Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр.София, 22 юли 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №120/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от подсъдимия С. Т. Б., чрез защитника му адв.А. Д. и жалба от частните обвинители Е. Т. С., Ф. Р. С., А. А. Д., лично и като законен представител на малолетните Д. С. С., Е. С. С. и М. С. С., чрез повереника им адв.Я. С., срещу въззивно решение № 68 от 08.11.2022г., постановено по внохд № 119/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. В касационната жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че правото му на защита е нарушено, тъй като е отхвърлено искането за назначаване на повторна психолого - психиатрична експертиза и по този начин не са изяснени значими за правилната квалификация на деянието обстоятелства. Излагат се доводите за това, че не са изследвани данните по делото за причинено силно раздразнение спрямо подсъдимия, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът изтъква, че наложеното наказание е явно несправедливо и въззивният съд не е отчел правилно смекчаващите отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно за намаляване на наложеното му наказание. В касационната жалбата на частните обвинители е заявено касационно основание само по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се доводи, че с определеното наказание от седемнадесет години лишаване от свобода няма да се постигне нито индивидуалната, нито генералната превенции на наказанието по чл. 36 от НК. Искането, което се прави е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на апелативния съд за налагане на наказание „доживотен затвор“ или увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия – адв. М., поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като приетите фактически положения не съответстват на събраните гласни доказателства. На следващо място, намира че с отхвърляне на искането на защитата за повторна психолого-психиатрична експертиза са нарушени процесуалните правила и по-точно ограничено е правото на защита на подсъдимия. Наложеното наказание намира за занижено, предвид многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени при определянето му, сред които са изброява противозаконните действия от страна на пострадалия, физическо посегателства над подсъдимия, блудствените действия спрямо майката на подсъдимия в негово присъствие. Оспорва изцяло касационната жалба на частните обвинители. Повереникът на частните обвинители – адв. С., поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за определяне на наказание „доживотен затвор“ или за увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ до максималния предвиден. Представителят на прокуратурата пледира за неоснователност на касационните жалби. Изразява становище, че не е допуснато нарушение при анализа и оценката на доказателствата. За неоснователни счита претенциите на подсъдимия за приложение на привилегирования състав на чл. 118 от НК. Намира, че наложеното наказание е съобразено с отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, поради което е законосъобразно и справедливо отмерено при превес на смекчаващите обстоятелства. Моли въззивното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Подсъдимият С. Б., моли съда делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намира следното: С присъда № 260009 от 20.04.2021г., постановена по нохд № 239/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол , подсъдимият С. Т. Б. е признат за виновен в това, че около полунощ на 02.04.2020г. срещу 03.04.2020г., в [населено място], в частен имот - жилище, находящо се на [улица], умишлено умъртвил С. Т. С., чрез нанасяне на множество удари - 26 на брой, с метален сгъваем нож с кафява апликация и надпис “.......”, в областта на шията и главата, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 03.04.2020г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител А. А. С., лично и в качеството й на законен представител на малолетните Д. С. С., Е. С. С. и М. С. С., направените в хода на процеса разноски в размер на 1400 лв., и на частните обвинители Е. Т. С. и Ф. Р. С., разноски в размер на 1000лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и останалите разноски по делото. С решение № 68 от 08.11.2021г., постановено по внохд № 119/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователна. По отношение касационната жалба на частните обвинители, този състав констатира, че същата не е надлежен процесуален документ за провеждане на касационно производство пред ВКС, тъй като видно от разпореждане №120/09.12.2021г. на съдията-докладчик е била върната на частните обвинители. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо образуваното пред ВКС касационно производство по тази жалба следва да бъде прекратено, поради което не се дължи произнасяне по същество на доводите. В жалбата на подсъдимия на първо място е ангажирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК със съображения, че извършеното от него деяние следва да се квалифицира по чл. 118 от НК, тъй като е било провокирано от пострадалия с противозаконни действия, насочени към майката на подсъдимия – св. Б.. Твърди се, че неправилното приложение на материалния закон е следствие на неправилен анализ на доказателствата по делото, с което се обосновава касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Всички възражения са били коментирани от въззивната инстанция в проверявания съдебен акт и аргументирано са били отхвърлени, като настоящият състав възприема изцяло изложените съображения. Доколкото отново се релевират пред тази инстанция, им се дължи обсъждане и отговор. Един от основните доводите на защитата за нарушение на процесуалните правила е отказът на двете инстанции по фактите да назначат повторна психологично-психиатрична експертиза, с аргумент за необходимост от изясняване на спорни, неизяснени и съществени моменти относно психическото състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието.Това възражение е неоснователно. В принципен аспект ВКС не разполага с компетентност да се намесва и да подменя вътрешното убеждение на съда по фактите. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, контролираната инстанция е мотивирала прецизно и с необходимата задълбоченост становището си по кредитиране заключенията на експертните становища, приемайки, че същите са обосновани и изчерпателни, като не е установила те да страдат от пороци, които да изискват назначаването на повторни такива. Експертните заключения и устните разяснения на вещите лица са анализирани от контролирания съд изключително подробно и задълбочено, като не е пренебрегната значимостта им по всички въпроси от предмета на доказване. Приобщените по делото експертизи са изготвени след внимателно проучване и обсъждане на всички налични по делото данни, информация съобщена от родителите на подсъдимия и резултати от проведеното психиатрично и психологичното изследване на подс.С. Б.. Също така, експертизите не са кредитирани изолирано, а в контекста на установеното от доказателствената съвкупност. Съгласно разпоредбата на чл.315 от НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, но законодателят е предоставил и правото на преценка на съда, кога и в какви случаи е необходимо допускането на исканите доказателства. Отказът на съда да допусне повторна психолого-психиатрична експертиза не обуславя наличието на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като изготвените по делото експертизи са изчерпателни и пълни, и заключенията по тях са в кореспонденция с останалия доказателствен материал по делото. Преценката на апелативния съд не е била произволна, а е подробно аргументирана с оглед на събраната пред първия съд доказателствена съвкупност и възможността въз основа на нея да бъдат изведени релевантните фактите. Видно от постановеното на 01.07.2021г. определение, апелативният съд е изложил подробни съображения, защо отказва да уважи искането. Поради това, отказът да бъде назначена поисканата от защитата повторна експертиза не е лишил от възможност подсъдимия да доказва защитната си теза, и не се е отразил на пълноценното изясняване на обстоятелствата по делото, както твърди защитата. Неоснователно е и възражението за това, че контролираният съд не е анализирал болестното психологично състояние на подс.Б.. В обсъжданите по-горе експертизи детайлно е разгледано установеното смесено разстройство на подсъдимия, диагностицирано още от 2010г., което не е терапевтирано с адекватна специализирана помощ. Според експертите всяко личностово разстройство е нарушение в структурата на характера и поведението на индивида, както и че при този тип личности е налице склонност да лъжат и експлоатират околните, както и да действат необмислено и опасно, без да се чувстват виновни ако наранят някого. Предвид разясненията на вещите лица това разстройство на личността е изиграло улесняваща роля при формиране в подсъдимия на решението за извършване на деянието, без да изключва неговата вменяемост. И двете инстанции правилно са го отчели като смекчаващо вината обстоятелство. Акцент в доводите на защитата е оплакването за неправилно квалифициране деятелността на подсъдимия от страна на въззивната инстанция, като се поддържа тезата, че в случая е приложима разпоредбата на чл.118 от НК. По мнение на настоящия състав това възражение е неоснователно. Поведението на подсъдимия Б. преди, по време и след извършване на деянието е изследвано от съдилищата в неговото хронологично развитие и въз основа на събрания и проверен доказателствен материал е установено, че той не се е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия С. с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е настъпило или да е било възможно да настъпят тежки последици за него или близките му. В основата на развилите се на 02.04.2021г. срещу 03.04.2020г. събития, не е установено първоначално неправомерно поведение на пострадалия С.. Безспорно по делото е доказано, че последният е проявил сексуално ориентирани действия спрямо майката на подсъдимия – св. Т. Б., в присъствието на подс. Б.. Това поведението обаче не е било изненада за него, тъй като той е бил запознат с интимните отношения между майка му /св. Б./ и пострадалия. Дори то да е провокирало негативни емоции у подсъдимия, те не са довели до афектно състояние, възникнало у дееца в резултат на конкретно действие от пострадалия, от което са настъпили или са могли да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, в конкретния случай майката на подсъдимия/ св. Т. Б./. Съгласно експертните заключения - по първоначалната и допълнителната психолого- психиатрична експертизи, не се установява да е бил налице внезапен, провокиращ дразнител, който е необходим за разгръщане на физиологичния афект, а само хроничен такъв, който се е трупал през годините. Също така, вещите лица са категорични, че акумулираният стаен гняв и срам от околните заради съществуващите интимни отношение на майката на подс. Б. – св. Т. Б. и пострадалия, както и скрито желание за мъст са от един по-дълъг период, предхождащ процесните събития, поради което те нямат характер на провокиращ дразнител, какъвто е необходим за разгръщане на физиологичен афект. За разгръщане на физиологичен афект са необходими ситуитивни фактори, които да създадат високо напрежение, сгъстяване на емоционалността и привеждане на тази емоционалност в силно и относително кратко действие, каквото според вещите лица афектно състояние на психиката и моториката, не се наблюдават у поведението на подсъдимия Б. в нощта на извършеното деяние. От друга страна действията му са били осъзнати, целенасочени и хладнокръвни, без да сочат на обърканост и дезориентираност, каквато е характерна за остра ситуация, при която са подчинени на замъгленото от емоцията съзнание. В тази връзка е неоснователно и възражението на защитата за липсата на анализ на поведението на пострадалия в деня на инкриминираното деяние. Напротив, по делото се установява, че Бургаският апелативен съд задълбочено, логично и последователно е анализирал всички доказателства, въз основа, на които е направил извод за липсата на провокация от страна на пострадалия с противозаконни действия, описани по-горе. Обобщено, правилно съдилищата по фактите са стигнали до извод, че поведението на подсъдимия не сочи убийството да е извършено в афектно състояние по смисъла на чл. 118 от НК, поради което възражението на защитата за наличието на основание за приложение на по-леко наказуемия състав, е неоснователно. По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на въззивния съд, с което е потвърдена присъдата досежно авторството на деянието, правната му квалификация и вината на подсъдимия, е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. По-нататък неоснователно е оплакването на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя, с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции. В настоящия случай първоинстанционният съд е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 17/ седемнадесет/ години. Необходимо е да се посочи, че контролираният съд изключително подробно и аналитично е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне степента на обществена опасност на деянието и дееца, отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, като дадената оценка изцяло се споделя от тази инстанция. Правилно в кръга на смекчаващите вината обстоятелства са включени младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието – 18 години, в която личността все още е лесно податлива на промени; частичните самопризнания и оказаното на органите на досъдебното производство съдействие при извършване на разследването. Взети са предвид и отправените сексуалните намеци от пострадалия спрямо майката на подсъдимия, които са повлияли на мотивацията му да реализира инкриминираното деяние. Не е пренебрегнато и диагностицираното диссоциално личностово разстройство на подс.Б., характеризиращо се с нисък праг на отключване на агресивни реакции, но не и до степен предизвикваща физиологичен афект в конкретния случай. Отчетени са и отегчаващите вината обстоятелства – данните, характеризиращи механизма на извършване на убийството- нападението е в гръб, пострадалият е бил в състояние, в което не е могъл да се съпротивлява и броят на нанесените 26/двадесет и шест/ удара. Взети предвид са и данните, че жертвата е млад мъж на 42г., полагащ грижи за три малолетни деца, проявената от него до момента на деянието грижа за подсъдимия и майка му. Съдилищата по фактите правилно са определили обстоятелствата, характеризиращи деянието като извършено с особена жестокост и особено мъчителен начин по квалифицирания състав по чл. 116, ал. 1, т 6 от НК. Правилни са направени изводи, че тези обстоятелства са взети предвид при определяне на престъплението по квалифицирания състав /чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК/ и не могат да се ценят допълнително като отегчаващо отговорността обстоятелство. Изследвани и оценени са и противообществените прояви на подсъдимия като непълнолетен, наложените му възпитателни мерки по две дела и двете влезлите в сила присъди за престъпления извършени от него веднага след навършване на пълнолетие. Не е пренебрегнат като водещ и определящ за деградацията на личността на подс. Б. фактор лошата семейна среда, липсата на авторитета на баща в детските години и лошата социална среда. Настоящият касационен състав не споделя довода на защитата за липсата на анализ на поведението на пострадалия като смекчаващо вината обстоятелства, тъй като както беше посочено и по –горе, и двете инстанции по фактите са взели предвид сексуалните намеци на пострадалия С. към майката на подсъдимия Б. – св. Б., и са отчетени при определяне на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Що се отнася до характеристиките относно личността на подсъдимия, наведени от защитата, същите са изследвани комплексно, като е отчетено съотношението между негативните и позитивните белези на неговата личност. В принципен аспект при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и при вярно отчетени от АС-Бургас смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е законосъобразно определено и съответно на целите по чл.36 от НК.Намаляването на така наложеното наказание би било проява на неоправдана снизходителност към подсъдимия и би довело до игнориране на целите на генералната и индивидуалната превенции на наказанието, с оглед конкретните характеристики на извършеното деяние, както и тези на неговия извършител. Не може да бъде споделено становището на защитата за конкуренция на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като не са налице такива. Правилно е прието, че оценката, дадена на смекчаващите обстоятелства от долните инстанции не обуславя приложението на чл.55 от НК, а само води до смекчаване отговорността на подсъдимия. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. С оглед изложеното въззивното решение на Апелативен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА касационното производство по н.д. № 120/22г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., образувано по жалба на частните обвинители Е. Т. С., Ф. Р. С., А. А. Д., лично и като законен представител на малолетните Д. С. С., Е. С. С. и М. С. С., чрез повереника им адв.А. С.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 08.11.2021г., постановено по внохд № 119/2021г. на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: