Р Е Ш Е Н И Е                                           № 14                София, 21 януари 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 554 по описа за 2009 година.   С решение № 81 от 20.07.2009 г. по внохд № 145/09 г. Окръжният съд-гр. Ямбол потвърдил изцяло присъдата на Районния съд-гр. Ямбол, постановена по нохд № 193/09 г., с която подсъдимият Н. Д. Ц. за деяние, извършено в началото на м.септември 1998 г. е осъден на основание чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На 12.08.2009 г. осъденият Ц. , чрез своя защитник е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като възразява, че на плоскостта на чл.422, ал.1, т.5 НПК са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. Направени са алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото на прокурора или за приложението на чл.66, ал.1 НК. Пред ВКС искането се поддържа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, тъй като е постъпило в срока по чл.421, ал.3 НПК, а по същество – частично основателно. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.372, ал.4 във вр.с чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът като е установил, че направеното от него самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.   Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно при следните съображения: Осъденият възразява, че направеното от него самопризнание не се е подкрепяло от доказателствата, събрани на досъдебното производство, тъй като показанията на св. С, дадени от него на 30.04.2008 г. (л.409 от досъдебното производство), по реда на чл. 223 НПК не могат да бъдат източник на доказателства, поради допуснато нарушение на ал.2 на чл.223 НПК. От мотивите на присъдата е видно, че показанията, на които се акцентира в настоящото производство, са изключени от доказателствата по делото тъкмо поради това, че на обвиняемия и защитата му не е била осигурена възможност да участват при провеждането на разпита на св. С. От друга страна, на същото място, достатъчно детайлно е очертан кръгът на преценената от съда доказателствена съвкупност – множество показания на свидетели, писмени доказателствени средства, експертни заключения, които са дали основание на съда да приеме за установени фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а преди това, че същата съвкупност подкрепя направеното от подсъдимия, по реда на чл.371, т.2 НПК самопризнание. Възражението, че направените от обвиняемия и защитата му възражения при предявяване на разследването, са останали без отговор от прокурора, съгласно изискванията на чл.229, ал.3 НПК, не държи сметка за характера на досъдебното производство и значението на съдебното такова – чл.7 НПК. Нещо повече, липсата на отговор по направените възражения, макар и формално да обективира нарушение на процесуални правила не е от кръга по чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като обективно това нарушение не е съществено. По аналогичен начин стоят нещата и с възражението свързано с продължаването на срока за разследване, дадено от главния прокурор на страната. По-важно от външната форма е съдържанието на цитираното писмо, което не дава основание да се приеме, че има нарушение на правилата по чл.234 НПК. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК е основателно. За приложението на условното осъждане са налице формалните изисквания на закона – деецът не е осъждан, наложеното наказание е в рамките на предвиденото в чл.66, ал.1 НК. ВКС изцяло споделя съображенията на съда по същество относно причините за приложението на чл.55 НК, като определеното по вид и размер наказание е съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец. От друга страна, настоящият състав на ВКС намери, че за поправянето на последния и постигане на целите на наказанието не е наложително той ефективно да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода. През изминалия изключително дълъг период от време от извършване на инкриминираното деяние до ангажиране на отговорността му, не е установено той да е имал друго противоправно поведение, което обективно указва на отпочнал превъзпитателен процес, като ефективното изтърпяване на наказанието, така, както е определено от редовните инстанции не само, че няма да допринесе, а по-скоро ще прекъсне същия. Изложеното сочи на наличието на условията на чл.425, ал.1, т.3 НПК за изменение на оспореното въззивно решение с приложението на чл.66, ал.1 НК. Основанието за това очевидно е в полза на осъдения. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 81 от 20.07.2009 г., постановено по внохд № 145/09 г. на Окръжния съд-гр. Ямбол, като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието 11 месеца лишаване от свобода, наложено на Н. Д. Ц., за СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: