Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр.София, 25.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 595/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Х. Б. П. - чрез адвокатите Ч. и Г., за възобновяване на въззивно нохд № 466о/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХV-ти въззивен състав и отмяна или изменение на решение № 1345/02.12.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на осъдителната присъда от първоинстанционния съд и с потвърдителното решение на въззивния съд, който е приел нови фактически положения и оценка на свидетелски показания, но не е уважил доказателствено искане. По тези съображения делото следва да се върне за ново разглеждане след отмяна на осъдителната присъда и алтернативно – да бъде съобразено „обстоятелството, че наложеното наказание е явно несправедливо и несъразмерно тежко”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският районен съд, наказателна колегия, 112 състав с присъдата от 22.02.2013 год. по нохд № 5613/2013 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 03.04.2007 год. гр. С. като баща и законен представител на малолетния си син Х. П. съзнателно действал против законните интереси на представлявания, с което му причинил значителна – в размер на 106 641,03 лева, и невъзстановима щета. На основание чл.217, ал.4 вр.ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 300 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Искането на осъдения П. за възобновяване на наказателното дело е подадено в срок, но е неоснователно. В него са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона както при постановяване на осъдителната присъда, така и на въззивното решение. Осъденият за престъпление от общ характер е от кръга на лицата по чл.420, ал.2 НПК и може сам да прави искане за възобновяване на наказателното дело в случаите по чл.422, ал.1, т.5 НПК. На проверка подлежи влязлото в сила решение и според чл.426 НПК в това производство се прилагат правилата на касационното производство, поради което в частта му относно нарушения при постановяване на осъдителната присъда не подлежи на проверка. Въззивният съд съобразно правомощията си като инстанция по същество и съгласно чл.314 НПК има задължение да извърши цялостна проверка на присъдата, а не само по доводите, поддържани в жалбата, които е изпълнил цялостно. Произнесъл се е с мотивирано определение относно наличието на условията по чл.327 НПК. От мотивите става ясно, че е констатирал несъвършенство и непълнота в обжалвания акт, но че това не са съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения при упражняване на процесуалната си дейност при провеждане на съдебното следствие, при мотивиране на оценката на доказателствените източници и отстраняване на противоречията според изискванията на чл.305, ал.3 НПК и правилно е мотивирал виждането си относно фактическите и правните изводи. Затова е приел, че не се налага връщане на делото за ново разглеждане. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка и е направил задълбочена проверка и анализ на целия събран доказателствен материал като е обосновал извода, че е процесуално допустим и в достатъчен обем за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Направил е оценката им по вътрешно убеждение и не е допуснал едностранчивост, непълнота или предпочитание. Със съдържанието, в което е формулирал фактическите си изводи, е допълнил мотивите на първоинстанционния съд. Не се е позовал на доказателствени източници, които не са били известни на подсъдимия, установяващи неизвестни за подсъдимия и неотносими към главния факт обстоятелства. Оценил ги е според изискванията по чл.14 НПК-обективно, всестранно и пълно, без да дава преимуществено значение на някои в полза на обвинителната теза. Мотивите са подробни, ясни и убедителни, основани на материалите по делото. Въз основа на установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия П., поради което не е допуснал нарушение на материалния закон. Въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалното задължение да даде отговор на всички доводи за допуснати нарушения, който извод следва от съдържанието на решението. Подробно е мотивирал неоснователността на възражението за съществени нарушения при изготвяне съдържанието на обвинителния акт и неясно формулирано обвинение. Изложил е подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Начинът, по който е съставен обвинителния акт и е формулирано обвинението, отговарят на изискванията по чл.246 НПК и не е ограничена възможността на подсъдимия да разбере за какви факти е предаден на съд. В такава насока е проведено съдебното следствие и е направена оценката на доказателствените източници, въз основа на които са изведени фактическите и правните изводи. Наличието на данните за цялостното поведение на подсъдимия са относими към деянието му и се съдържат в материалите, събрани на досъдебното производство, а не са резултат от произволни и немотивирани фактически изводи на прокурора. Подсъдимият е упражнил правото си да се запознае с тях при предявяването им по предвидения процесуален ред от разследващия орган. Неоснователно се поддържа, че е налице абсолютно основание за отмяна, което въззивният съд е пренебрегнал. Основано е на чл.29, ал.2 НПК по отношение на първоинстанционния съд, мотивирано с проявено пристрастие по време на упражняване на правото на пледоария, която необосновано е била прекъсвана. Правилно съдът е мотивирал отказа си с липса на данни в протокола от съдебното заседание. Не са налице и други източници, които да подкрепят такова твърдение, включително и за проявена от страна на подсъдимия процесуална активност с упражняване на правото, предоставено му според чл.312, ал.1 НПК в предвидения срок да направи писмено искане за поправка и допълнение. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.107, ал.2 НПК, защото не е разпитан като свидетел пострадалия Х. Х. П.. Съдът е задължен да събира доказателства по искане на страните и по своя инициатива, които са необходими за разкриване на обективната истина. В конкретния случай няма неизпълнение на процесуално задължение. Констатирал е, че са събрани достатъчно по обем доказателствени източници за значимите обстоятелства. Решението дали да се събират нови доказателства е на съда и като е приел,че не са налице условията по чл.327, ал.4 НПК, защото показанията няма да имат значение за правилното решаване на делото по въпросите за авторството и вината, не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в поддържания смисъл. Неоснователно се поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да определи като процесуално нарушение съдържанието на протоколните определения по доказателствени искания. Несъвършеното формулиране на мотивите само по себе си не указва на пристрастие. Всички доказателствени източници са обсъдени поотделно и във връзка с останалия доказателствен материал и са оценени с оглед действителния им смисъл. С постановяването им в основата на осъдителната присъда не личи да са оценени превратно и във вреда на подсъдимия. Алтернативно е направено искане за съобразяване с обстоятелството за определяне на явно несправедливо наказание поради несъразмерната му тежест. Не е мотивирано с конкретни доводи, а с бланкетно позоваване на целите по чл.36 НК. Въззивният съд подробно е обсъдил дейността във връзка с решаване на въпроса за наличието на индивидуализиращи обстоятелства и тяхното значение. Изразил е съгласие с оценката им като смекчаващи и отегчаващи, както и с извода, че няма основание да се приложи правната възможност по чл.55 НК. Отчел е данните за цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието, последиците, отношението му към извършеното и е приел за неотносими за смекчаване на отговорността му данните за мотиви, основани на лоши взаимоотношения с майката на ощетеното дете. Определеното при превес на смекчаващите обстоятелства наказание лишаване от свобода в размер на 2 години е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК. Няма очевидно несъответствие според критериите по чл.348, ал.5, т.1 НПК, за да бъде възприето твърдението за явна несправедливост като основание за намаляване. Срокът на изпитание по чл.66, ал.1 НК в максималния му размер е съобразен с необходимостта за постигане целите на наказанието и преди всичко да позволява поправянето на подсъдимия. Въззивният съд е приел, че има основание да упражни правомощията си частично да измени присъдата в частта относно квалификацията на поведението на подсъдимия и да я потвърди в останалата част. Решението е постановил по вътрешно убеждение и по съдържание отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Дал е задълбочен отговор на всички доводи в жалбата и е посочил основанията, поради които не ги приема за основателни. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните искането не може да бъде уважено и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Б. П.-чрез адвокатите Ч. и Г., за възобновяване на въззивно нохд № 4660/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХV-ти въззивен състав и отмяна или изменение на решение № 1345/02.12.2013 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: