3 Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 08.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 820/2011 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1 от 26. 01. 2011 г. по гр. д. № 287/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Твърди се, че въззивното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Поддържа се, че договорът за строителство на определени индивидуални обекти и на части от общите части на сградата има предмет дори ако възложителят не е имал учредено право на строеж върху възложените обекти или посочените части от общите части на сградата надхвърлят нормативно определените размери на идеалните части от общите части на сградата. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че договорът за строителство е нищожен в частта, с която е възложено изграждане на части от общите части на сградата с размери надхвърлящи нормативно допустимите размери на идеалните части от общите части на сградата към всеки един самостоятелен обект. С определение № 1257 от 22. 11. 2011 г. от 22.11.2011 г. по гр.д. № 820/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с незадължителната практика на ВКС. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е признато за установено между страните по делото, че сключеният между тях договор за възлагане на строителство на магазини е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, в частта, с която е уговорено построяване на части от общите части на две сгради - за съответните разлики над размерите на притежаваното от възложителя право на строеж върху идеални части от общите части на сградите /прилежащи към 9 бр. търговски обекта/, и е осъдил ответното дружество, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да върне на ищцовото сумата 47076, 36 лв., платена без основание /по нищожен договор/. За да постанови този резултат, съдът е приел, че договорът за строителство е нищожен в посочената част, тъй като към подписването му възложителят [фирма] не е притежавал право на строеж върху част от идеалните части от общите части на сградата /за тези части договорът за прехвърляне на право на строеж е бил прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, с влязло в сила решение/, което, от своя страна, лишавало от предмет и договора за възлагане на строителство в частта, с която е възложено построяване на части от общите части от сградата над размерите на идеалните части от общите части от сградата, за които възложителят е имал учредено право на строеж. По поставения от касатора материалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Не е налице частична невъзможност на предмета на договор за строителство на части от общите части на сградата, ако размерът на площта на възложената за изпълнение част от общите части на сградата надхвърля размера на идеалните части от общите части на сградата, за които възложителят притежава право на строеж. За съответната разлика сделката не е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможност на предмета. Предметът на дадена сделка това е обектът на правоотношението /вещ, действие, бездействие, нематериално благо/. Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ще е налице само ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. Невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да има нищожност на сделката. При частична начална невъзможност на предмета сделката е действителна, като заинтересуваната страна може да предприеме развалянето й по съдебен ред или да иска намаляване на своето задължение /чл. 89 ЗЗД/. Аналогична е уредбата и при начална частична невъзможност при договорите за продажба, съдържаща се в нормата на чл. 184, ал. 2 ЗЗД. Поради изложеното настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 725/4. 11. 2008 г. по т.д. № 163/08 г. на ВКС, ІІ т.о., според която нищожност на предмета е налице само ако същият е неосъществим. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Въззивното решение е неправилно. Процесният договор за възлагане на строителство не е частично нищожен на твърдяното от ищцовата страна основание /чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - невъзможен предмет/. В частта, с която е уговорено построяване на части от общите части на две сгради с размери на площите, надхвърлящи размерите на идеалните части от общите части на сградата, за които възложителят е притежавал право на строеж, договорът е валиден. Същият е имал за предмет извършване на необходимите действия по построяване на самостоятелни търговски обекти в две сгради в режим на етажна собственост, както и на части от общите части на сградите, срещу съответно възнаграждение. Обстоятелството, че възложените за построяване площи от общите части на сградата не съответстват пропорционално и надхвърлят размерите на идеалните части от общите части на сградата, за които възложителят е бил носител на правото на строеж, не прави предмета на договора невъзможен. Това обстоятелство не води до пълна или частична неосъществимост /правна или фактическа/ на престацията за построяване на договорените площи от общите части от сградата. Неоснователността на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД води до неоснователност и на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивното решение ще следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД бъдат отхвърлени. При този изход на делото ищцовото дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ответното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 10459 лв. деловодни разноски за трите инстанции. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1 от 26. 01. 2011 г. по гр. д. № 287/2010 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него решение № 310 от 15. 10. 2010 г. по т.д. № 85/2010 г. на Бургаския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, за установяване нищожността на сключен между страните договор за възлагане на строителство от 22. 02. 2005 г. в частта, в която размерите на площите на възложените за построяване части от общите части на сградите надхвърлят размерите на идеалните части от общите части на сградата, за които възложителят е имал учредено право на строеж, поради невъзможност на предмета на договора в посочените части. ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД, за връщане на сумата 47076, 36 лв., дадена на основание частично нищожен договор. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма] сумата 10459 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: