Р Е Ш Е Н И Е № 321 гр. София, 21 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Елеонора Михайлова , при становището на прокурора Калин Софиянски, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 378 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия С. М. Р. чрез защитника си срещу въззивна присъда № 5 / 14.03.2023г., постановена по ВНОХД № 409/2022г. по описа на Добрички окръжен съд. С атакуваната присъда е отменена оправдателна присъда № 260012/14.09.2022г. по НОХД № 1375/2020г. на Добрички районен съд. Касаторът е осъден на девет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, не е наложено съобразно чл.55, ал. 3 от НК наказание глоба, приведено е в изпълнение по чл. 68, ал. 1 от НК отложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД № 35/2018г. на Тервелски РС. Недоволен е останал касаторът, като в подадената жалба е ангажирал и трите касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК. Защитникът иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно иска деецът да бъде оправдан. В допълнение към касационната жалба конкретизира оплакванията си. Акцентира върху нарушения на Наредба № 1 от 19. 07.2017г. за реда да установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Твърди се, че не е могла да бъде извършена дължимата се на подсъдимия повторна експертиза на дадената от него кръв за изследване, поради изтичане на законово предвидения срок за съхранение, но това станало не по вина на подсъдимия. Това било се случило поради неспазване от разследващите органи на разумния срок за наказателно преследване. На следващо място се твърди неспазване на цитираната наредба относно срока за явяване на подсъдимия за медицинско изследване, като това не било по вина на подсъдимия, и поради това самите проби се оказвали ненадлежно взети. Поредно оплакване е липсата на обсъждане от страна на въззивната инстанция на обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимия, липсата на мирис на алкохол, с адекватно поведение съобразно отбелязването в медицинския протокол. Защитата е останала недоволна и от недаването на доверие на обясненията на подсъдимия, които се подкрепяли от свидетелските показания на св. Т. и на св. В.. Твърди, че ако подсъдимият е изпил значително количество водка, както се приема от въззивната инстанция, то не би проявил посоченото адекватно и неповлияно поведение. Касаторът посочва, че деянието, в което е обвинен подс. Р., можело да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл. В конкретния казус от доказателствата по делото се установявало липса на какъвто и да е умисъл, че подсъдимият управлява моторното превозно средство под въздействието на алкохолно опиянение. Полицейските служители и взелото кръвната проба длъжностно лице също не описвали повлияно от алкохол поведение. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба, като посочва, че развитите в допълнението към нея възражения са намерили още във въззивното решение подробен и обоснован отговор. Оспорва твърдението на защитата за изтичане не по вина на подсъдимия на срока, в който подсъдимият е можел да поиска повторно изследване на кръвната проба, като посочва, че сроковете по наредбата са изтекли по време на проведеното административнонаказателно производство, без подсъдимият да е възразил по време на провеждането му и без да е оспорил чрез тази процедура резултата от медицинското изследване на кръвната проба. По отношение на срока за вземане на кръвната проба прокурорът споделя доводите на въззивната инстанция, че този срок е установен в полза на обвинението. Въпреки това, и след изтичането на срока взетата кръвна проба надвишава законоустановения лимит. Прокурорът посочва, че възраженията относно кредитирането на гласните доказателства следва да се отхвърлят, тъй като съображенията на въззивната инстанция в тази връзка били подробни, последователно логични и правдиви. По отношение на наказанието прокурорът посочва, че то е справедливо, тъй като в срока на изтърпявано условно наказание подсъдимият не е коригирал своето поведение. Поради това нямало основание за по-лек режим и по-леко третиране относно наказанието. Подс. Р. се явява лично и се представлява от защитник, който пледира като поддържа жалбата ведно с депозираното допълнение. Не добавя по същество нищо различно. Относно наказанието пледира при условията на алтернативност, като моли за снизхождение предвид ниското съдържание на алкохол, както и данните за личността му. Допълва, че основното възражение всъщност било, че при така изготвените мотиви на въззивната инстанция, било невъзможно за защитата да разбере какво и въз основа на какви доказателства е приела, както и защо е отхвърлила други. Поддържа основното си искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият поддържа тезата на защитата и не добавя нищо по същество. При последната си дума подс. Р. моли да се върне делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 260012/14.09.2022г. по НОХД № 1375/2020г. на Добрички районен съд подсъдимият Р. е оправдан да е извършил деяние по чл.343 б, ал.2, вр. ал. 1 от НК. С атакуваната въззивна присъда № 5 / 14.03.2023г., постановена по ВНОХД № 409/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, подсъдимият Р. е осъден за деянието по чл.343 б, ал.2, вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Предвиденото кумулативно наказание глоба не е наложено по смисъла на чл.55, ал. 3 от НК. По чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД № 35/2018г. на Тервелски РС, което е постановено също да се изпълнява при първоначален общ режим. Присъдени са и разноски по делото. Подадената касационна жалба е допустима, подадена е в срок, от надлежно легитимирано лице – защитника на подсъдимия. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Не са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения, които да са опорочили волята на решаващия съд и да се довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Въззивната инстанция е имала на разположение всички необходими и достатъчно гласни, писмени и веществени доказателства, за да бъде взето мотивирано решение. Обсъдени са доказателствата, които са от значение за изхода на делото. По делото по безспорен начин е установено управлението на моторно превозно средство именно от подсъдимия. Неговият юридически статус също така е установен по безспорен начин. При установяване на употребата на алкохол не са допуснати претендираните нарушения, а от страна и на обвинението, и на съда са взети решения, които са в интерес на подсъдимия и неговото право на защита. В този смисъл оплакванията са изцяло неоснователни. Защитата оспорва от една страна начина на вземане на кръвна проба относно времето, от друга страна се позовава на свидетелски показания, които установяват употреба на алкохол. Защитната теза очевидно се основава на противоречиви и взаимноизключващи се твърдения – или следва да се оспорва изобщо употребата на алкохол, с оглед нарушение на наредбата, установяваща процедурата за това или да се оспорва само липсата на субективна страна, каквото твърдение има. Употребата на алкохол е установена както от свидетелските показания и обясненията на дееца, така и чрез съответното химическо изследване на взетата кръвна проба. Както справедливо се отбелязва от прокурора от ВКП, възприел изцяло пък позицията на въззивната инстанция, установените факти са в интерес на подсъдимия, независимо от закъснението му за вземане на кръвната проба. При възприемане на законовата презумпция при неспазване на срока за вземане на кръвна проба, наказателноправното положение на дееца би се утежнило, което очевидно не може да бъде цел на защитата. Не са нарушени правата на подсъдимия и по отношение на неизползваната правна възможност да поиска повторно изследване на взетата кръвна проба. Това не се е случило поради унищожаването и след изтичане на законно предвидения срок за съхранението и. Бездействието на подсъдимия не може да се тълкува в негов интерес, тъй като законодателят е дал именно нему инициативата да оспори установената концентрация чрез това повторно изследване. Срещу подсъдимия е било започнало провеждането на административнонаказателно производство, което по същество е било пречка за провеждане и на наказателно такова, поради идентичността на последиците, в смисъл на наказателно обвинение и в двата случая, и необходимостта да се спази принципа „ne bis in idem“. Подсъдимият се е съгласил с установения резултат при провеждане на административнонаказателното производство и едва при започналото същинско наказателно производство, провеждано понастоящем, е възразил. Това закъснение се дължи изцяло на взетото доброволно негово решение и правата му не са нарушени по никакъв начин. Впрочем, изложените съображения от въззивната инстанция са напълно споделими и не е небоходимо да се повтарят или да се излагат допълнителни доводи. Безспорно обективираният резултат прави напълно излишен отговора на възраженията относно адекватното поведение на подсъдимия. Поносимостта към количеството алкохол е различно при всеки човек и този аргумент не може да внесе колебание относно установената с научен способ концентрация. Касационният състав не намери допуснато нарушение и материалния закон. Възражението относно субективната страна на деянието и конкретно за липсата й, се отхвърля като противоречащо на закона. Законодателят е предвидил и санкционирал умишленото извършване на деянието. Не е предвидил някаква специална цел, за да може да се поддържа успешно тезата, че деянието се осъществява само при пряк умисъл. Употребата на алкохол е съзнателен човешки акт, поне в случая. Времето от употребата на алкохол до извършване на полицейската проверка, дори и според обясненията на дееца, е напълно достатъчно, за да съзнава той, че управлява с недопустима концентрация на алкохол в кръвта си. Деянието е извършено и при наличието на евентуален умисъл, поради което възраженията в тази връзка се отхвърлят като неоснователни. Наложеното наказание не е явно несправедливо, а е дори и снизходително определено. Касационният състав не споделя доводите на въззивната инстанция за продължителен срок на провежданото наказателно производство и за приложението на чл.55, ал. 1, т. 1 от НК, но така или иначе предвид развитието на касационното производство само по жалба на подсъдимия, каквато и да е корективна намеса не е процесуално възможна. Снизходителността на наложеното наказание прави безпредметно обсъждането на доводите на защитата за намаляване на наложеното наказание. Липсва несправедливост на наложеното наказание, която да е явна, липсва допуснато нарушение на закона, както и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което касационният състав счете, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 5 / 14.03.2023г., постановена по ВНОХД № 409/2022г. по описа на Добрички окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.