Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
С. 15.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 387 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. К. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 224 от 22.12.2011г. по в.гр.д. № 469 по описа за 2011г. на Ямболски окръжен съд,в частта, с която е отменено решение № 452 от 29.07.2011г. по гр.д. № 562/2011г. на Районен съд Ямбол в обжалваната част и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск от Т. К. М. срещу [фирма] с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпил екцес вследствие на професионално заболяване”двустранна пневмофиброза въз основа на хронично хромово въздействие”за разликата над 4 000лв.до 15 000лв.,ведно със законната лихва,присъдена е законната лихва върху опре-деленото обезщетение от 4 000лв.и са присъдени следващите се разноски. В останалата част решението е влязло в сила.
Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. К. претендира направените по делото разноски.
С определение № 902 от 25.06.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос: може ли да се намалява отговорността на работодателя по реда на чл.201 ал.2 от КТ в хипотеза на причинени вреди в резултат на професионално заболяване. Противоречивото произнасяне на съдилищата по поставения въпрос е обосновано с решение № 2127 от 6.01.2003г.по гр.д.№ 3034 /01г.на ІІІ г.о.на ВКС и № 241 от 9.09.1994г.по гр.д.№ 134/94г.на 5-членен състав на ВС, в които е прието,че намаляването на отговорността на работодателя на основание чл.201 ал.2 от КТ – поради допусната от работника груба небрежност- е допустимо само в хипотеза на трудова злополука,но не и при професионална болест,защото тя е заболяване,което настъпва изключително или предимно в резултат на бавното и продължително въздействие на вредните фактори на работната среда или вследствие характера на извършваната работа и това не позволява да се обоснове съпричиняване от страна на работника.
В конкретния случай въззивния съд е приел,че е обвързан от мотивите на касационната инстанция,изложени в решение № 489 от 12.11.09г.по гр.д. №1349/08г.на ВКС с което е определено първоначалното обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Т. К. М..В тя е прието,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от страна на пострадалото лице,тъй като независимо,че още през 1991г.от епикриза № 377 е било ясно,че за него не е подходяща работа в среда с токсични вещества и по-конкретно контакт с хром,е поискал да заеме длъжността”хромажист”, която е изпълнявал още 10 години /до 2001г.,когато трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.9 от КТ/ и защото нееднократно е установявано,че не е използвал осигурените от работодателя предпазни средства/маски/, за което е бил санкциониран.
Касационно обжалване е допуснато и на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради противоречие на въззивния акт с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.по въпроса за съобразяване на всички релевантни обстоятелства, обуславящи причинените вреди и по-специално: характера на заболяването,степента на увреждането,интензитета,продължителността и трайността на търпените болки и страдания, значението на факта,че заболяването е необратимо и прогнозата е крайно песимистична.
В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Процесуалните представители на двете страни съответно поддържат и оспорват подадената жалба.Представят писмени защити.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
По първия поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира за правилна и споделя практиката,посочена в решения № 2127 от 6.01.2003г.по гр.д.№ 3034 /01г.на ІІІ г.о.на ВКС и № 241 от 9.09.1994г.по гр.д.№ 134/94г.на ВС. По реда на чл.201 ал.2 от КТ може да се намалява отговорността на работодателя когато вредите са в резултат едновременно и на груба небрежност само при трудова злополука,но не и при професионална болест. В този смисъл е изричния текст на закона/изискването на чл.201 ал.2 от КТ е „пострадалия да е допринесъл за трудовата злополука”/. Касае се до изключителна норма,в която предвиденото от законодателя разрешение е специално,защото както е посочено в решение № 2127/03г. то се различава съществено от даденото в други подобни разпоредби на действащото законодателство каквито са чл.51 ал.2 от ЗЗД – за деликтната отговорност и чл.83 ал.1 от ЗЗД за договорната отговорност.Тази изключителна уредба произтича от съдържанието,характера и спецификата на професионалното заболяване.Независимо от сходните белези,които имат като професионално осигурени социални рискове – професионалното заболяване и трудовата злополука се различават. Професионалната болест е „заболяване,което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма” и е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения- чл.56 от КСО и чл.2 от Н./, докато трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт/чл.55 от КСО/.Именно защото е причинено от въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес и се причинява пряко от обичайната трудова дейност,професионалното заболяване не предпоставя наличие на вина/включително и при груба небрежност/,за разлика от трудовата злополука,която поради внезапния се характер е възможно да е и вследствие от виновно поведение на увреденото лице. Поради това по отношение на професионалното заболяване трудно може да намери приложение общия принцип,че друг не може да носи отговорност за вреди,които са в резултат на виновно поведение на пострадалия,а още по-малко този принцип може да обоснове възможност за разширително тълкуване на нормата на чл.201 ал.2 от КТ.Последната не може да се тълкува разширително и защото утежнява положението на работника или служителя.
Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос – настоящият съдебен състав намира,че в конкретния случай не може да го съобрази,защото при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди за Т. К. М. следва да се зачете обвързващата сила на присъдено нещо на решение № 489 от 12.11.09г.по гр.д.№ 1349/08г. на ВКС,съобразно което обезщетението следва да е в обем по-малък с 1/3.
По втория поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира следното:
Задължението на работодателя за обезвреда –съгласно чл.200 от КТ- възниква независимо от това дали той,или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането.За основателността на иска е достатъчно - наличието на трудово правоотношение,през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване,надлежно установено по съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т.6 от Постановление № 4 от 30.10.1975г.на Пленума на ВС/. След присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено/т. 10 ППВС № 4/30.10.1975 г./.То е изискуемо от момента на влошаването, от който момент на ексцеса се дължат и лихвите върху това ново обезщетение – чл. 84 ал.3 от ЗЗД.Касае се за нови неимуществени вреди, които увредения търпи и за които му се дължи новото обезщетение.При определяне на размера му съдът следва да се съобрази с дадените в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС указания,съгласно които- е длъжен да вземе пред вид всички конкретно установени обстоятелства, обуславящи претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест.
В случая - независимо,че е приел,че от представените експертни решения на ТЕЛК от 24.02.2009г.и от 15.10.2009г.,установяващи процента промяна в призната трудова неработоспособност на ищеца и от заключението на приетата по делото експертиза,безспорно се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца,което влошаване е в причинна връзка с признатото професионално заболяване,въззивният съд неправилно е оценил реално причинените вреди на 6 000лв./от които след приспадане на 1/3 е присъдил 4 000лв./.На това основание постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен,а въпросът решен по същество,с определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.,от които след приспадане на 1/3 следва да бъдат присъдени 10 000лв. Обезщетението следва да се присъди със законната лихва,считано от датата на последното преосвидетелстване на М. с ЕТ на ТЕЛК от 15.10.2009г.,с което му е призната 82 % Т..
При определяне на така посочения размер съдът съобрази следното:
Съгласно заключението на приетата експертиза – понастоящем,в резултат на придобитото през 2001г.професионално заболяване–са настъпили „необратими процеси в белия дроб и други органи”на ищеца. „Пълно излекуване не е възможно.Заболяванията са хронични,с постепенно развитие и ако не се лекуват и не се спазва хигиено-диетичен режим на живот могат да предизвикат екзитус леталис”.Разпитан в съдебно заседание вещото лице заявява,че естественият път на професионалното заболяване на ищеца,изразяващо се във въздействие върху организма на 6-валентен хром,който е общо токсично въздействие върху всички органи и системи,в това число и белия дроб, впоследствие развитие на белодробна фиброза, последствие хронично обструктивна белодробна болест/Х./, след което следва развитие на дихателна и вентилаторна недостатъчност, което е последния етап на заболяването и води до хипоксия /кислороден глад/. Разпитана като свидетел лекуващия лекар на ищеца - доктор П. установява,че след 2008г./до когато е присъдено първоначалното обезщетение/ ищецът вече е развил хронична дихателна и вентилаторна недостатъчност/крайния етап на белодробното заболяване/.Свидетелката М./съпруга на ищеца/ установява,че състоянието му след 2008г.е „кошмарно”.Бързо се изморява, ако няма асансьор – не може да слезе и да отиде до магазина. Няма въздух, налага се непрекъснато да използва помпа-спрей.Не може да спи спокойно, от хрома продължава да получава сърбежи.Тежкото му здравословно състояние се отразява на психиката му,притеснява се,че е в тежест на семейството си,вместо да е от полза. Неговото състояние се отразява и на съпругата му,която поради постоянните грижи и притеснения за него – също не се чувства добре. Наложителни са непрекъснати лечения в болнични заведения,като видно от представените епикризи М. е бил в различни болници заради професионалното си заболяване през периодите:26.11.08г.-29.11.08г., 16.08.09г.-26.08.09г.,28.09.09г.-5.10.09г., 18.03.10г.-22.03.10г., 18.11.10г.-21.11.10г.,както и в още четири във връзка с общото си заболяване/диабет/.
С оглед направеното искане,изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски,съобразно уважената част от иска. Общият размер на разноските възлиза на 6 727лв./6 227 пред първата и втората инстанции и 500лв.-за адвокатско възнаграждение пред касационната/.При предявен иск за 30 000лв.уважен за 15 000лв. /в размер на ½ част/ – следва да се присъди половината от изразходваната сума - 3 334лв.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 224 от 22.12.2011г. по в.гр.д. № 469 по описа за 2011г. на Ямболски окръжен съд в обжалваната част,с което е частично отменено решение № 452 от 29.07.2011г. по гр.д. № 562/2011г. на Районен съд Ямбол и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск от Т. К. М. срещу [фирма] с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпил екцес вследствие на професионално заболяване”двустранна пневмофиброза въз основа на хронично хромово въздействие”за разликата над 4 000лв.до 15 000лв., едно със законната лихва,присъдена е законната лихва върху определеното обезщетение от 4 000лв.и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявано от прокуриста Б., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на Т. К. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.23 вх.”Е”ет.4 ап.116 и сумата 6 000лв.,съответстваща на разликата над 4 000лв.до 10 000лв. /десет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпил през 2008г.ексцес вследствие на професионално заболяване ”двустранна пневмофиброза въз основа на хронично хромово въздействие”,ведно със законната лихва,считано от 15.10.2009г.до окончателното й заплащане, както и сумата от 3 334лв./три хиляди триста тридесет и четири лева/-направени по делото разноски,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: