Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * завет * изключителен собственик * мотиви на въззивно решение * възражение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр. София, 19.07.2016 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 355 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. И. М., Г. Й. М. и Д. Й. М., чрез пълномощника им адв. Ст. К.-В., против въззивното решение от 3.11.2015 год. по гр. д. № 516/2015 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 15.05.2015 год. по гр. д. № 1872/2014 год. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне на предявения от тях срещу С. Г. М. иск за собственост на ¼ ид. ч. от описания имот.
Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение, поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски.
Ответникът С. Г. М. не е взел становище по подадената жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото - ищците, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 80 от 19.02.2016 год. на ВКС. В него е прието, че процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът не се е произнесъл по поддържаните от ищците, сега касатори, придобивни основания - завещание и делба на имота приживе на общия наследодател с оглед твърдението им за изключителна собственост в лицето на техния пряк наследодател. Прието е наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, на която касаторите са се позовали и е допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос в представеното ППВС № 7/65 год., т. 4 е прието, че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В същата насока са и Р № 200 от 21.10.13 год. по гр. д. № 2254/13 год. ІІ г. о. и Р № 93 от 6.07.10 год. по гр. д. № 808/09 год. І т. о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, приемащи непроизнасянето на въззивния съд по направени доводи или възражения за съществено процесуално нарушение, обосноваващо неправилност на решението.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. споделя изцяло цитираната задължителна съдебна практика, с оглед на което приема следното:
Касаторите, ищци в производството, са поддържали, че техният наследодател Й. Г. М. е бил изключителен собственик на процесния имот в [населено място], на основание представеното по делото нотариално завещание от 7.05.1984 год. от неговия баща и общ наследодател на страните Г. М., както и на основание съдебна спогодба между тях по представения протокол от 30.05.1986 год. по гр. д. № 500/86 год. на РС-Ст. Димитров, поради което и са предявили установителен иск за собственост срещу ответника, снабдил се с констативен нотариален акт през 2013 год. за ¼ ид. ч. от имота на основание наследство и давностно владение. Ответникът е поддържал имотът да е останал в наследство от баща му Г. М., като след смъртта на последния през 1989 год. владял своята наследствена ¼ ид. ч. в продължение на необходимия срок на придобивната давност. Въззивният съд приел за основателно възражението на ответника за настъпване правните последици на придобивната давност за наследствената му ¼ ид. ч. с оглед упражняваното владение в продължение на необходимия срок след смъртта на общия наследодател, т. е. приел е наличието на наследствено правоприемство, без да се произнесе по твърденията на ищците за липса на такова на основание релевираните от тях основания – завещанието на общия наследодател в полза на сина му Й. М. и последвалата го съдебна спогодба.
Непроизнасянето по тези твърдения на ищците за изключителна собственост върху имота в полза на техния пряк наследодател, както и на заявените от ответника в отговора му по чл. 131 ГПК възражения срещу тях, обосновава извод за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при обосноваване на извода за собствеността на спорната ¼ ид. ч. от имота. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което следва да се обсъдят доводите за изключителна собственост в полза на прекия наследодател на ищците въз основа на поддържаните от тях придобивни основания, както и преценка на представените в тази връзка писмени доказателства, като едва след това подлежи на обсъждане поддържаното от ответника възражение за придобиване по давностно владение на спорната идеална част от имота в зависимост от разрешаването на въпроса чия е била собствеността, по отношение на която, и то за ¼ ид. ч., се претендира наличието на този придобивен способ.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивното решение № 354 от 3.11.2015 год. по гр. д. № 516/2015 год. на Кюстендилския окръжен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: