Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр.София, 05 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1461/2013 година Осъденият А. Н. А. е отправил чрез администрацията на затвора, в който се намира, искане (наречено от него и „заявление”) до ВКС да възобнови по реда на глава тридесет и трета от НПК делото, по което е осъден, от Балчишкия районен съд – като първоинстанционен, и от Добричкия окръжен съд – като второинстанционен(въззивен) и последен в досегашното развитие на това дело. По първоинстанционното дело – 328/2012 год., е постановена присъда № 11 от 28.ІІ.2013 год., с която А. е осъден за продължавана (чл.26 НК) кражба на 15 и на 29.ІІ.2012 год. на желязна част (редуктор) от лодката на Л. Д. и на металообработваща машина (ъглошлайф „М.”) от жилището на Р. Р., общо за 116 лева (но само при опит за отнемане на първата вещ) – престъпление по чл.195, ал.1, т.2-5 включително от НК (още защото частта от лодката е била без постоянен надзор, опитано е било да бъде взломена и за това А. се е бил сговорил с двама от своите съподсъдими-И. А. и И. А.). За извършеното А. е наказан с лишаване от свобода за 6 години, но наказанието е намалено с 1/3 (заради проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК) и е постановено изтърпяването му да започне при строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Освен това наказание БРС е присъдил отделно изтърпяване и на наказания по негови предишни дела, които групирал в зависимост от съотношението между тях – на съвкупност от престъпления или на престъпления при рецидив; в крайна сметка е присъдено изтърпяването освен на 4-те години лишаване от свобода по сегашното дело, още на 2 години лишаване от свобода и на други, допълнителни наказания (глоба и лишаване от право да управлява МПС), а също така е присъдено приспадане от размера на лишаването от свобода на задържането по мерки за неотклонение и по вече изтърпяни лишаване от свобода и пробация. Със присъдата са наказани общо шестима подсъдими. По второинстанционното (въззивно) дело – 122/2013 год., е постановено решение № 77 от 28.V.2013 год. и с него наказанието на А. е намалено (включително с 1/3) на 3 години лишаване от свобода; запазена е и тежестта на санкцията като цяло, но след прегрупиране на предишните наказания съобразно вече извършеното групиране по едно от предишните дела. В ръкописно изготвеното искане за възобновяване на делото се съдържат твърдения, от които може да се заключи, че осъденият А. е недоволен от отказа да бъде сключено между него и прокурора споразумение за решаване на делото, който отказ той смята за причината да бъде наказан несправедливо тежко чрез приравняване на положението му с това на съподсъдимите му, чиято отговорност според него е много по-голяма; искането му е срещу „дадена[та] твърде завишена присъда”. Служебно назначеният от ВКС защитник на осъдения е допълнил по реда на чл.426, във връзка с чл.351, ал.3 НПК искането му за възобновяване на делото с конкретни доводи за недоволството на осъдения срещу проведеното съкратено съдебно следствие, квалифицирал ги е на първо място във връзка с основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК, свързано и с чл.348, ал.1, т.2 НПК (съществено нарушение на процесуалните правила), но също така и с явната несправедливост на наложеното наказание (с чл.348, ал.1, т.3 НПК). Искането е конкретизирано и по отношение на стадия от наказателното производство, от който да бъде възобновено – в първата инстанция с указание за връщане от нея на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, но се допуска и ВКС сам да намали наложеното наказание. Защитната позиция е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че има основание да промени осъждането само по отношение на наложеното наказание. І. Въззивният окръжен съд е положил усилия да смекчи несправедливостта на наказанието, но според ВКС не е успял и тя продължава да е явна по смисъла на процесуалния закон. Причината е, че съдът е подходил схематично към задълженията си по индивидуализиране на отговорността, задоволявайки се само с критерия „минимум-среда-максимум” на лишаването от свобода по чл.195, ал.2 НК, без изразяване на каквото и да е отношение към такива индивидуализиращи обстоятелства, като размер на отнетото имущество (при положение, че една част от него е само предмет на опит, а другата вещ е върната на собственика ѝ), размер на предишните наказания лишаване от свобода (още повече, че са били налагани за престъпления в съвкупност и само едно от тях, най-високото-2 години условно, е било за престъпление в рецидив със сегашната кражба), сравнителна тежест на извършеното от А. спрямо останалите осъдени. Нещо повече – в последната насока искателят е напълно прав да смята, че липсва каквато и да е диференциация, след като извършеното от останалите е несравнимо повече в сравнение с извършеното от него. Един по-обстоен и задълбочен поглед върху всичко от значение за индивидуализацията на наказанието, не е позволявал според ВКС, определяне за последната кражба на лишаване от свобода по-високо от 2 години и 6 месеца, съответно след намаляването му с 1/3 – от 1 година и 8 месеца. Отделен е въпросът за доста спорните разбирания на съдилищата в двете инстанции при групирането (кумулацията) на всички налагани на осъдения наказания (в районния съд-например чл.68 НК да се прилага не към конкретното условно наказание, а към общото наказание, при това групирано в него едновременно с приложението на чл.68 НК; в окръжния съд – например да се твърди, че влязлото в сила предишно групиране на наказанията по три от делата на А. е пречка за прегрупирането им и за приложение на чл.24 НК) – така или иначе тази част от осъждането нито е оспорена, нито пък са налице условията за намеса на ВКС в интерес на осъдения. ІІ. Оспорването на осъждането в останалите му насоки не се споделя от ВКС. Това е съвсем ясно по отношение на възражението на осъдения, което се основава на претенцията му за приключване на делото със споразумение, след като съдът не е имал възможността да се произнася по такова. Що се отнася до възраженията срещу процесуалната законосъобразност на осъждането с отражението ѝ върху правото на защита на осъдения, отхвърлянето им става ясно едва след подробно запознаване с досъдебното производство. Ако БРС беше изпълнил в пълнота задължението си по чл.373, ал.3 НПК да се позове и на доказателствата, които подкрепят самопризнанието от значение за съкратеното съдебно следствие, щеше да се види, че повдигнатите в допълнението към искането за възобновяване въпроси имат своите еднозначни отговори – вж.например на л.357 и 360 от т.ІІ, където се съдържат обстоятелствата около деянието на 15.ІІ.(време, място, средства и т.н.), или пък на л.391 от същия том, съдържащ подробности около второто деяние. Защитникът на осъдения е прав, разбира се, да иска всички тези обстоятелства да бъдат посочени още в обвинителния акт, но с оглед на особеностите на съкратеното съдебно следствие, няма как да се приеме, че нарушенията в тази насока са с приписаното им съществено за изхода на делото значение. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС, І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 77 от 28.V.2013 год. по внохд № 122/2013 год. на Добричкия окръжен съд само по отношение на намаленото с него наказание лишаване от свобода, което намаля допълнително включително с една трета на една година и осем месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: