Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * реквизит на запис на заповед * доказателствена тежест * предмет на делото * заповед за незабавно изпълнение * каузално правоотношение


7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 28.07.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 378 по описа за 2014г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. В. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. В. срещу решение № 348 от 03.10.2013г. по в. гр. дело № 479/2013г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 92 от 25.03.2013г. по гр. дело № 1723/2012г. на Районен съд Димитровград и К. В. Д. е осъден да заплати на Н. Г. Н. направените за въззивното производство разноски в размер 900 лв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от К. В. Д. срещу Н. Г. Н. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на Н. Г. Н., че дължи на К. В. Д. сума в размер на 21 500 лв., представляваща главница - неплатено задължение по запис на заповед от 01.10.2011г. за сумата от 21 500 лв., с падеж на 31.12.2011г., ведно с направени деловодни разноски в размер на 1 930 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 499/05.04.2012г. по ч. гр. д. № 579/2012г. по описа на РС Димитровград, като неоснователен и недоказан.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че поради характера на записа на заповед като абстрактна ценна книга съдът е следвало само да прецени дали процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Независимо от това, поддържа, че по делото са събрани множество писмени доказателства, които не се оспорват от ответника, доказващи основателността на предявения иск. Въззивната инстанция неправилно и без да излага мотиви е кредитирала показанията на свидетелите на ответника и не е кредитирала показанията на свидетелите на ищеца. К. релевира доводи, че фактът на предаване на парична сума е ирелевантен, като от значение е дали ценната книга съдържа необходимите реквизити и дали волеизявлението на издателя е действително, т. е. дали не е нищожно или унищожаемо, но свидетелските показания не са обсъждани в тази насока. К. моли въззивното решение да бъде отменено, вместо това предявеният установителен иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Н. Г. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. В. оспорва касационната жалба и поддържа, че решението на въззивната инстанция е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със събраните доказателства. Излага съображения, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК не е било постановено, поради което въззивният съд не е могъл да се съобрази с него. Според ответника тежестта за доказване на каузалното правоотношение и обвързаността му със записа на заповед са разпределени в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, предвид въведеното от ищеца твърдение, че записът на заповед обезпечава вземането му по сключен с ответника договор за заем, докато ответникът отрича съществуването на договорно правоотношение. Ответникът моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира присъждане на направените разноски. В депозираната след приключване на устните състезания писмена защита е направил искане за присъждане на направените разноски.
С определение № 704 от 04.12.2014г. по настоящото т. дело № 378/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
По поставения правен въпрос:
Релевантният процесуалноправен въпрос е решен в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
В съобразителната част към решението /т. 17/ е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При възникнал между страните спор относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга и твърдени от страните различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на заповед. Допустими са и възражения от издателя за подписване на записа на заповед с оглед преддоговорни отношения. В посочените случаи всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си.
По основателността на иска:
В настоящия случай ищецът претендира паричното вземане на основание на издаден от ответника запис на заповед, послужил като документ по чл. 417, т. 9 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил заповедта за изпълнение, записа на заповед, от който произтича вземането му, и е изложил обстоятелства относно възникнало между издателя и поемателя каузално правоотношение по договор за заем и твърдение, че за обезпечаване на вземанията по договора е издаден процесният запис на заповед.
Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с разрешенията, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че ищецът не е доказал с надлежни допустими доказателствени средства твърдяното от него наличие на договор за заем и че записът на заповед обезпечава вземането по договора за заем. Изследването на съществуващо между издателя и поемателя каузално правоотношение има значение с оглед разглеждането на релативните възражения на ответника – издател на записа на заповед. Ако въведените от ответника релативни възражения са основателни, то съдът би могъл да приеме, че вземането по каузалното правоотношение не съществува.
В конкретния случай ответникът в отговора на исковата молба е релевирал следните възражения: през 2011г. не е получавал заем от ищеца, поради което не е подал Годишна данъчна декларация с деклариран получен заем; записът на заповед като вид сделка не изключва поемането на парично задължение да е с определена цел, произтичаща от други каузални правоотношения между издателя и поемателя, както е в процесния случай, без ответника да ги уточнява; при подписване на записа на заповед бил принуден да подпише и графата, в която се посочва, че на 31.12.2011г. записът на заповед му е предявен; записът на заповед е едностранното изявление, което е нищожно на основание чл. 26 ЗЗД, евентуално унищожаемо.
Възражението на ответника, че през 2011г. не е получавал заем от ищеца, следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед, тъй като ответникът в отговора на исковата молба нито е посочил защо е подписал записа на заповед, нито е конкретизирал и уточнил наличието на други каузални правоотношения между издателя и поемателя, за обезпечаване на вземането по които е издал процесния менителничен ефект. Възраженията за нищожност на основание чл. 26 и сл. ЗЗД, евентуално за унищожаемост на записа на заповед и на изявлението за предявяването му на 31.12.2011г. не са конкретизирани, не са посочени факти и обстоятелства, въз основа на които съдебният състав да определи правното основание за нищожност и унищожаемост. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че за ищеца не е налице задължение да сочи и доказва наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден процесният запис на заповед.
Като е отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск въпреки наличието на редовен запис на заповед и неконкретизирани и недоказани от ответника абсолютни и относителни възражения срещу записа на заповед и претендираното вземане, Хасковски окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да се разреши по същество.
В случая е налице редовен от външна страна запис на заповед, издаден на 01.10.2011г., чийто падеж е настъпил на 31.12.2011г., за сумата 21 500 лв., ръкописният текст и подписът са положени от издателя – ответник по иска, по издадения запис на заповед не са извършени плащания. Възраженията за нищожност на основание чл. 26 и сл. ЗЗД, евентуално за унищожаемост на записа на заповед не са конкретизирани - ответникът не е посочил в какво се изразяват твърдените от него нищожност, евентуално унищожаемост. Ако ответникът е имал предвид унищожаемост по смисъла на чл. 30 ЗЗД, т. е. че е бил принуден от другата страна или от трето лице да подпише записа на заповед чрез възбуждане на основателен страх, той не е доказал наличие на заплаха. Показанията на разпитаните свидетели се отнасят до предаване на заем на определени суми, но не и относно твърденията за недействителност.
Възражението, че при подписването на записа на заповед ответникът е бил принуден да се подпише и в графата, че записът на заповед му е предявен на 31.12.2011г., е без значение за изхода на спора, тъй като записът на заповед е с падеж на определен ден съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 417 ГПК. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. При уговорен падеж „на предявяване“ е необходимо записът на заповед да бъде предявен, за да стане вземането изискуемо. В настоящия случай обаче падежът е на определен ден и същият е настъпил, поради което е без значение дали записът на заповед е предявен на ответника или не на 31.12.2011г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен като се признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника по процесния запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. дело № 579/2012г. на Районен съд Димитровград, в размер 21 500 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна дължи на ищеца направените от него разноски в размер, както следва: сумата 1 930 лв. – направени разноски за заповедното производство, които са включени в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист /1 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 430 лв. – държавна такса/; сума общо в размер 3 020 лв. – направени разноски за първоинстанционното, въззивното и касационното производства.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 348 от 03.10.2013г. по в. гр. дело № 479/2013г. на Окръжен съд Хасково и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от К. В. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]№ 3, [жилищен адрес] срещу Н. Г. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 537 ТЗ, че К. В. Д. има вземане срещу Н. Г. Н. в размер на 21 500 лв. /двадесет и една хиляди и петстотин лева/, представляващо главница - неплатено задължение по запис на заповед от 01.10.2011г. с падеж на 31.12.2011г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 499/05.04.2012г. по ч. гр. д. № 579/2012г. по описа на РС Димитровград.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на К. В. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]№ 3, [жилищен адрес] сумата 1 930 лв. /1 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 430 лв. – държавна такса/, представляваща направени разноски за заповедното производство, която сума е включена в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 499/05.04.2012г. по ч. гр. д. № 579/2012г. по описа на РС Димитровград и издадения на 05.04.2012г. по същото дело изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на К. В. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]№ 3, [жилищен адрес] сумата 3 020 лв. /три хиляди и двадесет лева/, представляваща направени разноски за исковото производство по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК връзка с чл. 537 ТЗ за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.