Ключови фрази
съпружеска имуществена общност * лично имущество * недопустимост на решение * правен интерес * относителна недействителност * разпореждане със семейното жилище


5
Р Е Ш Е Н И Е


№ 385


София, 24.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 968/2011 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение №550 от 05.07.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Д. А., представлявана от адв.К. от Б., на въззивно решение №58 от 07.07.2011год. на БАС, постановено по в.гр.д.№ 138/2011год. С това решение е потвърдено решение №73 от 15.03.2011г. по гр. дело № 1670/2010г. на БОС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.23 СК/отм./, предявен от П. Д. А. против И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А., за установяване недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №..., том ...., peг. № ...., д. №..../.... г. на нотариус Л. К., peг. № ....., с район на действие Районен съд Бургас .
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила.
Ответниците по касация И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А. вземат становище за неоснователност на жалбата.
С цитираното по-горе определение № 550 от 05.07.2012г. касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по предявен от П. Д. А. против И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А. иск с правно основание чл.23 СК/отм./, за установяване недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №...., том ...., peг. №...., д. №..../..... г. на нотариус Л. К., peг. №...., с район на действие Районен съд Бургас. В исковата молба и в хода на производството ищцата е поддържала, че е преживяла съпруга на прехвърлителя по сделката А. И. А., починал на .....г.; че предмет на сделката, материализирана в нотариален акт №.... от .....г., том ...., peг. №....., д. №...../.... г. на нотариус Л. К., peг. №...., с район на действие Районен съд Бургас, е семейното жилище и разпореждането в полза на ответниците И. А. И. и Д. А. А. – деца на А. И. А. от предходен брак, извършено по време на брака на сина му с третата ответница Р. А. И., е направено без нейно съгласие и без разрешение от районния съд – тоест в нарушение на нормата на чл.23 СК/отм./. Поддържала е и това, че процесният имот е придобит в режим на СИО от А. И. А. и първата му съпруга Й. К. А.. След смъртта на последната, настъпила на 05.08.1985г. имотът станал съсобствен между вече починалия й съпруг и неговите деца - ответниците И. А. И. и Д. А. А. при права 4/6 идеални части за А. И. А. и по 1/6 идеална част за И. А. И. и Д. А. А.. С оглед горните твърдения е сезирала съда с искане да се обяви за недействителна спрямо нея извършената разпоредителна сделка досежно 4/6 идеални части от семейното жилище.
С атакуваното въззивно решение е потвърдено решение №73 от 15.03.2011г. по гр. дело № 1670/2010г. на БОС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.23 СК/отм./ като неоснователен. За да постанови този резултат въззивният съд след анализ на доказателствата по делото е обосновал извод, че процесният имот е имал характер на семейно жилище, но е бил съсобствен между починалия съпруг на ищцата и децата му от първия брак, поради което и извършената разпоредителка сделка е по своя характер способ за ликвидиране на съсобствеността; че съгласието на съпруга-несобственик по смисъла на чл.23 СК/отм/ за разпореждане със семейното жилище е необходимо единствено в случай, че жилището е еднолична собственост на другия съпруг или разпореждането с притежаваната идеална част е в полза на трети лица несобственици. Отделно от това е обосновал и извод, че с оглед събраните доказателства в процесния случай е установено безспорно наличието на предварително дадено от ищцата съгласие за сключване на сделката.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че обжалваното решение, с което е разгледан по същество иска по чл. 23 СК (отм.) е процесуално недопустимо.
Процесуалната легитимация определя принадлежността на правото на иска и следва от правните твърдения в исковата молба, които обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника.
Според чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.), договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен. Договорът е породил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. Следва да се има предвид, че предвиденото с нормата на чл.23 СК/отм./ изискване за наличие на съгласие е гаранция срещу накърняване интересите на семейството. С това правило се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително.
По настоящето делото искът е предявен от съпругата –несобственик, след смъртта на разпоредилия се съпруг. Ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент, тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху “семейното жилище”. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като съпруг - несобственик, е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но със смъртта на съпруга й, бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно, или в случай на изпълнение върху имота срещу нея, като съпруга - несобственик, но тя вече няма това качество.
При изложените съображения предявеният иск по чл. 23 СК (отм.) е недопустим поради липса на правен интерес от иска за съпруга – несобственик. Наличието на правен интерес за страната от завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. При липсата на такъв, производството по делото се прекратява. В процесния случай първоинстанционният съд е разгледал и е постановил решение по същество по един недопустим иск. Този порок не е констатиран от въззивния съд, който с постановеното решение е потвърдил съдебния акт на първата инстанция. Извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановеното решение, а за нея ВКС е задължен да следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г.
Изложеното обуславя недопустимост на постановените от инстанциите по същество съдебни актове, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него такова следва да бъдат обезсилени и производството по делото се прекрати.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.

РЕШИ:


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №58 от 07.07.2011год. на БАС, постановено по в.гр.д.№ 138/2011год. и потвърденото с него решение №73 от 15.03.2011г. по гр. дело № 1670/2010г. на БОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от П. Д. А. против И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А., иск по чл.23 СК/отм./ за установяване недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №..., том ...., peг. №...., д. № .../..... г. на нотариус Л. К., peг. №...., с район на действие Районен съд Бургас .
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: