Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 559            София, 06 януари 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  11 декември  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                     НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №572 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №247/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е подадена касационна жалба от подсъдимия П. И. Б., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло неоснователна,а постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 23.07.2009 г. постановено по внохд. №247/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е потвърдена присъда по нохд. №1038/2008 г. на Окръжен съд гр. П.. С посочената присъда подсъдимия П е признат за виновен на 1.02.2007 г. в гр. К., да е извършил престъпление по чл.131 ал.1т.12 НК вр. с чл.130 ал.2 вр. с ал.1 НК,от което е пострадал св. В,поради което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. Признат е за виновен и в това, по същото време и на същото място извършил същото престъпление, от което пострадал св. Д,за което и при посочените условия е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. Признат е за виновен и в това на 5.09.2007 г. в гр. К. отвлякъл св. А,с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено от лице от състава на МВР,поради което и на основание чл.142 ал.2т.6 вр. с ал.1 НК вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. Признат е за виновен и в това по същото време в с. П. да се е заканил на св. А с убийство и това би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му,като деянието е извършено от лице по чл.142 ал.2т.6 НК,поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1НК вр. с чл.142 ал.2т.6 и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание –лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от пет години. Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1т.9 НК. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Б: Основното оплакване е за неправилна оценка на доказателствата по делото,особено тези на “заинтересованата” св. А, които според защитата били надценени,като не били съобразени предишните “близки отношения “, между нея и подсъдимия . От неправилната оценка на доказателствата произтича, според защитата и неправилно приложение на закона,като икриминираните деяния не били осъществени нито от обективна, нито от субективна страна. Доводите са неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото. По фактите инстанционните съдилища са приели ,че на 5.09.2007 г. подсъдимия е отвлякъл св. А,качил я в колата си и няколко часа “изяснявал отношенията си с нея “/виж заключението на съдебно медицинската експертиза / . По същото време се заканил на свидетелката с убийство и това заканване възбудило основателен страх у нея,не само с оглед качеството на подсъдимия – на МВР,но и с оглед конкретиката на отправените закани. Изводите по фактите са направени ,след задълбочен и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Изложени са съображения кои обстоятелства се приемат са установени и на коя доказателствена основа. Взети са предвид и обясненията на подсъдимия,най-вече с частта им за характера на отношенията му със свидетелката,посочени са и доказателствата и доказателствените средства, поради които не следва да се кредитират . В тази връзка голословно е твърдението в жалбата ,че показанията на “заинтересованата “ св. А са надценени и липсват пропуски в оценката на доказателствата ,претендирани в жалбата. Напълно неоснователно и е оплакването ,че не е установено по несъмнен начин авторството на деянията по чл.131 НК. За станалото на 1.02.2007 г. в гр. К.,от което са пострадали В. Б. и Д. Б. са събрани в необходимия обем доказателства, които са обсъдени и изводите на инстанционните съдилища са логични и последователни. Категорично е установено по делото авторството на деянието ,мястото и времето на извършването,както и характера на увредите по двамата пострадали. Безспорно е установен и повода за извършване на деянията. Напълно неоснователни и са и доводите за нарушение на закона. Подсъдимия отвлякъл св. А,с цел да я лиши от свобода и се е заканил да я убие,като това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му и по този закон е осъден ,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. На 1.02.2007 г. в гр. К. по хулигански подбуди причинил на две лица леки телесни повреди и по този закон-чл.131 ал.1т.12 НК е осъден. Неоснователно и произтичащото от горните оплакване за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия за всяко от извършените престъпления инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Наказанията са определени при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства ,като е даден превес на личната над генералната превенция и значително е подценена обществената опасност на деянията и самия подсъдим. Наказанието е явно несправедливо но не в сочената от подсъдимия посока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №247/2009 г. на Апелативен съд гр. П.,с което е потвърдена присъда по нохд. №1038/2008 г. на Окръжен съд гр. П..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :