Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 18 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 746 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия К. Г. - адв.В. М., против въззивно решение № 422/01.11.2018 г., постановено по внохд № 785/2018 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. В жалбата и допълнението към нея е посочено е, че въззивният съд не се е произнесъл по направените възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвяне на протоколите за оглед на местопрестъплението. Оставил е без коментар отказът на първоинстанционния съд назначените комплексни съдебно - психиатрична и психологична експертизи да бъдат съчетани с полиграфско изследване на подсъдимия и на св.С.. Твърди се, че въпреки неизяснената фактическа обстановка, без да събере допълнителни доказателства, съставът на апелативния съд изцяло е възприел мотивите на окръжния съд, като по този начин е останал неизяснен основния въпрос по делото – относно авторството на инкриминираното деяние. От събраните противоречиви доказателства не можело да се направи обоснован извод за каквато и да било съпричастност на Г. към вмененото му във вина престъпление, а още по-малко обвинението да е доказано по един безспорен и категоричен начин. При условията на алтернативност се претендира решението да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се намали наложеното наказание, предвид наличието не само на изключително, но и на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание подсъдимият К. Г. и служебният защитник адв. М. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. В последната си дума подсъдимият настоява да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Частните обвинители и граждански ищци П. А., В. А. и А. А., и повереникът - адв. К. Б., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 304/17.01.2018 г., постановена от Окръжен съд - гр. Благоевград по нохд № 17/2015 г. подсъдимият К. Г. е признат за виновен в това, че на 24.01.2014 г. в [населено място] умишлено е умъртвил Д. А., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 вр. с чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители - П. А., съпруга на починалия - сумата от 100 000 лв., а на синовете - В. и А. А. по 70 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им заплащане, както и 1 750 лв. – разноски по производството, а по сметка на съда - сумата от 3 158,04 лв. и 9 600 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалби на частното обвинение и на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 785/2018 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. С постановеното въззивно решение, на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е намалено наложеното наказание от 18 /осемнадесет/ на 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода. При постановяване на обжалваното решение, предмет на настоящата касационна проверка въззивният съд е извършил цялостна задълбочена проверка на присъдата и след собствен комплексен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. Не може да се сподели възражението на защитника за отсъствието на произнасяне относно годността на протоколите за оглед. В съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, апелативният съд /л.7 от мотивите/ е възприел подробно аргументираното становище на първоинстанционния състав относно годността на 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествието. В допълнение следва да се посочи, че протоколите за извършените действия по разследването, към които са приложени фотоалбуми, са изготвени съобразно изискванията на разпоредбите на чл.155 - 157 от НПК, като в достатъчна степен е конкретизирано местоположението, както на трупа, така и на иззетата впоследствие като веществено доказателство метална тръба, с дължина 60 см. Не се установяват противоречия между съдържанието на протоколите и заявеното от свидетелите относно заварената обстановка на местопроизшествието и на мястото, от където впоследствие е иззета тръбата, послужила като средство за извършване на престъплението. Същевременно с оглед особеностите на настоящия казус е напълно без значение за съставомерността на деянието и механизма на причиняването на смъртта отсъствието на конкретен ориентир, определящ точното местонахождение в коритото на реката на ръждясалата тръба и отстоянието на трупа от масата пред блока на А.. Касационният състав не счита, че предходните инстанции не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина с потвърждаването от въззивния съд на отказа на първоинстанционния за допускане на полиграфско изследване към назначените комплексни съдебно - психиатрична и психологична експертизи на подсъдимия и на св.Г. С. - единственият пряк очевидец на случилото се. С оглед употребеното количество алкохол от двамата за времето от 10,00 ч. до към 21,00 ч. на инкриминираната дата и установената лека към средна степен на алкохолно опиянение би могло да се приеме, че основателно са назначени исканите от защитата експертизи, но е отсъствала такава необходимост от допускането на полиграфско изследване, тъй като тестът с полиграф няма доказателствена стойност в българския наказателен процес. От друга страна, принципно неудовлетворяването на всяко доказателственото искане на защитника не представлява процесуално нарушение, тъй като разпоредбата на чл.327, ал.2 т.4 от НПК не обвързва съда безусловно да уважи всички искания на страните за събиране на нови доказателства, а само тези, които прецени като основателни. Неоснователни са възраженията за неправилна оценъчна дейност на доказателствените източници и по въпроса относно авторството на деянието. Действително в основата на признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено при условията на особена жестокост убийство са показанията на неговия познат – св. Г. С.. Показанията му и обясненията на подсъдимия са подложени на детайлен анализ, като оценката им за достоверност се основава на кореспонденцията им с останалите доказателствени материали, които пряко или косвено подкрепят заявеното от свидетеля. Не без значение е и обстоятелството, че в хода на наказателното производство подсъдимият често е променял възприетата от него позиция за случилото се, като е застъпвал различни версии в зависимост от обективно установената от доказателствените източници информация, което липсва в показанията на свидетеля. В тази връзка следва да се подчертае, че единствено по дрехите и маратонките на подсъдимия са открити петна от кръв, за които е установено, въз основа на ДНК профилиране, че произхождат от пострадалия А.. Петната от кръв са под формата на пръски, което според експертите категорично изключва получаването им по твърдения от Г. начин – чрез натриване от металната тръба. В този смисъл предходните инстанции законосъобразно и аргументирано, без всякакво съмнение са приели, че в случая е налице единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия К. Г.. С оглед изложеното касационният състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да компрометират приетите правно релевантни факти, предходните инстанции са приели, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. с чл.115 от НК, като въззивният съд съществено е намалил наложеното наказание, отчитайки наличието на едно изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно – провокацията и поведението на пострадалия, изразяващо се в слизането на А. при подсъдимия и св.С., въоръжаването с металния лост и бутането на свидетеля С.. Макар и да не е изрично заявено в жалбата, в конкретния случай с оглед направеното искане за оправдаване на подсъдимия, съдът приема, че дължи произнасяне и относно правилното приложение на закона. Касационният състав намира, че правно оценъчната дейност на събраната доказателствена съвкупност от предходните инстанции сочи на неправилно приложение на материалния закон, като възприетата квалификация на осъщественото от подсъдимия деяние не почива на установените по делото факти и не е съобразена института на неизбежната отбрана и трайната съдебна практика, в основата на която е Постановление № 12/1973 г. на ВС. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, а и инстанциите по същество безспорно са приели за установено, че след като пострадалият разпознал от балкона на четвъртия етаж на апартамента си, минаващите в близост до блока му подсъдимия Г. и св.С. и без да бъде провокиран по някакъв начин от тях, ги извикал да го изчакат, той слязъл пред входа с взетата от мазето металната тръба в ръка, блъснал в гърдите свидетеля С., в резултат, на което той залитнал назад и паднал по гръб, като счупил стъклото на витрината на намиращата се пред входа стъклена беседка, след което се насочил към подсъдимия, който успял да изтръгне тръбата от ръцете му и му нанесъл удар със същата в главата. При така установената и приета по делото от предходните инстанции фактическа обстановка касационният съд приема, че в случая е налице едно непосредствено, реално съществуващо, противоправно нападение от страна на пострадалия - първо срещу личността на приятеля на подсъдимия – св.С., в чийто дом Г. е имал намерение да пренощува, а непосредствено след това и срещу подсъдимия, тъй като с металната тръба в ръка А. се е насочил към него, т.е. след като е увредена телесната неприкосновеност на св.С., е създадена реална и непосредствена опасност и за живота и здравето на подсъдимия. Следва да се подчертае, че именно пострадалият А. пръв се нахвърлил последователно срещу двамата приятели, той е лицето, което целенасочено е търсило среща с тях, след като вече отдавна е бил преустановен възникналият по-рано конфликт в заведението, като очевидно употребеното значително количество алкохол допълнително е отпушило таената във всеки един агресия. С последвалите действия от страна на подсъдимия, изразяващи се в нанасянето на множество удари на пострадалия, Г. определено е надхвърлил необходимото за неговата защита, т.е. налице е едно явно несъответствие на характера и конкретната опасност на нападението. Действително подсъдимият е имал право да се защити, но не и чрез нанасянето дори и на един удар, след отнемането на тръбата, със сила, която да причини смъртта на пострадалия. При анализа на поведението на подсъдимия в конфликта не се констатира у Г. наличието на преживявания като уплаха или смущение, които да изключват неговата наказуемост. По делото няма данни към инкриминирания момент той да се е намирал в такова особено психично състояние, в което поведението му по време на инцидента да е било повлияно в толкова значителна степен, че да се е ограничила или стеснила възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. В този смисъл настоящият състав приема, че извършеното от подсъдимия деяние следва да бъде квалифицирано по друг, по-лек престъпен състав от определения от инстанциите по същество, а именно по чл.119 от НК. Следва да се отбележи, че принципно правилни са изводите на предходните инстанции относно неприложимостта на чл.118 от НК, като само се допълни, че в случая подсъдимият е действал, когато нападението от страна на пострадалия все още е продължавало и не е било прекратено. Промяната на възприетата правна квалификация на извършеното престъпление безспорно води до намаляване размера на наложеното наказание, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.119 от НК се предвижда до пет години лишаване от свобода. На тази основа отчетеното от въззивния съд и посочено по-горе като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство очевидно губи своето значение. В жалбата не са посочени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са взети предвид от предходните инстанции. В тази смисъл, при индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи – употребения алкохол, довел до лека към средна степен на обикновено алкохолно опиянение, демонстрираното коравосърдечие и свирепост, обективирани в множеството нанесени удари с отнетата желязна тръба след първия удар, с който окончателно е сломено осъщественото от пострадалия противоправно нападение и причинените различни по характер телесни увреждания на пострадалия, които красноречиво свидетелстват за висок интензитет на упражненото насилие, значително надвишаващ преодоляването на агресията на пострадалия. На тази основа касационният състав намира, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като счита, че най-подходящото в случая наказание е в размер на четири години лишаване от свобода, което в максимална степен ще съдейства за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Така определеният размер на наказанието води до промяна на първоначалния режим на неговото изтърпяване, който съобразно чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС следва да е "общ", в който смисъл следва да се измени обжалваното въззивно решение. В заключение не съществуват основания за изменение на въззивния съдебен акт в гражданската му част, тъй като в жалбата не се съдържат доводи в тази насока, а и касационната инстанция, въпреки променената правна квалификация на извършеното не констатира игнориране или неправилна оценка на значимите обстоятелства при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.4 вр. с ал.2, т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 422/01.11.2018 г., постановено по внохд № 785/2018 г. по описа на Апелативен съд - гр. София, като преквалифицира извършеното от подсъдимия К. И. Г. в по-леко наказуемо престъпление - по чл.119 от НК и намалява размера на наложеното му наказание на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален "общ" режим. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: