Р Е Ш Е Н И Е № 144/2017 г. София, 11.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ПЪРВО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4736/2016 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290-293 ГПК. В. Г. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Решение № 248/30.06.2016 год. по гр.В.д. № 307/2016 г. на ОС – Хасково, с което е потвърдено Решение № 38/14.03.2016 год. по гр. д. № 608/2015 г. на РС - Харманли в частта по допускане съдебна делба между К. М. Д. , Г. Д. Г., Н. Г. Т. и В. Г. И. на НИВА от 8.90 дка в м. Б., землището на [населено място], общ.С. при квоти по 2/6 ид. части за първите двама съделители и по 1/6 ид. части за другите двама. Поддържа се , че обжалваното решение неправилно поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 69 ЗС. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите : „Владее ли, по см. на чл. 68 ЗС , имота сънаследник, който основава владението на постигнато с останалите сънаследници съгласие за предаване на владението на техните идеални части , за доказателствена стойност на декларациите, изявяващи волята за предаване на владението от сънаследниците на имота ? , поради констатирано противоречи на произнесеното от въззивния съд с тезите , изразени по същите въпроси с Решения № 549 от 30.12.2010 г. на по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, ГК, II-ро отд. и Решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/2014 г. на ВКС, ГК, 1-во отд. и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради различно разрешение на въпросите в практиката на съдилищата, в контекста на Решение № 150 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 5613/2007 г. на ВКС, ГК, III-то г.о. Ответниците по касация К. Д. и Г. Г. възразяват, че обжалваното решение е правилно. Претендират разноски. Ответникът по касация Н. Т., не взема становище в настоящото производство. След преценка на наведените довод и съображения на страните в рамките на правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК/ редакция до изм. с ДВ.бр.86/2016 год./, настоящият състав на ВКС намира: По поставените правни въпроси Изразеното с две от представените решения по чл. 290 ГПК от състави на ВКС становища , че придобивният способ, уреден с разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗС е осъществим и когато владението е предадено по съгласие, постигнато от всички сънаследници на имота, следва да се сподели в насока , че при съсобственост , независимо от юридическия факт ,от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части макар и като държател, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, този съсобственик при спор за собственост,придобита на основание чл. 79 ЗС да докаже при условията на пълно и главно доказване , че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части не за тях, а за себе си, т.е. че е превърнал държането на техните идеални части в владение за себе си. Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Само и доколкото е налице хипотеза на предварително разпределено владение от различни съсобственици на отдели сънаследствени имоти помежду им , то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение само за него и само по отношение на разпределение в дял имот. Предаване на фактическата власт при съгласие на сънаследниците не предполага специална форма, каквато обективното ни материално право предвижда за разпоредителните действия с право на собственост. Доказването на твърдения в тази насока е допустимо с помощта на всички доказателствени средства, като събраните доказателства следва съдът безусловно следва да цени в рамките на събрания доказателствен материал. Доколкото съсобствениците са обективирали своя воля относно съсобствените имоти или относно някой от тях в писмена декларация , то дали тази волята е само съгласие за ползване на имота или може да бъде зачетена като воля за предаване на владение, то преценката на съда следва да се базира на съвкупния доказателствен материал при спор в тази насока. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображения по приложение на закона и като съобрази данните по делото в контекста на задължителните разяснения по ТР1/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 69 ЗС и на ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на придобивната давност, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна. Съдебното исково производство за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, останали в наследство от Д. М. Ж., поч.1958 година , е инициирано от внучката К. М. Д./ дъщеря на починал през 2004 год. син М./ и нейната леля Г. Д. Г., дъщеря на наследодателя. Спорен по делото , от гл.т. на наличие на съсобственост е останал искът за съдебна делба на един от земеделските имоти- а именно НИВА от 8.9 дка , находяща местността „Б.“, землището на [населено място] , [община]. Ответниците по иска Н. Г. Т. и В. Г. И. - касатор в настоящото производство , в качеството си на законни наследници/ деца/ на починалата през 2012 година дъщеря на общия наследодател Р. Д. И., са релевирали конкретно възражението си за липса на съсобственост поради придобивна давност от страна на майка им до смъртта и, считано за времето от 2000 година респ. на присъединено владение в полза на двамата/ отговор по чл. 131 ГПК л.51/ , базирайки същото на основание писмени декларации на останалите сънаследници. “Клетвените декларации“ на Т. Д. Г. и М. Д. М. , намиращи се л.52 и 53 на първоинстанционното производство съдържат волеизявлението на автора си , нотариално заверено, че всеки от тях „се отказва от дела си от наследствените земеделските земи в землището на [населено място] в полза Р. Д. И.“ т.е. от дел си на този имот, тъй като всички останали възстановени имоти са в землището на [населено място]. За да допусне делба на процесния недвижим имот, решаващият съд е приел, че е налице съсобственост и по отношение на този земеделски имот, приемайки , че не са налице основанията на закона за да приеме , че е осъществен фактическия състав на придобивна давност по чл. 79 ГПК за времето от 12.10.2000 година към датата на смъртта на Р. Д., поч. 07.11.2012 година. Правните изводи на решаващия съд са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Не може да има спор , че цитираните „клетвени декларации“ са частни писмени документи, изразяващи волята на брата и сестрата на Р. Д., именно в неин дял да остане земеделският имот в землището на [населено място]. Правилният извод , че тези декларации не могат да имат пряк вещни-правен ефект поради липса на форма не се оспорва, но незачитането на тези декларации от гл.т. субективното отношение на сънаследниците да считат този имот не като сънаследствен, а като земеделски имот само на тяхната сестра Р. Д., съставлява нарушаване на правилата на логическата преценка на доказателствата по делото. Волята на сънаследниците сочи на споразумение , изразено пред официален орган и заверена от гл.т. на авторство,които факт съчетан с факта на упражняване на фактическа власт от страна на Р. Д. за период повече от 10 години – обстоятелство , което не е спорно доколкото няма доказателства опровергаващи го , дава основание да се приеме , че именно Р. Д. е осъществила правно релевантните факти за да се признае , че именно тя е придобила имота на основание чл. 79 ал.1 ЗС. Доводите на решаващия съд , че не може да се приложат постановите на ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС поради алтернативно поддържано възражение от страна на В. И. , че след смъртта на майката , само той е придобил имота по давност , не отговаря на изричното възражения/ посочено по- горе/, заявено с отговора на исковата молба - а именно, че двете деца на Р. Д., като ответници по иска за съдебна делба възразяват , че е налице съсобственост , считайки , че като наследници на своята майка те са собственици на имота. Тезата на въззивния съд , че всеки сънаследник е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите сънаследници на имота , принадлежал на общия наследодател, е принципно правилна , но в случая не е съобразена с доказателствата за осъществения обективен и субективен състав на чл. 79 ал.1 ЗС от страна на наследника Р. Д. за времето 2000 -2010 година . Налице са доказателства , който сочат , че същата е извършила фактически действия по упражняване на фактическата власт чрез стопанисване на имота, без да е необходима, при наличие на клетвените декларации да са налице и действия , с които открито да се отблъсква владението на останалите, осъществявано чрез нея, ако нямаше изразената воля на останалите в писмена форма. Отказът на въззивния съд да зачете доказателствената стойност на представените клетвени декларации с нотариална заверка на подписите, като доказателства за намерение на сънаследниците кой от тях да владее имота само за себе си е неправилен. Вложеният смисъл в тях е бил именно в насока земеделският имот в землището на [населено място] да остане в дял на сестра им Р. Д.. След като нейните наследници са доказали фактите за осъществена и фактическа власт с немерени за своене , то възражението им , че този имот следва да се изключи от делбената маса е основателно и следва да бъде уважено, като се постанови ново решение по същество от настоящия съд , с което искът за съдебна делба на НИВА от 8.9 дка в м.“Б.“ бъде отхвърлен. При изводите за основателност на касационната жалба , искането на защитата на касаторите за присъждане на разноски за касационното обжалване се явява основателно –арг. чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, и доказано в размер на сумата 455 лв./ четиристотин петдесет и пет лева/, включваща разноски за ДТ от 30 лв. и от 25 лв. и сумата 400 лв. адвокатски хонорар / л. 28/. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение № 248/30.06.2016 год. по гр.В.д. № 307/2016 г. на ОС – Хасково, с което е потвърдено Решение № 38/14.03.2016 год. по гр. д. № 608/2015 г. на РС - Харманли в частта по допускане съдебна делба между К. М. Д. , Г. Д. Г., Н. Г. Т. и В. Г. И. на НИВА от 8.90 дка в м. Б., землището на [населено място], общ.С. при квоти по 2/6 ид. части за първите двама съделители и по 1/6 ид. части за другите двама и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ заявения от К. М. Д. и Г. Д. Г. срещу Н. Г. Т. и В. Г. И. иск за съдебна делба на основание чл. 69 ЗН на следния земеделски имот , възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците общия наследодател Д. М. Ж. - поч.1958 г., а именно- НИВА от 8.90 дка в м.“ Б.“, землището на [населено място], общ.С.. ОСЪЖДА К. М. Д. и Г. Д. Г. да заплатят на В. Г. И. сумата 455 лв. / четиристотин петдесет и пет лева/ на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, разноски по делото за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: