2 Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 31 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 602 по описа за 2010 година. Постъпило е искане от осъдения С. И. Г. за възобновяване на внохд № 222/10 г. на Апелативния съд-гр.Варна, с което се възразява, че е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.3 НПК. Пред ВКС молителят не взема участие, а искането се поддържа от защитата му. Последната представя писмена защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 147/10 г. на Окръжния съд-гр.Д. С. Г. е осъден, както следва: 1) на основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.1, чл.18, ал.1, чл.58а (чл.373, ал.2 НПК) и чл.2, ал.2 НК на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода; 2) на основание чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, във връзка с чл.194, ал.1, чл.26, ал.1, чл.58а (чл.373, ал.2 НПК) и чл.2, ал.2 НК на 11 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК на Г. е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно – 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, като е постановено то да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Със същата присъда е осъден и К. С. К.. На основание чл.45 ЗЗД Г. и К. са осъдени да заплатят солидарно на Д. В. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По жалба на подс.Г. с решение № 117 от 28.07.2010 г. ВАС потвърдил присъдата на Д.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и частично основателно, макар не по посочените от молителя причини. Мотивите на въззивното решение сочат, че съдът по същество е отчел изменението на закона – чл.58а НК, в редакцията му от Дв.бр.26/2010 г., в сила от 09.04.2010 г., като правилно е преценил, че определянето на наказанията на подсъдимия, за двете инкриминирани престъпления, при условията на чл.55 НК, свързано с чл.58а НК, в редакцията до посоченото по-горе изменение, е по-благоприятно за дееца. ВКС споделя този извод на въззивния съд. В основата на същия е адекватната оценка на предходното осъждане на подсъдимия, необхванатите от квалификацията по чл.198 ал.1 НК обстоятелства – каквито са времеизвършването му и интензитета на употребената сила, упоритостта при осъществяване на деянията по чл.195 НК. Все в тази връзка, обстоятелството, на което е поставен акцент в искането – направените от жалбоподателя самопризнания, не са останали вън от погледа на съда по същество, а са оценени достатъчно и съответно на обективното им значение, като са съобразени указанията, дадени[населено място] решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Наказанието от две години и единадесет месеца лишаване от свобода е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Намаляването му злепоставя постигането на целите на наказанието, което настоящата инстанция не може да си позволи. От друга страна, решаващият съд не е имал основание да утвърди приложението на чл.60, ал.1 и чл.61, ал.2 от ЗИНЗС спрямо молителя. Следва да се посочи, че в мотивите на инстанционните съдебни актове, не са изложени детайлни съображения, предопределили това решение на съдилищата. Данните за предходните осъждания на молителя (л.69 от досъдебното производство) сочат, че той е осъждан на наказания „глоба” и „пробация”, което очертава условията на чл.59, ал.1 ЗИНЗС, тъй като Г. е осъден за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, поради което и следва да бъде настанен първоначално в затворническо общежитие от открит тип. По делото липсват данни да е налице която и да било от хипотезите на чл.59, ал.2 ЗИНЗС. Казаното дотук определя и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието – този по чл.61, т.3 ЗИНЗС, а именно общ. Изложеното очертава наличието на условията на чл.425, ал.1, т.3 НПК, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде изменен съответно. Ето защо на основание чл.424 и чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 222/2010 г. на Апелативния съд-гр.Варна в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което С. И. Г. следва да бъде настанен. ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 117 от 28.07.2010 г., в частта, с която е потвърдена присъдата по нохд №147/2010 г. на Окръжния съд-гр.Д. по приложението на чл.60, ал.1 и чл.61, ал.2 от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС определя С. И. Г. да изтърпи наказанията лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: