увеличила неплатежоспособността си, поради безвъзмездния им характер. Както бе посочено по-горе увреждащите сделки следва да се считат за несъществуващи единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество, тъй като спецификата на Павловия иск е да служи за обезпечение за удовлетворение на вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на облигационната връзка с третото лице, в случая ответницата. Х. Г.. Ако кредиторът бъде удоволетворен от друго имущество на длъжника двете дерения ще запазят своето действие и за в бъдеще като напълно валидни сделки. Ищецът - жалбоподател е доказал не само факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, но и знание за увреждане у длъжника и лицата, с които той е договарял, тъй като презумцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД в случая има действие - ответницата Х. Г. е в кръга на лицата, които изрично са в посчената родствена връзка. С оглед на това следва да се приеме, че по делото е установен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, както от обективна страна, така и от субективна страна, доколкото оборимата законова презумция за знание, не е била надлежно оборена. Предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждащи го сделки е установено и атакуваните сделки следва да се обяват за относително недействитерлни спрямо банката. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 4304,96лева съобразно представените списъци по чл.80 ГПК. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 04.03.2013г. по гр.д. №1278/2012г. на ОС Русе , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на [фирма] сделките, с които Н. А. е дарила на Х. Г. : 3/4 идеални части от лозе в местността „” в землището на [населено място], с нотариален акт №г. от 08.12.2009г. на нотариус с район на действие РС Р. и 3/4 идеални части от апартамент № , на четвъртия етаж в жилищен блок “С.”, [улица], №, в [населено място], с площ от 74,82 кв.метра, избено помещение № и таванско помещение №, с нот.акт №г. на 27.11.2009г., на нотариус с район на действие РС Р.. ОСЪЖДА Н. А. П. и Х. Г. П. да заплатят на [фирма] сумата 4 304,96 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: