Р Е Ш Е Н И Е № 202 С. 12.12.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1298 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. - П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 469 от 2.10.2013г. по в.гр.д. № 973/13г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 726 от 19.06.2012г.по гр.д.№ 3581/11г. на РС Велико Търново, в частта с която частично са отхвърлени предявени искове с правно основание чл.200 от КТ и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да заплати : - на М. Х. Н. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг К. Н. още 50 000лв./освен вече присъдените от РС 13 280лв./, ведно със законната лихва, от 17.05.2011г. - на всяка една от двете - С. К. Б. и М. К. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща К. Н. още по 57 500лв. /освен вече присъдените от РС по 5 780лв./, ведно със законната лихва от 17.05.2011г., - на М. Р. Л. и на Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син К. Н. още 60 500лв. за първата и 66 000лв.за втория /освен вече присъдените им от РС 20 000лв. и 4 000лв./,ведно със законната лихва считано от 17.05.2011г. - потвърдено е решението на РС в останалата уважителна част и са присъдени следващите се разноски. Искането, посочено в касационната жалба е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който въпросът да бъде разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове като неоснователни над размера, определен от районния съд. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 586 от 29.04.2013г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради констатирано по противоречие между въззивния акт и практиката на ВКС / Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС, решения № 302 от 7.10.13г. по гр.д. № 3248/13г. на ІV г.о., № 1026 от 18.12.09г. по гр.д. № 4001/08г.на І г.о. и № 348 от 11.10.11г. по гр.д. № 387/10г. на ІV г.о – всички по чл.290 от ГПК по следните въпроси : 1.Фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, сам по себе си, достатъчен ли е да изключи извод, че работника е допринесъл за настъпване на трудовата злополука? 2.Относно начина, по който се определя размера на следващото се обезпечение и за релевантните обстоятелства, които следва да бъдат взети пред вид и 3. За съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. В съдебно заседание касатора не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае въззивния акт да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове до размера, приет за основателен от районния съд. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски в размер на 20 100лв., съобразно представен списък, включващи 5 6730лв. държавна такса и 14 400лв. адвокатско възнаграж-дение, реално плащане на които е удостоверено с квитанция, договор за правна защита и съдействие от 27.11.2013г.и фактура от 10.12.13г. Становището на противната страна е за неоснователност на подадената касационна жалба. Желае постановеният въззивен акт да бъде потвърден. Претендира направените по делото разноски от по 2 000лв. за всеки един от М. Х. Н. /договор № 39949 от 5.11.13г./, М. К. М. /договор № 40134 от 5.11.13г./ и С. К. Б. / договор № 39983 от 5.11.13г./ съобразно представен списък, а за М. Р. Л. и Н. Н. Л. на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 191 от 25.07.2013г.по гр.д.№ 63/12г. на ІІІ г.о. ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт поради констатирано съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени от въззивния съд собствени мотиви, с които да са обсъдени доводите на страните и ангажираните по делото доказателства за релевантните обстоятелства, засягащи съпричиняването на причинения резултат, неговия размер и относимите за определяне на размера на следващото се обезщетение обстоятелства, пред вид критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Фактите са следните : Пострадалият К. Н. е заемал длъжността „шлосер по поддръжката на машини и съоръжения” в ответното дружество. На 17.05.2011г. заедно с още трима работника е участвал в монтажа, с помощта на мотокар, на бетонен панел с размери – дължина 6м., ширина /височина/ 1м. и дебелина 0.1м върху навес. Поради неуспешен монтаж, около 9.30 часа, панелът пада от височина 3 метра и повлича двама от работниците. Н. получава увреждания, които причиняват смъртта му. В акта за смърт № 0408 от 18.05.11г. като причина за смъртта е посочена : ”Контузия на главния мозък. Тежка черепно мозъчна травма”. С разпореждане № 40 от 24.06.2011г. на РУ”СО” [населено място] злополуката е призната за трудова. С протокол № 6 от 23.06.2011г.на РУ”СО” [населено място] е констатирано, че работодателят е допуснал множество нарушения, основните от които се свеждат до следното : 1.създал лоша организация на работа по отношение експерименталното производство на стените на стоманобетонни панели и по-точно на техния монтаж, 2. не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд при експерименталното производство на стените на стоманобетонни панели и при монтажа им, с което е нарушен чл.216, чл.127 ал.1 т.3 и чл.275 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, 3.разпоредил е на работниците и мотокариста да използват мотокара не по предназначение и мотокариста едновременно да обслужва два мотокара, като предназначението на мотокара е да извършва товаро-разтоварна дейност, а не монтажна. В тази връзка не е отчел специфичните особености и характеристики на работата, както и допълнителните опасности, които поражда използването на мотокара, с което е нарушен чл.8 ал.2, във вр.с чл.165 ал.2 от Наредба № 7, 4.при започване на работа не е осигурил необходимите помощни средства на работниците за работа на височина с оглед безопасното изпълнение на работата, което е нарушение на чл.199 ал.1 и чл.199б от Наредба №7, 5.не е проведен ежедневен инструктаж на работниците, изпълняващи монтажна дейност в деня на злополуката, като е нарушен чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците, 6. не са поставени знаци и сигнали за безопасност, 7.допуснал е работниците да извършват монтажна дейност без да носят лични предпазни средства – каски и специални обувки, 8.допуснал е до работа пострадалия Н. на 17.05.2011г. без да притежава правоспособност за заварява, 9.не е разработил и утвърдил инструкция за безопасна работа при монтаж на строителни изделия /какъвто е бетонния панел-БИ/, 10. не е извършил оценка на риска за извършваната дейност, която да обхване избор на работно оборудване и организация на работните места, като е нарушен чл.16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ и чл.3,чл.4 ал.1, чл.20ал.3 т.10 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, 11. не е извършил ефективен контрол. За така допуснатите нарушения на [фирма] са издадени на 7.09.11г. две Наказателни постановления № 04-0400909 и № 04-0400910, с които са наложени имуществени санкции от 8 000лв.и 2 500лв. В протокол за разследване на обстоятелствата на трудовата злополука от 19.05.11г.е посочено, че пострадалия Н. „ по собствена инициатива се качва на вилицата на мотокара, за да крепи панел”, с „неправилното качване на мотокар без да е обезопасен и без каска”е нарушил инструкцията за работа с мотокара. Съгласно длъжностната характеристика – изпълняващият длъжността „шлосер” е длъжен „да познава професионално устройството и действието на мотокарите”, както и да извършва техните текущи ремонти /т.2.5 и т.3.14/. Основната му функция е свързана с БИ – да познава устройството, функциите и технологичните възможности на машините, съоръженията и оборудването, с които те се произвеждат, да може да изработва и да сменя калъпи за тях на наличните машини и да регулира тяхното функциониране. Следва „да има умения да се справя с наложителни и непредвидими ремонти”/т.3.19/. По делото са разпитани в качеството на свидетели работниците, които са присъствали по време на инцидента. Според свидетеля Х. – Н. е предложил да поставят панела на рогата на мотокара и да се качат заедно с него, независимо че на мотокара е имало залепени лепенки с надпис: „Не се качвай”. По време на инцидента, свидетелят забелязал, че докато пострадалият е падал, се е изчервил и че ”нещо му стана”. Според него и друг път са извършвали монтаж на подобни панели, като ежемесечно им е извършван инструктаж за безопасни условия на труд. В деня на злополуката инструктаж не е извършван. Според свидетеля С., който е управлявал мотокара – е имало приспособление за повдигане на панелите. Не е било използвано, защото височината на мотокара не е била достатъчна. Обмисляли да завържат панела, но Н. предложил да го поставят по средата на рогата и те да го държат. Застопорили го с трупчета. Отишъл за газ за другия мотокар и когато се върнал видял Н. заедно с още един работник качени заедно с панела на мотокара. След това панела паднал, а заедно с него и двамата работници. Свидетелят Д. също установява, че Н. е предложил да се качи заедно с още един работник на мотокара, за да крепи панела. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на труп – смъртта е в резултат „от тъпа черепно- мозъчна травма, причинила мозъчен кръвоизлив, мозъчна контузия и тежък мозъчен отток с вклиняване на малкия и големия мозък”. Падането е било по очи на лявата страна с концентрация на удара в главата и лявата предмишница. Установен е и кръвоизлив в дясната половина на мозъчния ствол /моста/, за който е посочено, че „може да се предположи, че е спонтанен”, като преценката зависи от това „от какво е страдал” и „какви медикаменти е приемал” пострадалия. В заключението се съдържа извод, че кръвоизливът се явява „конкурираща причина за смъртта на Н., като е твърде възможно падането да е причинено от получения преди това кръвоизлив в свола. Всички травми и описания кръвоизлив са получени пожизнено”. Съгласно заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза в конкретния случай „при тази специфична аутопсионна находка и придружаващите рискови заболявания е много вероятно мозъчният кръвоизлив в „моста” да е получен преди черепномозъчната травма и да не е в причинна връзка с нея, а черепномозъчната травма впоследствие задълбочава състоянието. И двете състояния поотделно водят до развитие на мозъчен отток, който е непосредствената причина за смъртта на Н..” Има наслагване на „мозъчен кръвоизлив в ствола и мозъчен кръвоизлив в главния мозък с мозъчна контузия и тежък мозъчен отток на главния и продълговат мозък”. Разпитани в съдебно заседание вещите лица заявяват, че „времевият период на настъпване на двете събития не може да бъде диференциран с категоричност” и „няма лабораторно или инструментално доказателство за времето на настъпване”, но на базата на своя опит и познания вещото лице Г. заявява, че с над 90% сигурност счита, че в този случай първи по време е бил „съдовия инцидент и след това е последвала черепномозъчната травма”. Сама по себе последната – при липса на допълнително утежняващ фактор – вътрешномозъчен кръвоизлив в ствола – не би довела до смърт, а до разстройство на здравето, временно опасно за здравето /”получена самостоятелно не може да се прецени като безусловно смъртоносна”/. При тези доказателства /след приключване на производството пред първата инстанция нови доказателства не са ангажирани/ – по единия от спорните по делото въпроси относно наличието на „груба небрежност” въззивният съд е приел, че независимо, че Н. е предложил да се качи на вилицата на мотокора, това негово действие, с което е допуснато нарушение на установените правила за безопасност на труда не може да се квалифицира като „груба небрежност”, защото трудовата злополука е била причинена от неосигурените от работодателя безопасни условия на труд, подробно описани в горецитирания протокол № 6 от 23.06.2011г.на РУ”СО”гр.Велико Т.. Мотивите на съда за този извод се свеждат до позоваване на необорената материална доказателствена сила на посочения официален свидетелстващ документ и на решение № 977 от 14.01.10г. по гр.д.№ 298/09г.на ІV г.о.на ВКС. При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд изцяло е игнорирал заключенията на приетите по делото експертизи. На базата на констатацията в акта за смъртта е приел, че причина за настъпилата смърт е черепномозъчната травма, поради което при преценката за размера не следва да се съобразява получения инсулт. Обосновал е наличието на причинна връзка между травматичното увреждане при падането и последвалата смърт с безспорно установения факт, че към момента на получаване на черепно-мозъчната травма пострадалия е бил жив. Отчел е родствената връзка, конкретните установените обстоятелства за всеки един от ищците /например за дъщерята М., че е била бременна към момента на смъртта на баща си/, степента на близост и привързаност в отношенията, начина на възприемане на факта на настъпилата смърт. По поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав, намира следното : По първия – настоящият съдебен състав напълно споделя разрешението, дадено в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения с № 302 от 7.10.13г. по гр.д. № 3248/13г. на ІV г.о. и № 350 от 17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/10г.на ІV г.о., където по поставения въпрос „за относителната тежест на поведението на пострадалия, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушение правила за безопасност на труда” е прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г.на ОСГК на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работника не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Следва да се прави разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения. Причинителят на вредите отговаря само за онези от тях, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение. Съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, също е изяснено в съдебната практика. Съгласно цитираните от касатора решения № 1026 от 18.12.09г. по гр.д. № 4001/08г. на І г.о. и № 348 от 11.10.11г. по гр.д. № 387/10г. на ІV г.о. по чл.290 от ГПК, както и в № 977 от 14.01.2010г. по гр.д.№ 298/09г.на ІV г.о. грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение при причиняване на смърт и съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД са изяснени в Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, , начин на извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, както и всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства. Съобразно така дадените отговори на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен в частта, досежно изложените правни изводи относно „грубата небрежност” по чл.201 ал.2 от КТ /съответно за размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди/. В случая пострадалият Н. е допринесъл за настъпване на злополуката като е предложил на колегите си да закачат бетонен панел с размери: дължина 6м., ширина /височина/ 1м. и дебелина 0.1м на рогата на мотокар /който пред вид размерите си не е било възможно да бъде добре закрепен/ и да се качи заедно с него на височина от три метра, независимо че на мотокара е имало залепени лепенки с надпис: „Не се качвай” и след като професионално е познавал устройството и действието на мотокара, както и характеристиките на панела. Извършвайки това - той не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. От своя страна – работодателят /чиято отговорност е обективна/, отговаря за причинените вреди, без значение дали са в причинна връзка с неговото поведение./В случая- от гореизброените единадесет допуснати от него нарушения на правилата на труда, три са в причинна връзка с неблагоприятния резултат – позволил е на мотокариста да използва мотокара не по предназначение, допуснал е работниците да извършват монтажна дейност без да носят лични предпазни средства – каски и специални обувки и не е извършил ефективен контрол/. С оглед на изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 30% съпричиняване, с който процент следва да се намали размера на полагащото се обезщетение. При определянето му, съдът съобрази следното: Заявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди от по 80 000лв. са от съпругата, двете пълнолетни дъщери и всеки един от родителите на пострадалия. Това са най-близките му хора, които в най- голяма степен са изпитали страдание от неговата смърт. С приети по делото гласни доказателства е установено, че Н. е бил опората на семейството, той се е грижил за всички и те са разчитали на него. Помежду им са съществували прекрасни отношения, топлина, близост, привързаност и силна връзка в продължение на много години, поради което за тях моралните вреди от преживяната смърт са с голям интензитет. На това основание, за всички следва да се присъди обезщетение в еднакъв размер от по 70 000лв., определен от съда като паричен еквивалент на понесените от тях неимуществени вреди съобразно установените факти. При определяне на сумата съдът е съобразил заключението на приетата съдебномедицинска експертиза за изследване на труп /потвърждаващо посочената в Акта за смърт причина за настъпването на смъртта/ - „черепно- мозъчна травма, причинила мозъчен кръвоизлив, мозъчна контузия и тежък мозъчен отток с вклиняване на малкия и големия мозък”. Съдът не възприема заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза, първо защото не е категорично, а съдържа доза вероятност, създаваща съмнение в извода, че първи по време е бил съдовия инцидент и след това е последвала черепномозъчната травма и второ, защото счита, че определящ в случая е извода на вещите лица, че „всички травми и описания кръвоизлив са получени пожизнено” /т.е. след падането, пострадалия е бил жив и ако не беше настъпила злополуката, няма основания да се счита, че би настъпил съдовия инцидент и че е възможно той да причини настъпилата смърт/. С оглед приетото съпричиняване, определеният размер на обезщетение от по 70 000лв., следва да бъде намален с 30% , т.е. с по 21 000лв., а полученият резултат от по 49 000лв.с получената за М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. сума на застрахователно обезщетение /от по 6 720лв., след което остават 42 380лв. Поради несъвпадане на крайния извод на съда с този на въззивния състав, постановения от последия акт следва да бъде отменен и вместо това постановен нов с присъждане на горепосочените обезщетения. С оглед направеното искане и изхода от спора, всяка една от страните има право да й бъдат присъдени установените като реално направени разноски. К. претендира такива в размер на 20 100лв. От тях,съобразно отхвърлената част от иска от около 40%, следва да се присъдят 8 040лв. В представения списък от ответната страна се претендират по 2 000лв. от М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. по посочени договори № 399949, № 40134 и № 29983 – всички от 5.11.2013г. Тези договори не са представени по делото. Представени са други договори за правна защита и съдействие -с № 40145, № 39987 и №40144 /приложени по ч.гр.д.№ 1297/14г./, в които в графата: „внесена сума” - не се съдържат посочени с цифри суми, а във всеки един е изписан текст: „ по договор № 399949 от 5.11.2013г.”, „ по договор № 40134 от 5.11.2013г.” и „ по договор № 29983 от 5.11.2013г.” При тези данни – с оглед приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д. №6/12г. на ОСГТК на ВКС и липсата на доказателства за реално извършване, искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като недоказано. За ответниците М. Р. Л. и Н. Н., разноските следва да бъдат определени по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Настоящият спор е трудов и съгласно приетото в т.16 от горецитираното т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС същите следва да бъдат определени по чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения с оглед характера на съдебния спор,т.е. – по 200лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 469 от 2.10.2013г.по в.гр.д.№ 973/13г.на Окръжен съд Велико Търново и решение № 726 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 3581/11г. на РС Велико Търново, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди по предявените искове с правно основание чл.200 от М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и Н. Н. Л. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] да заплати на М. Х. Н. ЕГН [ЕГН], обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг К. Н. Н. в размер на 42 380лв. /четиридесет и две хиляди триста и осемдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] да заплати на С. К. Б. ЕГН [ЕГН], обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща К. Н. Н. в размер на 42 380лв. /четиридесет и две хиляди триста и осемдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] да заплати на М. К. М. ЕГН [ЕГН], обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща К. Н. Н. в размер на 42 380лв. /четиридесет и две хиляди триста и осемдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] да заплати на М. Р. Л. ЕГН [ЕГН], обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния син К. Н. Н. в размер на 49 000лв. /четиридесет и девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] да заплати на Н. Н. Л. ЕГН [ЕГН], обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на неговия син К. Н. Н. в размер на 49 000лв. /четиридесет и девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000лв. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 469 от 2.10.2013г.по в.гр.д.№ 973/13г.на Окръжен съд Велико Търново и решение № 726 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 3581/11г. на РС Велико Търново в отхвърлителната им ЧАСТ. ОСЪЖДА М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и Н. Н. Л. да заплатят на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] сумата 8 040лв./ осем хиляди и четиридесет лева/, направени разноски пред касационната инстанция съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място][жк] [улица] да заплати на адвокат Й. Ц. Й. с № [ЕГН] от Е., адвокатска кантора в [населено място] пл.”Свобода”№ 24 сумата от 400лв.-възнаграждение за процесуално представителство по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. РЕШЕНИЕТО е окончателно.