1 Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 25.05. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 2136/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, за се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. К. Т. Г. е подала касационна жалба вх. 44422 от 03.04.2017г. против въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав № 1214 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 5410/2016 г. в уважената част от иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС. С определението по чл. 288 ГПК № 586 от 11.12.2017г. касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос дали се обхваща от преклузията на чл. 133 ГПК правният извод на ответника – въззиваем във втората инстанция относно представено писмено доказателство към исковата молба. Ответникът И. Д. Л. изразява становище в съдебното заседание и писмената защита, че въззивното решение е правилно, защото позоваването на споразумението между съпрузите по чл. 101 СК/отм./ е направено след срока по чл. 133 ГПК, освен това в него не е уговорено изрично , че съсобствения имот в [населено място], Бургаска област ще се ползва безвъзмездно от съпругата. С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил частично решението на Софийския районен съд, 33-ти състав № 1880 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 1859/2015 г. и е решил делото по същество като е осъдил К. Т. Г. да заплати на И. Д. Л. на основание чл. 31 ал.2 ЗС сумата 6 196 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5 500/7000 кв.м. от нива с площ 7000 кв. м., с пл. № 003449 по кадастралния план на [населено място], Бургаска област , ведно с подобренията в него, за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2014 г., както и законна лихва върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Въззивният съд е приел, че с решение от 24.10.20105 г. по брачно дело № 1190/2005 г. на Софийския районен съд, брачна колегия, 88-ми състав е прекратен бракът между К. Т. Г. и И. Д. Л. и е утвърдено споразумение по чл. 101 ал.1 СК/отм./ , по силата на което придобитата по време на брака нива в [населено място] от остава съсобствена между при равни квоти и ще се ползва от съпругата К. Т. Г. /Л./. С нотариална покана, връчена на К. Т. Г. на 27.02.2013 г., съсобственикът И. Д. Л. е отправил искане за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на неговата част от имота. Въззивният съд е приел за доказано от свидетелските показания, че ответницата К. Т. Г. е възпрепятствала ищеца И. Д. Л. да ползва изцяло съсобствения имот. Въззивният съд е посочил, че макар съсобствеността върху имота да е възникнала по време на брака между страните, прекратен с развод, разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС намира приложение и съпругът, на когото е предоставено ползването на имота, на общо основание дължи обезщетение на другия съпруг, лишен от ползването, съобразно частта му. Съдът е приел, че позоваването на ответницата на договореността, изключваща отговорността й за лишаване от ползването на ищеца на процесния имот, е преклудирано, тъй като не е заявено с отговора на исковата молба, същевременно не са посочени особени непредвидени обстоятелства, които да са препятствали ответницата да направи своевременното това възражение. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема, че ограниченията на чл. 133 ГПК важат само за представяне на нови доказателства и заявяване на нови защитни възражения по съществото на спора от ответника, основани на факти, които са съществували и са му били известни при подаване на отговора на исковата молба. Оценката, която страните правят на събраните по делото доказателства и правните доводи, с които подвеждат фактите по делото под съответната правна норма, се излагат от тях пред съда при устните състезания, съответно в писмената защита по чл. 149 ал.3 ГПК, те не се обхващат от преклузията на чл. 133 ГПК. /срв. решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 2410/2013г./. Независимо от изложените от страните по време на устните състезания правни доводи, при решаването на делото, първоинстанционният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да установи фактите и породените от тях правоотношения. Такава преценка дължи и въззивният съд в рамките на доводите във въззивната жалба и не може да игнорира клаузи от договор, на който се позовават страните, по съображения за процесуална преклузия. По основателността на жалбата. С оглед разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че не следва да обсъжда клаузата в т. 7 от утвърденото от брачния съд споразумение по чл. 101 ал.1 СК /отм./, с което е уговорено, че процесният имот ще се ползва от съпругата, поради преклузията на чл. 133 ГПК. Това процесуално нарушение е съществено и представлява касационно основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Характерът на процесуалното нарушение не изисква извършване на нови съдопроизводствени действия от възззивния съд, затова на основание чл. 293 ал.2 ГПК делото следва да се реши по същество от настоящата касационна инстанция. Предяваният иск е по чл. 31 ал.2 ЗС. Процесният имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5500/7000 кв.м. идеални части от нива , цялата с площ от 7000 кв.м., съставляваща имот пл.№ 003449 по кадастрални план на землището на [населено място], е придобит по време на брака между страните. В споразумението по чл. 101 СК /отм./, утвърдено с решението за прекратяване на брака на Софийския районен съд, 88 състав № 216 от 24.10.2005г. по бр.д.№ 1190/2005г., съпрузите са постигнали съгласие този имот да остане в съсобственост между тях при равни квоти по Ѕ идеална част и да се ползва от съпругата К. Т. Л.. Съгласно ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК хипотезата на чл. 31 ал.2 ЗС е налице, когато съсобственикът на една вещ е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според притежавания от него обем права. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, който препятства достъпа на друг съсобственик, ползващият имота съсобственик му дължи обезщетение в размер на пазарния наем от датата на писменото поискване. Когато съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или постановено от съда разпределение на ползването по реда на чл. 32 от ЗС, тези обстоятелства са относими към основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС и следва да бъдат съобразени от съда, който я разглежда. Утвърденото от брачния съд споразумение между И. Д. Л. и К. Т. Г. по чл. 101 СК /отм./, обхваща няколко недвижими имота – апартамент 11 в [населено място]“ , [улица], който е бил и семейното жилище, гараж в същата сграда, и идеална част от процесната нива, както и лек автомобил. В споразумението страните са постигнали съгласие жилището, гаражът и лекия автомобил да останат в собственост на мъжа, на жената е предоставено ползването на семейното жилище безвъзмездно под прекратително условие - сключване на нов брак /което се е сбъднало/ и напускането на жилището на роденото от брака дете след навършване на пълнолетието му, а земеделският имот е останал в съсобственост при равни права като ползването му е предоставено на жената. Споразумението има договорен характер и подлежи на тълкуване съобразно критериите, въведени в чл. 20 ЗЗД, които изискват да се разкрие действителната обща воля на страните чрез тълкуване на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практика и добросъвестността. Съобразявайки тези правила, уговорката в т.7 от споразумението по чл. 101 ал.1 СК /отм./ не трябва да се тълкува изолирано, а следва да се съпостави с останалите клаузи и целта на споразумението да уреди изцяло имуществените последици от развода. При това тълкуване се налага извода, че едновременно с прекратяването на съсобствеността на жилището, гаража и лекия автомобил, които са предоставени в дял на И. Д. Л., на К. Т. Г. е предоставено безвъзмездно и ползването на земеделския имот, защото възмездното ползване произтича от закона и не е необходимо да бъде уговоряно изрично. Цитираната от въззивния съд съдебна практика е неприложима за разглеждания случай, защото тя се отнася за ползване на семейното жилище, предоставено от съда с развода. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение на ищеца поради неползването на процесния имот и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, а на ответницата следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноски за всички инстанции в размер на 4354 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав № 1214 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 5410/2016 г. в обжалваната част, с която е уважен иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно, предявен от И. Д. Л. против К. Т. Г. с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването му да ползва съсобствения между страните недвижим имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5 500/7000 кв.м. от нива с площ 7000 кв. м., с пл. № 003449 по кадастралния план на гр..Ц., Бургаска област и подобренията в него, за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2014 г. в размер на 6 196 лв., както и законна лихва върху главното вземане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА И. Д. Л. да заплати на К. Т. Г. сумата 4354 лв. /четири хиляди триста и петдесет и четири лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: