Р Е Ш Е Н И Е № 187 София, 12 октомври 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 778/2016 година.
Производството е образувано по касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия Г. З. К. против решение № 233 от 07.06.2016год. постановено по внохд № 1150/2015год. на Апелативен съд-гр. София. В нея се твърди, че при индивидуализиране на наказанието са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и в резултат на това на подсъдимия е наложено наказание, което е явно несправедливо. Макар да са релевирани всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, доводите са развити в подкрепа на последното от тях - явна несправедливост. Твърди се, че при определяне на наказанието съдът не е съобразил в достатъчна степен съотношението на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, в резултат на което е стигнал до неправилни изводи при индивидуализиране на наказанието, поради което в определения размер то е явно несправедливо. По изложените доводи се иска изменяване на обжалвания съдебен акт и намаляване на наказанието чрез определянето му по реда на чл. 54 от НК в минималния, предвиден в наказателната норма размер от пет години, което да се редуцира по чл. 58а, ал. 1 от НК на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Пред касационната инстанция служебният защитник и подсъдимият поддържат жалбата по доводите и съображенията в нея.
Прокурорът от ВКП даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, тъй като релевираните в нея основания за отмяна /изменяване/ не са налице.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 21 от 21.10.2015год. по нохд № 341/2015год. на Кюстендилския окръжен съд подсъдимият Г. З. К. е признат за виновен в това, че на 08.09.2014год. в [населено място], в градинка, намираща се в близост до бивш ресторант „име”, е отнел чужда движима вещ-преносим компютър/лаптоп/ м.”марка”, модел „модел” на стойност 420/четиристотин и двадесет/ лева, от владението на С. К. Д. от [населено място], с намерението противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на „опасен рецидив”, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.”б” и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
С присъдата Г. З. К. е осъден да заплати на С. К. Д. сумата от 420/четиристотин и двадесет/лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия имуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 800 /осемстотин/лв., искът е отхвърлен като неоснователен.
Съдът се е произнесъл по направените деловодни и съдебни разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Доводът за явна несправедливост на определеното наказание е бил предмет на проверка от въззивната инстанция, която е изложила подробни съображения, защо не приема направеното оплакване от подсъдимия за основателно. Нови доводи в тази насока не се съдържат в касационната жалба и настоящият съдебен състав счита възраженията на подсъдимия за лишени от основание.
Делото е разгледано от съда по диференцираната процедура по гл. ХХVII НПК- чл. 371, т. 2 от НПК, като К. е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства и в съответствие с изискванията на съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция, на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, наказанието му е определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Твърдението в жалбата, че част от смекчаващите отговорността обстоятелства не били взети предвид, не отговаря на действителното положение. В случая, липсват обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да налагат допълнително смекчаване на наказанието.
Подсъдимият е с отрицателни характеристични данни и обременено съдебно минало. Въпреки младата си възраст, той е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер, вън от тези осъждания, определящи квалификацията на деянието като опасен рецидив. Посочените обстоятелства са довели решаващите по фактите съдебни инстанции до правилния извод за високата обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед на създадените у него престъпни навици, което налага наказателната репресия да бъде по-осезателна, за да се постигнат целите на специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Поради изложеното, съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснато нарушение от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и при редуцирането му по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, като въззивният съд също не е допуснал нарушение на закона и на процесуалните правила в ущърб на подсъдимия при потвърждаване на присъдата в санкционната й част, за което е изложил съображения съгласно изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав прие, че не са налице наведените от защитата доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона, като определеното наказание по размер не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, във вр. ал. 1, т. 3 НПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 07.06.2016год. постановено по внохд № 1150/2015год. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|