Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * недопустимост на иск * очевидна неправилност * установителен иск в производство по несъстоятелност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 514

София, 02.12.2019 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2170 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от Националната Агенция за приходите срещу Определение № 216 от 02.07.2019г. по ч.т.д.№ 182/2019г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено Определение № 655 от 28.05.2019г. на ОС Бургас по т.д.№ 217/2019г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от НАП срещу „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н/ иск с правно основание чл.694,ал.2 ТЗ за установяване съществуването на публични вземания на ищеца, включени в списъка на кредиторите с неприети вземания по чл.692,ал.1 ТЗ.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че въззивната инстанция се е произнесла по допустимостта на иска преди да бъде постановено определението на съда по несъстоятелността по депозираното от НАП възражение по чл.690 ТЗ срещу включването в списък №2 на неприетите от синдика вземания публично вземане към несъстоятелния длъжник „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н/, установено с АУЗД от 18.06.218г. за сумата 20 975.80лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на атакуваното определение. Изложени са идентични съображения, че въззивната инстанция е потвърдила извода за недопустимост на иска и за прекратяване на производството по делото преди постановяване на определението на съда по несъстоятелността, с което евентуално би било оставено без разглеждане възражението на НАП, който акт подлежи на самостоятелно обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да прекрати производството първоинстанционният съд е приел, че ищецът е пропуснал срока за упражняване на правото си на възражение срещу списъка на неприетите вземания и че съдът по несъстоятелността не е разгледал по същество възраженията и не се е произнесъл по основателността им, поради което отсъстват и двете предпоставки по чл.694,ал.2,т.1 ТЗ за предявяване на установителния иск.
Въззивната инстанция е потвърдила извода на първоинстанционния съд. Приела е, че към „настоящия момент“ предявеният от НАП иск по чл.694 ТЗ срещу „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н/ за сумата 20 975.80лв., представляващи публични вземания, установени с АУЗД от 18.06.2018г., е недопустим, тъй като не е налице процесуалната предпоставка за неговото прекратяване - разглеждане и произнасяне на съда по несъстоятелността по основателността на възражението, направено от НАП. Посочила е като служебно известно обстоятелството, че с Определение № 202 от 21.06.2019г. по ч.т.д.№ 164/2019г., АС Бургас е оставил без разглеждане частната жалба на НАП против Определение № 633 от 22.05.2019г., постановено по т.д./н/ № 134/2013г. на ОС Бургас /с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на НАП за отмяна на определението за одобряване на основание чл.692,ал.1 ТЗ на списък №2 на неприетите от синдика вземания след констатация, че в срока по чл.690,ал.1 ТЗ не са постъпили възражения срещу него/ като е дал указания на съда по несъстоятелността, ако счита, че възражението на НАП срещу неприето от синдика вземане е депозирано извън срока по чл.690,ал.1 ТЗ, да се произнесе с изрично разпореждане за връщането му като в този случай пътят на защита на интересите на кредитора е чрез обжалване на евентуалното връщане /неприемане/ на възражението.
Съставът на ВКС счита за основателно искането за допускане на частното касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт. Както се посочи, в обжалваното определение съставът на АС е посочил като служебно известен факта, че с Определение № 202 от 21.06.2019г. по ч.т.д.№ 164/2019г. на АС Бургас са дадени указания на съда по несъстоятелността /т.д.-н. № 134/2013г. на ОС Бургас/ да се произнесе с изрично разпореждане ако счита възражението на НАП срещу списъка на неприетите вземания за подадено след изтичане на преклузивния срок. В тази хипотеза въззивният съд е следвало да постанови своя акт по допустимостта на предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ като съобрази изхода от произнасянето от съда по несъстоятелността по допустимостта/основателността на възражението на НАП срещу неприетото вземане. При тази фактическа обстановка въззивният съд не е следвало да преценява дали към момента на произнасянето си /„настоящия момент“/ искът е допустим, а да извърши преценката си след влизане в сила на акта на съда по несъстоятелността във връзка с редовността/основателността на подаденото от кредитора възражение. Допуснато е нарушение на основополагащ принцип на съдопроизводството. В случая въпросът за допустимостта на предявения иск е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.235,ал.2 ГПК преценка на фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Очевидната неправилност е видна от самите мотиви на обжалвания акт, поради което е осъществена хипотезата на самостоятелното основание по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
От приложените от частния касационен жалбоподател доказателства във връзка с дадената му от настоящия състав възможност се установява, че в изпълнение на указанията, дадени с Определение № 202 от 21.06.2019г. по ч.т.д.№ 164/2019г. АС Бургас, съдът по несъстоятелността е постановил Определение № 852/05.07.2019г., с което не е приел за разглеждане възражението, подадено от НАП /рег.№ 5345 от 02.04.2019г./ против списък № 2 по чл.688,ал.3 ТЗ, обявен в ТР на 20.03.2019г. Това определение е обжалвано с частна жалба пред АС Бургас и с Определение № 301 от 26.08.2019г. този съд е отменил Определение № 852/05.07.2019г. и е върнал делото на окръжния съд, приемайки, че срокът за подаване на възражението от НАП не е пропуснат.
Настоящият състав служебно констатира, че с Определение № 1310 от 29.10.2019г. съдът по несъстоятелността се е произнесъл по възражението на НАП против неприетото вземане в размер на 20 975.80лв. по акт за установяване на публични задължения от 18.06.2018г. Оставил го е без уважение и е одобрил списък № 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „К ЕНД Б ГРУП“ЕООД/н. Определението е обявено в ТР на 30.10.2019г.
При тези обстоятелства, предявеният от НАП иск е допустим. Осъществена е процесуалната предпоставка по чл.694, ал.2,т.1 ТЗ - кредиторът НАП е направил възражение /рег.№ 5345 от 02.04.2019г./, срещу списък №2 на неприетите от синдика вземания по чл.690,ал.1 ТЗ в срок, но съдът го е оставил без уважение.
На отмяна подлежи въззивното определение и потвърдено с него определение по т.д.№ 217/2019г. на Бургаски ОС. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционни съд за последващи процесуални действия.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на Определение № 216 от 02.07.2019г. по ч.т.д.№ 182/2019г. на Апелативен съд Бургас
Отменя Определение № 216 от 02.07.2019г. по ч.т.д.№ 182/2019г. на Апелативен съд Бургас и потвърденото с него Определение № 655 от 28.05.2019г. на ОС Бургас по т.д.№ 217/2019г. за прекратяване на производството по делото.
Връща делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: