Р Е Ш Е Н И Е № 548 София, 11 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1987/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Д. С. И. за възобновяване на нохд № 564/2007г. по описа на РС-Ловеч. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него дело в РС-Ловеч. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е допустимо и основателно, тъй като към 2007г., когато е разгледано делото сега действащата редакцията на чл.423 от НПК не е била в сила и не е била изпълнена процедурата по неговото призоваване за участие в първоинстанционното производство. Адвокат К., защитник на осъдения поддържа искането и моли за уважаването му. Представя писмена защита. Осъденият Д. И. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Постановление от 09.12.2005г., водените срещу Д. С. И., И. С. М. и В. Б. В. дознания №№ 853, 855, 865 от 2005г по описа на РПУ-Ловеч са обединени към полицейско производство-дознание № 851/05г. С постановление от 22.12.2005г. на прокурор при РП-Ловеч дознание № 851/05г. е преобразувано в следствено дело № 814/05г. по описа на ОСС-Ловеч. С постановление от 16.02.2006г., Д. С. И. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като присъствено му е предявено обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и му е взета мярка за неотклонение – “под надзор на родител”. Същият ден е бил извършен разпит на И. в качеството му на обвиняем, като при извършването на тези следствени действия е участвал и упълномощен защитник. Последвало е ново привличане на И. в качеството на обвиняем с Постановление от 08.12.2006г., с което му е предявено обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Взета му е мярка за неотклонение-„подписка”, тъй като той вече е бил пълнолетен.Проведен е и разпит в качеството на обвиняем.Тези следствени действия отново са извършени с личното участие на И.. На 19.12.2006. водещият разследването следовател е предявил материалите от разследването на обв.Д. И.. На 21.05.2007г. в Районен съд – Ловеч е било образувано нохд № 564/07г. по внесен обвинителен акт срещу Д. С. И., В. Б. В. и И. С. М.. За първото по делото заседание, подсъдимият И. е бил нередовно призован, като призовката е върната с отбелязване, че е напуснал адреса. За следващо съдебно заседание, подсъдимият И. отново е бил нередовно призован. От получената справка от Община-Ловеч са били установени нови, различни от известните до момента данни за постоянен и временен адрес, но и на този адрес подсъдимият не е бил намерен. Изпратената призовка е била върната с отбелязване, че роднините на подсъдимия И. са продали жилището. Съдът е констатирал, че от направената справка в ОД „Полиция”, група „БДС” няма регистрирани задгранични пътувания на този подсъдим. В същото съдебно заседание, съдът е изменил мярката за неотклонение на подс.И. от подписка в „задържане под стража”.Последвало е обявяването на подсъдимия за общодържавно издирване. Проведени са осем съдебни заседания, в които не е даден ход на делото, поради различни процесуални пречки, включително нередовна процедура по призоваване на подсъдимия И. и неустановяването му от проведеното общодържавно издирване. В проведеното на 24.11.2008г. съдебно заседание, подсъдимият Д. И. е бил нередовно призован. Съдът е констатирал, че от справката на ОДП, подсъдимият не е установен и задържан, като по сведения на негови близки е напуснал [населено място], но не е установен нов адрес в страната, както и, че към дата 30.10.2008г. няма данни за регистрирани задгранични пътувания. Първоинстанционният съд е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подсъдимия Д. И., приемайки, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК. На И. е бил назначен служебен защитник. В отсъствие на подс.Д. И. е била постановена първоинстанционната присъда на 14.01.2009г., която е влязла в сила 29.01.2009г. На 12.01.2011г. РП-Ловеч е издала ЕЗА, в която е посочена като гаранция разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК. Осъденият Д. И. е бил предаден на компетентните български власт след решение от 20.06.2013г. на Апелативен съд Неапол, Отделение непълнолетни, Република Италия, с което се постановява изпълнение на горепосочената ЕЗА. Доколкото искането за възобновяване е направено от задочно осъден, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК/във всички редакции до момента/ цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. Извън процесуалната възможност на осъдения и предпоставките за нейното реализиране по чл.423, ал.1 от НПК, законодателят в разпоредбата на чл.423, ал.5 от НПК, е ситуирал безусловна хипотеза за възобновяване на производството, проведено срещу задочно осъден.Това изисква първо да бъдат обсъдени именно предпоставките на този текст. В настоящия случай, осъденият И. е предаден на Република България след издаване на горепосочената ЕЗА/същата е издадена преди промените в чл.41 от ЗЕЕЗА-ДВ бр.55 от 2011г./, в която е дадена гаранция за възобновяване на производството, но това не е достатъчно, за да се изпълнят предпоставките на чл.423, ал.5 от НПК, а от значение е фактът, че Д. И. не е предаден от компетентните органи на Република Италия с условие, изразяващо се в гаранция за възобновяване на наказателното производство, видно от решението на Апелативния съд в Неапол. При тези констатации, настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за възобновяване, визирани в чл.423, ал.5 от НПК, поради което следва да бъдат обсъдени тези по чл.423, ал.1 от НПК. В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения И. обуславят извод за това, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, тъй като съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при спазване на предвидените в НПК процесуални правила. Досъдебното производство е било проведено с участието на осъдения И., като всички привличания в качеството му на обвиняем на досъдебното производство са присъствени. Осъденият И. е имал упълномощен защитник. Също така, материалите от досъдебното производство са му били предявени отново присъствено. В хода на досъдебното производство първоначално взетата мярка за неотклонение „под надзор на родител” е била заменена с „подписка”, след като И. е навършил пълнолетие, като той е бил информиран за задълженията, произтичащи от мерките за процесуална принуда, сред които и това при смяна на местоживеенето си да уведоми компетентните органи/видно от постановление за привличане на обвиняеми вземане на мярка за неотклонение-л.105 от досъдебното производство/. От горното е видно, че осъденият И. в хода на наказателното производство е променил местоживеенето си и не е уведомил органите на досъдебното производство и съда, което е довело и до обявяването му за общодържавно издирване, респективно разглеждане на делото в негово отсъствие. След като е знаел за воденото срещу него наказателно производство, осъденият И. е имал процесуално поведение, което сочи на укриване и препятстване хода на делото.Неоснователни са възраженията в искането за неправилно приложение на чл.269 от НПК, тъй като основанието е следвало да бъде свързано с напускане пределите на страната, като се твърди, че това е станало на 06.12.2006г.От една страна данните по делото, както е констатирал съда не установят подобен факт, а от друга страна де факто няма как осъденият да е напуснал страната на сочената дата, тъй като както беше посочено по-горе с негово участие са били извършени процесуално-следствени действия след тази дата-на 08.12.2006г. е привлечен в качеството на обвиняем, а на 19.12.2006г. са му предявени материалите от разследването. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения Д. И., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдилищата не са нарушили и стандартите на ЕКЗПЧОС и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото, но се изключва възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията , и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне.В насока на горното е практиката на ЕСПЧ. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Д. С. И. за възобновяване на производството по нохд № 564/07г., по описа на РС-Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: