Ключови фрази


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София, 17.03.2022 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3497/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Т. Г., представлявана от своята майка и законен представител Т. С. Г., срещу въззивно решение № 17/27.05.2021 г. по в. гр. д. № 166/2021 г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 260650/26.10.2020 г. по гр. д. № 2250/2019 г. на Варненски окръжен съд, 11-ти състав, в частта му, с която касаторката е осъдена да заплати на „Здравец тур – комерс“ ЕООД, гр.Варна, сумата от 62248 евро на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
Касаторката оспорва решаващия извод за наличието на общ факт, от който произтича нейно обогатяване за сметка на обедняването на ищеца, тъй като този извод се основавал на неправилен анализ на доказателствения материал по делото. Неправилно било становището на въззивния съд, че ответницата следва да установи плащането на продажната цена по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт от 31.08.2015 г., във връзка с което се правят оплаквания относно неправилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът относно доказателствената тежест по иска по чл. 59 ЗЗД, който според касаторката е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и въпросите допустимо ли е да се използва институтът на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД от лицето, което претендира, че е обедняло, след като е платило на трето лице, което е в договорна обвързаност с лицето, по отношение на което се твърди, че се е обогатило; допустимо ли е да се ползва институтът на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД лицето, което претендира, че е обедняло, когато като платец е посочило в платежния документ основание за плащането – анекс, по отношение на които въпроси се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага се и становище за очевидна неправилност на обжалваното решение.
В срока за отговор „Здравец тур – комерс“ ЕООД излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, причинена от противоречие в мотивите относно установените по делото факти и тяхната правна квалификация.
В исковата молба ищецът „Здравец турс- комерс“ ЕООД, представлявано от собственика и управител Е. Г., твърди, че е платил сумата от 62 248 евро, представляваща част от цената по договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между Д. Л.- Д. като продавач и ответницата М. Г. като купувач. Това плащане било извършено по нареждане на Т. Г. (баща на управителя Е. Г. и на ответницата М. Г.), който бил и в търговски отношения с ищцовото дружество. Ищецът е поискал да бъде осъдена ответницата М. Г., на основание чл. 59 ЗЗД, да плати сумата от 62248 евро.
Във въззивното решение се приема за установено, че на 15.10.2014 г. дружеството ищец е превело по сметка на третото за делото лице Д. Е. Л.-Д. сумата от 62248 евро; като основание за превода е посочено „анекс по предв. дог.“; с нот. акт № 126/31.08.2015 г., том II, рег. № 2543, н.д. №276/2015 г. на нотариус Д. Б., Д. Е. Л.-Д. е продала на ответницата, представлявана от родителите си Т. Г. Г. и Т. С. Г. апартамент, находящ се в [населено място], като продажната цена от 120000 евро била платена изцяло по банковите сметки на продавача. От показанията на свидетеля С. – търговски пълномощник на „Здравец тур – комерс“ ЕООД от 2013 г., ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че между родителите на ответницата и Д. Е. Л.-Д. е сключен предварителен договор, съгласно който продажната цена на жилището е следвало да бъде преведена на два пъти; след сключване на предварителния договор баща на ответницата Т. Г. казал на свидетеля да нареди в полза на Д. Е. Л.-Д. сумата от 62000 евро, което свидетелят изпълнил, като за извършването на паричния превод свидетелят бил изрично упълномощен от управителя на дружеството Е. Г. (син на Т. Г.). Окончателният договор бил сключен след около година, когато остатъкът от сумата бил платен от майката на ответницата Т..
При тези данни се приема от въззивния съд, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но липсват мотиви на съда- защо приема, че нареждането за плащане, направено от Т. Г., е липса на основание за плащане. Налице е очевидна необоснованост, тъй като има противоречие в мотивите между установен по делото факт и неговата противоположна правна квалификация.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17/27.05.2021 г. по в. гр. д. № 166/2021 г. на Варненски апелативен съд, ГО.
Делото да се докладва за насрочване (касаторката е освободена от плащане на държавна такса).
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: