Ключови фрази
Тежка или средна телесна повреда, представляваща опасен рецидив * право на защита


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 284

Гр.София, 13 септември 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав,



ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при секретар ДАНИЕЛА ОКОЛИЙСКА
и в присъствието на прокурор СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело № 1408/2011 г.

Осъденият В. К. С. чрез свой защитник е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от Исперихския районен съд като първа инстанция, и от Разградския окръжен съд – като втора.
Първоинстанционната присъда – 48 от 12 май 2010 г. по нохд № 84/2010, е за съвкупността от три престъпления: 1. незаконно влизане на 14 септември 2009 г. в чуждо жилище-престъпление по чл.170, ал. 2 НК (още защото е било извършено нощем), за което на С. са наложени 4 г. лишаване от свобода; 2. причинена при това проникване средна телесна повреда (счупване на лявата й ръка) на А. Р. Д.-престъпление по чл.131а, във връзка с чл.129 НК (още защото е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК), наказано със 7 г.л.св.; 3. втора телесна повреда от същия вид, но причинена на С. Т. В., наказана и със същото наказание. Общото наказание, което подсъдимият С. получил, е в размер на най-тежкото от трите наложени поотделно, а първоначалният режим на изтърпяването му е строг и в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата съдържа и гражданскоосъдителна част за обезщетенията в размер на по 5000 лв., които подсъдимият трябва да заплати на двамата пострадали.
Второинстанционното (въззивно) решение – 69 от 24 септември 2010 г. по внохд № 133/2010, е постановено по жалба от подсъдимия и е за потвърждаване на осъдителната присъда спрямо него.
В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържат основанията за отмяна по чл.348 НПК, но въпреки това доводите на искателя са само относно съществените нарушения на процесуални правила, с които е свързано и предложеното за изхода на делото-ново разглеждане от ИРС.
В съдебното заседание пред тази инстанция са взели участие само страните по обвинението – държавно и частно (и по свързания с последното граждански иск), и според тях искането по реда на възобновяването е неоснователно.
ВКС намери, че трябва да отхвърли отправеното искане.
Оспорените съдебни актове (доколкото въззивният съд е потвърдил присъдата) не са засегнати от основанията за възобновяване чл.422, ал.1, т. 5 във вр, с чл.348 НПК).
Всъщност възраженията за неспазване на процесуалните изисквания са били изтъкнати още пред окръжния съд - че не е направено необходимото да бъде гарантирано реално упражняването на правото на подсъдимия на защита- и общо взето ВКС споделя аргументацията, с която са отхвърлени (неприемлив е обаче аргументът за общоизвестността на правото на адвокатска защита, подсилен с оглед и на „богатия” съдебен опит на подсъдимия-съществено все пак за правилността на въззивното решение е, че правото на защита в първата съдебна инстанция наистина е било гарантирано). Нищо друго няма защо да бъде добавяно и срещу оспореното приложение на материалния закон, и срещу справедливостта на наложените наказания, а и в отправеното искане липсват конкретни доводи, които да изискват отговор.
Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І н.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 69 от 24 септември 2010 г. по внохд 133/2010 г. на Разградския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: