ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 68 гр. София, 03 май 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар…………при становището на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 397 по описа за 2017г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Софийският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Несебърски районен съд, който по реда на чл.42, ал.2 НПК му изпратил дело за разглеждане. Делото е наказателно от частен характер и е за клевета, нанесена публично - чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 НК, предвид разгласяването на клеветата в интернет чрез електронна поща. Несебърският РС приема, че това престъпление е класически „резултатно“, като в случая според практиката на съда определящото за подсъдността при такива деяния е мястото на отправяне на клеветническите твърдения, когато те са адресирани до неограничен кръг от лица. Базирайки се на разпоредбата на чл.36 от НК, съдът приема, че местно подсъден е РС-София, където е постоянния адрес по местоживеене на извършителя, в случая подсъдимата. Софийският РС обаче, като е изходил от обстоятелствената част на обвинението, съобразявайки и чл.42, ал.1 от НК, приема, че мястото на извършване не може да бъде определено, т.е. то е извършено, респективно довършено навсякъде, докъдето са достигнали инкриминираните с тъжбата изявления. Поради това е повдигнал и настоящия спор за подсъдност. Прокурорът от ВКП дава заключение, че компетентен да се произнесе е РС-Несебър. Съставът на Върховния касационен съд намери, че компетентен да разгледа делото, образувано по подадена тъжба от частен тъжител, е Несебърският РС. Мястото на извършване на престъпление е от съществено значение съгласно чл.36 от НК. Съдът следва да се произнесе за подсъдността, изхождайки от обстоятелствената част на обвинението, в случая обвинението се съдържа в съответната тъжба. В нея описание на мястото на извършване на престъплението липсва. Ноторно е, че физически изпращането на електронно съобщение („e-mail“) може да бъде осъществено от различни комуникационни източници, както и получаването, включително и от мобилни устройства. Дори и установяването на съответен IP адрес трудно може да локализира едно действие със съответното устройство, но това така или иначе не е сторено от тъжителя. Отделен е въпросът, че задължение на съдията – докладчик е да изиска всички подобни нередности от тъжбата в съответния законов срок, посочен в чл.81, ал.3 от НПК, да бъдат отстранени. След като не може да бъде установено съобразно обстоятелствената част на обвинението по надлежен начин мястото на извършване, респективно на довършване на престъплението, то единственият сигурен критерий, установен от закона е чл.36, ал.3 от НПК, приложим по аналогия. Съобразно него, след като тъжбата е подадена в Несебърският РС (тоест може да се заключи, че подготвителните действия по обвинението на частния тъжител са приключили там), то делото е и подсъдно нему. В този смисъл следва да бъде разрешен и повдигнатият спор за подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 и по аргумент от чл.36, ал.3 от НПК, ВКС, I НО, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА делото по тъжба на М. Ж. Т. за извършено деяние по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК, да се разгледа от Районен съд – Несебър. КОПИЕ от определението да се изпрати на СРС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: