Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * вписване на имот като актив в баланса на търговско дружество * държавна собственост * доказателства * предоставяне за стопанисване и управление * правоприемство


4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1953/2009 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 859

гр.София, 07.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Зоя Атанасова

със секретар А. Иванова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Т. НИНОВА
гражданско дело под № 1953/2009 година

Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено под № 63 на 16.04.2009 год. по в.гр.дело № 468/2008 год., с което е оставено в сила решение № 160 от 03.04.2008 год. по описа на С. районен съд за отхвърляне предявения от „Г., със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.”Ш. с.” № 9, ап.12, представлявано от управителя Х. П. Х. против В. Г. Н. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.С., кв.”Б.” 8-Г-8, Г. Н. Г. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.С., кв.”Б.” 13-Г-15 и Г. Н. Н. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.С., кв.”Ст.З.” 70-Б-18 иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2864416 с площ от 1110 кв.м., находящ се в землището на гр.С., м.”О.с.” при граници: изток-имот № 2861414, юг-имот № 2864417, запад-имот № 2869944 и север-имот № 2864413.
Недоволен от въззивното решение е касаторът „Г., представляван от адвокат З. С. О., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано – чл.17а ЗППДОП, 101, ал.3 ЗС. Допълнително съображения се излагат в писмена защита на процесуалния представител адвокат З. О. от С. адвокатска колегия.
Ответниците по касация В. Г. Н., Г. Н. Г. и Г. Н. Н. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че имотът по А. № 8037 от 24.01.1995 год. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което не следва безусловно, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДДИ и съгласно чл.17а ЗППДОП/отм./ от „Г.. Взето е предвид, че ищцовото дружество не е провело пълно доказване на всички предпоставки по чл.17а ЗППДОП, вкл. предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП”Миньор”, с.Сборище, рудник С. и заприходяването му в баланса на това предприятие към31.03.1991 год. Отчетено е, че А. е съставен приблизително четири години след образуването на ЕООД с държавно имущество, а липсва доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл.81, ал.3 НДИ/отм./, респ. липсват доказателства за придобиване правото на собственост от дружеството, поради което е безпредметно обсъждането на възражението за придобивна давност още повече, че с решение № 41 от заседание на 29.02.2000 год. на ОС-С. имотът е включен в селищни образувания на земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С определение № 523 от 14.06.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед придобивното основание по чл.17а ЗППДОП.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че отбелязването в акта за държавна собственост на извършеното предоставяне на имота за стопанисване и управление не може да служи като доказателство за това предоставяне. Следва да се приеме, че събраните доказателства установяват осъществяването на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./ спрямо ищцовото дружество и то се легитимира като собственик. Видно, че целия терен е бил отчужден на основание чл.101 ЗС за нужди именно на ДФ”Р. м.” и М-во на х. и м. в периода 1967-1969 год. и според тогава действащата редакция на чл.101 ЗС собствеността се придобива от датата на решението, което означава, че е без значение осъществено ли е обезщетяване на собствениците и кога. Актът за държавна собственост № 8036 от 1995 год. установява предоставянето на целия имот от 39 650 кв.м. в м.”С. б.” за стопанисване и управление на МСП”М.”, а при извършеното преобразуване на ДФ”Р. м.”, чието подразделение е било МСП”М.”, имотът е преминал в собственост на търговското дружество „Г., тъй като е бил включен в баланса на предприятието, макар и само като стойност. Това е видно както от приетата съдебно-счетоводна експертиза, така и от приложеното извлечение от сметка 201”земи”, собственост на „Г., подразделение МСП”М.” към 30.09.1991 год., където фигурира терен с площ 39 650 кв.м. в м.”С. б.”/тази площ се получава като се съберат площите, отчуждени по посочените в акта за държавна собственост четири РМС и едно удостоверение на СлГНС/. През 2002 год. със заповед на Областния управител № РД-01-0009/08.01.2002 год. е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ за м.”О. с.”, където имотът по акта за държавна собственост представлява ПИ № 2860202. През 2003 год. със заповед на областния управител е извършено деактуване на имота и предаването му на щцовото дружество.
При това положение е установена първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за ревандикация по чл.108 ЗС – ищецът е собственик на имота.
Въззивният съд е приел обратното по отношение на тази предпоставка, поради което е направил извод, че е безпредметно изследването на въпроса дали ответниците по иска владеят имота и то на годно основание. За това въззивното решение на основание чл.293, ал.2 ГПК следва да се отмени като делото върне за ново разглеждане от друг състав с произнасяне и по трите кумулативно предвидени предпоставки на иска с правна квалификация чл.108 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 63 от 16.04.2009 год., постановено по гр.дело № 468/2008 год. на С. окръжен съд.

ВРЪЩА делото на С. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: