О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 [населено място], 16.02.2012г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№ 524/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. С определение №816/30.05.2011г., по т.д. 442/2011г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил определение № 72/25.02.2011г. по т.дело №107/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 517, ал.3 ГПК, предявен от [фирма] – П. за прекратяване на дружеството [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], въз основа на овластяване от ЧСИ Н. Т. с постановление от 20.08.2010г. по изп.дело №536/2007г. Частният жалбоподател [фирма] иска отмяна на определението като неправилно. Претендира за направените в това производство разноски. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалния въпрос за обвързващата сила на мотивите по преюдициални правоотношения и допустимо ли е дружеството, чието прекратяване се иска да се защитава в исковия процес по чл.517, ал.3 ГПК, като оспорва начина на уведомяване на съдебния изпълнител или защита се осъществява само по реда на обжалване на действията на съдебен изпълнител по реда на чл.435 ГПК. Ответникът [фирма] не взема становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от [фирма] ИСК по чл.517, ал.3 изр.2 ГПК за прекратяване на дружеството [фирма], Пловдивският апелативен съд е приел, че изявлението по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК на взискателя по изпълнителното дело – дружеството ищец, за прекратяване на участието на съдружника С. П./ върху чиито дружествени дялове е наложен запор/ не е връчено надлежно по реда на чл.50, ал.1 ГПК на адреса посочен в търговския регистър за дружеството [фирма], което се равнява на липсата на връчване по чл.517, ал.3 ГПК. Счетено е, че пътя на защита на [фирма], трето лице в изпълнителното производство, е исковия, а не чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК. Въпросът за обвързващата сила на мотивите по преюдициални правоотношения частният касатор обосновава с влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд от 31.05.2010г. по в.т. дело № 170/2010г., в мотивите на което съдът е приел, че от “приложеното изп. дело изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството е представено пред ЧСИ на дата 9.04.10г., а то е връчено на дата 19.04.10г.” то въззиваемата страна / [фирма]/ е могла да обжалва решението на съда и след като не го е обжалвала, се е съгласила с констатацията на съда за “уведомяването на 19.04.2010г.” Въпросът не е обуславящ изхода на делото, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Действително, Пловдивският апелативен съд е обезсилил решението на окръжния съд, постановено по т.дело №92/2009г., поради отсъствие на процесуалната предпоставка за предявяване на иска за прекратяване на търговското дружество, защото искът е предявен в тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК. На първо място частният касатор смесва съдържащите се в мотивите констатации относно доказателствени и правно релевантни факти с разрешаването на преюдициални правоотношения, каквито не са разрешени с цитираното решение на Пловдивския апелативен съд по т.д. №170/2010г. Същото не формира сила на пресъдено нещо по спорния пред – прекратяване на дружеството, а още в по – малка степен по отношение на фактите по делото / датата на връчване на постановлението на съдебния изпълнител/. На второ място неправилно се поддържа, че мотивите на решението подлежат на самостоятелно обжалване отделно от решението, когато с него съдът се е произнесъл по преюдициално правоотношение. В т.18 на ТР №1 от 4.01.2001г. по т.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, т.е. дружеството [фирма] няма да има правен интерес да обжалва мотивите на решението относно датата на връчване на постановлението на съдебния изпълнител, тъй като резултата от въззивното решение го удовлетворява – исковото производство по предявеният срещу него иск е прекратен. В заключение не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуален въпрос, поради което няма основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по този въпрос. Цитираните от частният касатор съдебни актове решение №347 от 4.05.2005г. по т.дело № 631/2004г. на ВКС, ТК и решение №492/31.05.2010г. по в.т.д № 170/2010г. на Пловдивския апелативен съд не съдържат произнасяне по поставения процесуален въпрос, поради което не налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посочените съдебни актове имат отношение към втория процесуален въпрос за реда за защита на страната да установи процесуалните предпоставки по чл.517, ал.3 ГПК за упражняване на потестативното право на правоимащата страна на иск за прекратяване на търговското дружество, когато длъжникът – ограничен съдружник, респ. дружеството, не са погасили вземането на взискателя по изпълнителното дело. По този въпрос настоящият състав на ВКС, ТК намира, че е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид вид новата уредба в действащия ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Решение №347 от 4.05.2005г. по т.дело №631/2004г. на ВКС, ТК, на което се позовава частния касатор, е постановено по реда на отменения ГПК. С решението е прието, че постановлението на съдебния изпълнител, с което се овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството, има доказателствено значение относно факта на връчване на дружеството на заявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника в дружеството и изтичане на предвидения в закона тримесечен срок, тъй като противното би означавало да се заобиколи процесуалния ред за обжалване действията на съдебния изпълнител. Изпълнението по чл.517, ал.3 ГПК е изпълнение върху дела на съдружника – длъжник за удовлетворяване вземането на взискателя. Правото на взискателя да иска от дружеството прекратяване участието на съдружника в О. е признато от процесуалния закон. То се упражнява чрез подаване на заявление до дружеството чрез съдебния изпълнител. Ако в посочения в закона тримесечен срок, считано от датата на връчване на изявлението, не бъде изплатено задължението от длъжника или от дружеството, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност. Акта на овластяване не е акт на същински изпълнителни действия на съдебния изпълнител /такива ще бъдат проведени след прекратяване на дружеството и определяне на ликвидационния дял на съдружника/, но е задължителен за процесуалната легитимация на кредитора да упражни потестативното право на иск за прекратяване на дружеството. Законът не предвижда изрично обжалване на постановлението за овластяване. В чл. 435 ГПК са посочени легитимираните лица и подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, между които не е акта по чл.517, ал.3 ГПК. С оглед на тази регламентация и след като акта за овластяване има отношение към процесуалноправната легитимация на ищеца за упражняване на правото на иск, възраженията на дружеството - ответник за спазване на предвидените от закона предпоставки за неговото предявяване, могат да бъда преценявани единствено в исковото производство. С оглед на изложеното, правилен е извода на Пловдивския апелативен съд, че защитата на дружеството с ограничена отговорност срещу отсъствието на процесуалните предпоставки на чл.517, ал.3 ГПК за предявяване на иска за прекратяване на търговското дружество, е в исковото производство, а не по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител. По съществото на частната жалба. Жалбата е неоснователна. Видно от данните по делото, правилно преценени от въззивния съд, заявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника – длъжник И. С. П. в [фирма] не е връчено на адреса на регистрация на търговското дружество в [населено място], с което е допуснато нарушение на чл.50, ал.3 ГПК. Нарушената процедура по връчване на изявлението за прекратяване на участието на съдружника в дружеството препятства течението на срока по чл.517, ал.3 ГПК, поради което съдебния изпълнител не е имал основание да издаде постановление за овластяване на взискателя за предявяване на иска за прекратяване на дружеството. Като краен резултат обжалваното определение е правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение №816 от 30.05.2011г., постановено по т.дело №442/2011г. на Пловдивския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: