Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София, 26.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 27 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. М. Г., Е. П. Г. и М. П. Й., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. А., против въззивното решение от 3.08.2012 год. по гр. д. № 422/2012 год. на Плевенския окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което исковете им за нищожност на договорите за покупко-продажба по нот. актове № № *, * и */2008 год. и за отмяна на същите са отхвърлени, а в частта по предявения иск за собственост първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за разглеждане на първоинстанционния съд по предявения ревандикационен иск. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяната му, с присъждане на направените разноски. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторите и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 66 от 6.02.2013 год. при констатацията за вероятна недопустимост на решението с оглед правната квалификация на иска за нищожност на договорите за покупко-продажба, надлежните страни по този иск и с оглед процедирането на въззивния съд по обезсилване на първоинстанционното решение в частта му по иска за собственост и връщане на делото за ново разглеждане на предявения ревандикационен иск. Въззивният съд приел, че са предявени искове за нищожност на договорите за покупко-продажба, сключени с нот. актове №№ *, * и *, всички от 2008 год., но направил извод за тяхната неоснователност, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка. Приел поддържаните от ищците твърдения за нищожност на договорите поради продажбата на имотите им от С. Т., без да е бил упълномощен от тях, като твърдения за продажба на чужда вещ, което не представлява основание за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като действителният собственик може да защити правото си на собственост чрез предявяване на ревандикационен иск. Обосновавайки съображенията си за неоснователност на този иск, въззивният съд всъщност приема, че се касае до преюдициален въпрос относно действителността на договорите за покупко-продажбата, сключени от пълномощник без представителна власт, при предявен ревандикационен иск от действителния собственик против приобретателите по тези договори. А произнасяйки се по същество, приемайки иска за неоснователен, всъщност се произнася при липса на изложени мотиви по твърдените от ищците обстоятелства за липса на тяхно съгласие при сключването на договорите, тъй като не са упълномощили С. Т. за продажба на имотите им. Решението в тази му част, макар и допустимо, се явява неправилно и следва да се отмени, тъй като основанието на предявения иск се разкрива от твърденията на ищците, сега касатори, още в исковата им молба, а същото е поддържано и в хода на делото. Същите са в смисъл, че те не са упълномощавали лицето С. Т. да се разпорежда със собствените им имоти - не са подписвали както пълномощните, така и декларациите, представени при скючването на сделките, т. е. налице е инцидентно позоваване на нищожност на самото упълномощаване, поради липса на действително волеизявление за това, което обуславя и нищожност поради липса на съгласие на разпоредителните сделки между С. Т., като техен пълномощник, и приобретателите – първите двама ответници, които са и надлежните ответници по иска за нищожност на сделките. При тези твърдения съдът дължи произнасяне в рамките на търсената с предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД защита, преценявайки събраните по делото доказателства, което обосновава извода за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд в нов състав. Неправилно е въззивното решение и в частта му, с която са обезсилени първоинстанционните основно и допълнително решение по иска за собственост против ответното дружество, поради което и следва да се отмени и в тази му част. При правилната квалификация на иска за собственост по чл. 108 ЗС, съдът неправилно приел, че е налице произнасяне по непредявен установителен иск за собственост при данните по делото – с допълнителното решение е постановено предаване на владението на спорните имоти от ответното дружество в полза на собствениците, ищците по делото. С оглед правомощията си на въззивна инстанция съдът при новото разглеждане на делото следва да съобрази кои са надлежните ответници по предявените обективно съединени искове, като с оглед изхода на спора са произнесе и по искането за отмяна на нотариални актове, съобразно разясненията в ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Поради изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 335 от 3.08.2012 год. по гр. д. № 422/2012 год. на Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: