Ключови фрази


- 7 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524

гр. София, 24.06.2022 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.11.2021 (трети ноември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2395 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1014/31.03.2021 година, подадена от Ю. С. М., срещу решение № 20/25.02.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1/2021 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Разград е потвърдил първоинстанционното решение № 394/16.11.2020 година на Районен съд Разград, постановено по гр. д. № 1075/2020 година, с което са отхвърлени предявените от Ю. С. М. срещу К. ансамбъл-гр. Разград искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „балетист“, извършено със заповеди № 68/03.06.2020 г. и № 6/03.06.2020 година на Директора на К. ансамбъл-гр. Разград, на основание чл. 330, ал. 2,т. 6 от КТ и чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3, във връзка с чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 от КТ, като М. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а К. ансамбъл-гр. Разград бъде осъден да му заплати сумата от 1065.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.
В подадената от Ю. С. М. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от него срещу К. ансамбъл-гр. Разград искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Разград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по подадената касационна жалба К. ансамбъл-гр. Разград е подал отговор с вх. № 1872/17.06.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 20/25.02.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
Ю. С. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 01.03.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 1014/31.03.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Разград е изложил мотиви, че Ю. С. М. работил като артист-балетист по трудово правоотношение с К. ансамбъл-гр. Разград по трудов договор от 02.03.2018 година, сключен със срок за изпитване по чл. 70 от КТ три месеца, считано от 06.06.2018 година, превърнал се в безсрочен на непълно работно време с четиричасов работен ден. Със заповед № 68/03.06.2020 година на директора на К. ансамбъл-гр. Разград на М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно-неявяване на работа в течение на три последователни работни дни-18, 19 и 20.05.2020 година, без уважителни причини и непредставени оправдателни документи, което било счетено за нарушение трудовата дисциплина. Работодателят бил направил опит да връчи заповедта за уволнение на М. на 04.06.2020 година, като последният отказал и отказът му е удостоверен с подписите на двама свидетели. С отделна заповед с № 6/03.06.2020 година на директора на К. ансамбъл-гр. Разград билое прекратено трудовото правоотношение на М. поради налагане на дисциплинарно наказание. Тази заповед също не била получена от М., а отказът му бил удостоверен подписите на двама свидетели..
Преди издаването на заповедите-на 26.05.2020 година работодателят бил направил опит да връчи на М. в качеството му на страна по трудовия договор писмо, с което го уведомявал, че счита за дисциплинарно нарушение неявяването му на работа на 18, 19, 20, 21 и 22 май 2020 година и го канел в срок до два дни след получаване на писмото-искане да представи писмените обяснения по повод това нарушение, както и да посочи или приложи доказателства за фактите и твърденията. В писмото било вписано и предупреждение, че непредставянето на обясненията в посочения срок ще се счита за отказ от представяне на обяснения. Ю. С. М. отказал да получи това писмо, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетели.
Съставът на Окръжен съд Разград е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че от тях не се установява заявеното с исковата молба, че Ю. С. М. и останалите служители не са били по работните си места, поради липса на организация, осигуряваща гарантиране на противоепидемичните мерки. Също така въззивният съд е приел за установено, че Кметът на [община], с уведомление изх. № 94-00-770-1/19.05.2020 година до Г. Г. бил разрешил провеждането на граждански протест, пред сградата на ОбКЦ-Разград, където се помещавал и К. ансамбъл-гр. Разград за времето от 09.00 часа до 11.00 часа на дата 20.05.2020 година, който бил заявен в подкрепа на бившия директор на ансамбъла и баща на Ю. С. М. и против новоназначения директор К. В., с прогнозен брой участници около тридесет души.
Въззивният съд е приел, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушението на Ю. С. М. било посочено точно и ясно-неявяване на работа в течение на три последователни работни дни, от 18.05.2020 година до 20.05.2020 година, включително без основателна причина. В мотивите й, работодателят се бил позовал на докладната записка, изготвена от негов служител и съдържащите се в нея констатации за неявяването на работа на Ю. С. М. на посочените дати, а и последващи такива. Не се установявало твърдяното от М. с исковата молба неспазване на процедурата по налагане на наказанието и конкретно неизискването на обяснения, напротив установявало се, че такива са били изискани, но не били дадени. В този смисъл били част от събраните гласни доказателства. Несъмнено се установявало по делото, че на посочените в заповедта дни Ю. С. М. не се бил явил на работа. Заявеното от него участие в разрешен протест на 20.05.2020 година не можело да бъде приравнено на участие в стачка по смисъла на ЗУКТС и свързаните със същата права на работниците и по отношение на зачитането на времето в стачка за отработено такова, стига тя да е законна.. Въззивният съд е посочил, че държи да посочи също така, че, законодателят предвиждал възможност за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при неявяване на работа в два последователни работни дни, без основателна причина. Ю. С. М. сочел в исковата молба като причина за неявяването си на работа неосигуряването от страна на ответника на нормална работна среда във връзка с противоепидемичните мерки, което било опровергано от представените доказателства за издадени заповеди за почистване и дезинфекция на репетиционните помещения и указания за работа на отделните колективи при ответника, а и от гласните доказателства според които помещенията действително са се били дезинфекцирали и почиствали, били са осигурени маски за служителите. Опровергани били твърденията. че на посочените в заповедта дати репетиционната зала била заключена, което да било възпрепятствало М. да се яви на работа по график в делничните дни от 09.00 часа до 11.00 часа. Установеното неявяване на работа от страна на Ю. С. М. в продължение на последователни три работни дни, в посочения по-горе период съставлявало дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, за което работодателят можел да наложи наказание дисциплинарно уволнение. Без правно значение било в случая, дали други служители били отсъствали при същите условия: без да са поискали и съответно имали разрешен отпуск, тъй като М. не се позовавал на неравностойно третиране в исковата молба. В случая неявяването на Ю. С. М. на работа било разстроило репетиционния процес при К. ансамбъл-гр. Разград. Чрез поведението си през тези три дни, а и последващите работни такива до 26.05.2020 година М. бил изразил с неявяването си на работа явното си нежелание да работи при ансамбъла, след назначаването на новия директор. Според въззивният съд определеното наказание съответствало на тежестта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ю. С. М. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Разград да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли въззивният съд да мотивира решението си дори когато потвърждава решението на първоинстанционния съд като извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства, както и да обсъди всички доказателства, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба; за задължението на съда при преценка дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение да съобрази всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение; за това когато заповед на работодателя (заповеди № 59 и № 60, двете от 15.05.2020 година) е издадена по време на пандемия (извънредна епидемиологична обстановка) в противоречие със заповед на по-висшестоящ орган (заповеди № РД-01-124/13.03.2020 година, заповед № РД-01-268/15.05.2020 година и № РД-01-277/26.05.2020 година на Министъра на здравеопазването) длъжен ли е работникът да я изпълни и ако това е посочено като възражение от жалбоподателя, съдът длъжен ли е да го обсъди и да се произнесе по въпроса.
Нито един от поставените от Ю. С. М. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не може да обоснове допускането на решението на Окръжен съд Разград. Третият от въпросите предполага, че по делото е установено противоречие на издадените от работодателя заповеди с тези издадени от Министъра на здравеопазването, каквото обстоятелство не е налице. Въззивният съд е обсъдил твърденията за М. относно спазването на противоепидемичните мерки от страна на работодателя, като вземайки предвид събраните в тази насока доказателства е приел, че същите са достатъчни и съответстват на въведените за тях изисквания, поради което не са били налице пречки за осъществяване на работния процес. По тези съображения третият от поставените въпроси не обосновава наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Това се отнася и до останалите два въпроса. С решението си съставът на Окръжен съд Разград не е препращал към мотивите на първоинстанционното решение, а е изложил собствени такива по отношение спорните по делото въпроси. При това съдът е установил релевантните за спора факти, като след надлежно обсъждане на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност е посочил, кои факти, доводи, твърдения и възражения на страните приема за доказани и кои не. При обсъждането на доказателствата не е давано предимство на едни от тях пред други, като съдът е посочил защо възприема едни от тях, а други отхвърля. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти, като за него не съществува задължение да обсъжда факти, доводи,твърдения и възражения на страните, които са не са във връзка с предмета на делото и са неотносими към него. След като е установил съответните факти,съдът ги е подвел под приложимите за тях правни норми и се е произнесъл като е дал отговор на всички относими към спора въпроси. По този начин съставът на Окръжен съд Разград се е съобразил с установените от закона и константната съдебна практика задължения на съда при постановяване на решението по спора. Това важи и по отношение на задължението на съда за преценка на съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, като въззивният съд в съответствие с чл. 189 от КТ е преценявал като тежестта на нарушението, така и обстоятелствата при които е извършено и поведението на самия служител, като е изложил мотиви за тези обстоятелства.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 20/25.02.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1/2021 година, по подадената срещу него от Ю. С. М., касационна жалба с вх. № 1014/31.03.2021 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора Ю. С. М. ще трябва да заплати на К. ансамбъл-гр. Разград сумата от 900.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20/25.02.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1/2021 година.
ОСЪЖДА Ю. С. М. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], офис 11, чрез адвокат Е. С. от АК Разград да заплати на К. АНСАМБЪЛ-гр. Разград, пл. „Независимост“ № 2 сумата от 900.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.