Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
С., 26.050 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 22.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.З.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 333 /2009 година
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ П. Г. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.-ТАКСИ-П. П.”, гр.Х. против въззивни решения на С. окръжен съд - основно № 125 от 10.01.2009 год. и по чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./ № 52 от 29. 01.2009 год., двете по т.д.№ 513/2008 год., с първото от които при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск за сумата 2 596.55 лв., представляваща недължимо получена от взискателя А. Г. Ч. по изп. лист от 01.03.2005 год., издаден по гр.д.№ 903/ 2004 год. на Пловдивския апелативен съд сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от 12.02.2008 год. до окончателното и изплащане, а с второто в полза на ответната по касационната жалба страна са присъдени още 611.89 лв. деловодни разноски, или общо 1923.89 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.55, ал.1 ЗЗД и на процесуалното правило на чл.224 ГПК, касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на наведените от касатора касационни основания.
Касационната обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК с определение № 572/31.08.2009 год..
Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите решаващите изводи на въззивния съд въпроси- материалноправен, свързан с предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1 ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация и процесуалноправен - за правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане делото за ново разглеждане, по първия е в противоречие с практиката на ВКС / преди дадените с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС разяснения/, израз на която са ППВС № 1/79 год. и решение № 927/2006 год., по гр.д.№ 606/2005 год., а по втория- от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените от страните доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли исковата претенция на ЕТ П. Г. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.-ТАКСИ-П. П.”, въззивният съд е счел, че сумата от 2 596.55 лв., събрана от ищеца, в качеството му на длъжник по образуваното, въз основа на издаден в полза на ответника А. Г. Ч. изпълнителен лист по гр.д.№ 903/2004 год. на Пловдивския апелативен съд, изп.д.№ 100/2005 год. по описа на СИС при РС[населено място] не подлежи на връщане по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД, в хипотезата на отпаднало основание.
Според решаващите мотиви на С. окръжен съд независимо, че въз основа на дадените с отменително решение на ВКС по т.д.№ 347/ 2005 год. указания Пловдивският апелативен съд е присъдил допълнително на А. Ч. сума от 4 538.88 лв., без от размера на същата да бъде приспадната тази, заплатена от длъжника ЕТ П. по силата на постановено от въззивния съд предходно решение № 15/14. 02. 2005 год. по гр.д.№ 903/2004 год., отменено впоследствие изцяло с цитирания по- горе съдебен акт на касационната инстанция, то доколкото касационното производство по т.д.№ 347/2005 год. на ВКС, ТК е било образувано по подадена жалба единствено от А. Ч. срещу горепосоченото въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, но само в частта му, с която исковата претенция против настоящия касатор, като ответник, е била отхвърлена над сумата от 2 240.57 лв., по отношение на останалата, част, с която исковата претенция е била уважена съдебният акт е влязъл в сила и е породил присъщите му правни последици, една от които е и силата на пресъдено нещо.
Следователно изплащането и от настоящия ищец, като длъжник по изп.д.№ 100/ 2005 год. по описа на СИС при РС[населено място], не се явява на отпаднало, по см. на чл.55, ал.1 ЗЗД, основание.
Решението, като краен резултат е правилно, макар, че част от изложените от въззивния съд съждения не се споделят от настоящия съдебен състав, поради следното:
Подлагайки на съвкупен и задълбочен анализ събраните по делото писмени доказателства въззивният съд правилно е установил действителните права и отношения между страните, породени от сключен помежду им договор за заем, неизпълнението по който е обусловило ангажиране договорната отговорност на настоящия касатор, като ответник, по предявения от А. Г. Ч. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД , предмет на гр. д. № 503/ 2004 год..
Обосновано, проследявайки осъществените от длъжника - заемател плащания и постановените в отделните съдебни инстанции осъдителни решения в рамките на производството по гр.д.№ 503/2004 год. на ХОС, решаващият съд е счел за безспорно, че като взискател по образуваните - изп.д.№ 100/ 2005 год., по описа на СИС при РС[населено място] и изп. д. № 20068550400035 на ЧСИ З. З., рег.№ 875 с район на действие[населено място], ответникът по настоящето дело А. Ч. два пъти е получил сумата 2 596.55 лева, предмет на предявената по настоящето дело от ЕТ П. Г. П. искова претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Независимо от безспорния факт на надвнасяне на 2 240.57 лв., заедно със законната лихва от 10.03.2004 год., крайният правен извод на С. окръжен съд за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, в хипотезата на отпаднало основание, при така формулирания петитум на исковата молба, следва да бъде споделен.
Сумата, предмет на издадения по в.гр.д.№ 903/2004 год. изпълнителен лист, събрана от настоящия ищец в качеството му длъжник по изп.д.№ 100/ 2005 год. на СИС при РС[населено място], именно претендирана от последния като подлежаща на връщане по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД, не е недължима.
Обстоятелството, че въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д.№ 903/2004 год. е било обжалвано пред ВКС единствено от въззивника А. Ч. в частта, с която предявената от него искова претенция основана на чл.240, ал.1 ЗЗД е била отхвърлена за главницата от 2 462.76 лв., обосновава правен извод, че по отношение на присъдената сума от 2 240.57 лв., въззивният съдебен акт, към момента на разглеждане на касационната жалба, е бил влязъл в сила- арг. от чл.221, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 219, б. ”а” ГПК/ отм./.
Следователно, доколкото ВКС е оправомощен да осъществява контрол над влезлите в сила решения единствено в извънредното производство по чл. 231 и сл. ГПК/ отм./, респ. чл.303 и сл. от действащия ГПК, то постановеното от ВКС, ТК по реда на чл.218а, ал.1, б. ”б” ГПК / отм./ отменително решение № 1048/13.12.2005 год. по т. д.№ 347 /2005 год., в тази му част се явява произнесено извън границите на правораздавателната власт на касационната инстанция и като нищожно не е могло да породи целените с него правни последици.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че изложените в съобразителната част на обжалваното решение съждения на въззивния съд, според които в производството по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД не може да бъде пререшаван спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт и поради това елементите от третия фактически състав при осъщественото от ищеца, настоящ касатор цялостно плащане на сумата 12521.12 лв. на А. Ч. въобще липсват, влизат в принципно противоречие с дадените в ППВС № 1/79 год. задължителни за съдилищата указания по въпросите на неоснователното обогатяване, тъй като не е съобразено, че при нищожност на съдебното решение силата на пресъдено нещо изобщо не възниква./ Виж : решение № 493/13.05.91 год., по гр. д.№ 280/91 год. на – г.о.; решение № 2580/15.12.2004 год., по гр.д.№ 2201 / 2003 год. на ІV-то г.о.; решение № 810/2008 год., по гр.д.№ 2895/2 007 год. на І г.о.;/
Затова с такава сила в посочената по-горе част, не се ползва и постановеното при новото разглеждане на делото, осъдително решение на Пловдивския апелативен съд от 08.05.2006 год. по гр.д. № 1042/2005 год., потвърдено от ВКС по гр.д.№ 654/2007 год., въз основа на което е издаден изп. лист от 01.03.2005 год. и образуваното изпълнително дело, по което отново е събрана сумата 2 240.57 лв., включена в общо присъдената от 4 538.88 лв..
Отделен в тази вр. остава въпросът за начина, по който следва да бъде релевирана нищожността на съдебното решение, създало привидност за силата на пресъдено нещо, както е в разглеждания случай, при наличието на процесуална възможност за отстраняване на тази привидност било по исков ред, инцидентно или чрез възражение срещу отвод за пресъдено нещо, черпен от нищожното решение, който с оглед очертания с твърденията на ищеца предмет на спора и процесуалното правило на чл. 290, ал.2 ГПК не може да обоснове различен правен резултат по делото.
Доколкото ищецът е претендирал връщане на исковата сума, на осн. чл.55, ал.1, изр.ІІІ ЗЗД- поради отпадане с обратна сила на основанието за получаването и от ответника, съществувало към момента на нейното събиране от СИС при РС[населено място] по изп.д.№ 100/2005 год., позовавайки се изрично и само на постановената от ВКС по гр.д.№ 1048 / 2005 год. отмяна на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д.№ 903/2004 год., въз основа на издаден изпълнителен лист по което е образувано горепосоченото изп.дело, но не и на съдебния акт на същия съд по гр.д.№ 1042/2005 год., в частта му над сумата 2 462.76 лв., то крайният правен извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск се явява правилен и за настоящия съдебен състав отсъства процесуална възможност, констатирайки служебно отсъствието на валиден съдебен акт в тази му част, да прогласи нищожността му, водеща до предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД , по арг. от принципа на диспозитивното начало- основен в гражданския исков процес.
С оглед гореизложено отговорът на поставения от касатора въпрос на процесуалното право, обусловил допускане на касационното обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, според настоящия съдебен състав е следният:
По правило недопустимото съдебно решение, до обезсилването му по предвидения от процесуалния закон ред, поражда всички присъщи на валидния съдебен акт правни последици, а когато е влязло в сила, вкл. и най- важната – сила на пресъдено нещо. Последната, за разлика от силата на пресъдено нещо, която породена от валидното, процесуално допустимо и правилно решение е окончателна и неотменима, а при нищожното решение изобщо не възниква, наистина е унищожаема, но само в рамките на процесуалния закон, който изключва като способ за защита на страната исковият път и възражението срещу отвод за сила на пресъдено нещо, черпен от недопустимия съдебен акт – арг. от чл. 209,ал.1 ГПК/ отм./, респ. чл.270, ал.3 ГПК.Следователно, макар и недопустимо, постановеното от касационната инстанция отменително решение има всякога обвързващо въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, действие, но в очертаните от процесуалния закон граници- чл.218з, ал.1 ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.294, ал.1 ГПК, каквото действие без съмнение нищожното решение не поражда.
Водим от изложените по- горе съображения и на осн. чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила въззивно решение на С. окръжен съд № 125 от 10.01.2009 год., изменено с решение № 52 от 29. 01.2009 год., в частта относно деловодните разноски, двете, постановени по т.д.№ 513/ 2008 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ЕТ П. Г. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.-ТАКСИ-П. П.”, [населено място] да заплати на А. Г. Ч. от[населено място] сумата 200 лева / двеста лева/, деловодни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: