Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  39   гр. София, 04 февруари 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори  януари,  две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА  ПАНОВА     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  ДИМИТЪР  ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА н. д. № 691/ 2009 година   Касационното производство е образувано на основание жалба на подсъдимия С. Ц. П., от с. М., обл. Враца, депозирана от неговия служебен защитник- адв. А, срещу въззивна присъда № 17 от 10. 09. 2009г., на Врачанския окръжен съд, наказателна колегия, постановена по ВНОХД № 298/ 2009г., с която е отменена присъда № 155 от 4. 06. 2009г., на Районен съд-гр. Бяла Слатина, по НОХД № 516/ 2007г., по описа на съда. В жалбата на подсъдимия С. Ц. П., подадена в законния срок от неговия служебен защитник, се поддържа, че обжалваната въззивна присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявеното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция, подсъдимият не се явява и производството по отношение на него е проведено след изпълнение на процедурата по чл. 353, ал. 3 НПК. Жалбата се поддържа от служебния защитник на касатора, по съображенията в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата на подсъдимия С. Ц. П. е основателна. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр. Б., 1 наказателен състав, е признал подсъдимия С. Ц. П., от с. М., обл. Враца, за виновен в това, че на 14. 06. 2007г., в с. М., обл. Враца, при условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да се съвкупи с непълнолетната Т. П. Т. , от с.с., на 17 години, като я принудил към това със сила- престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 18, ал. 3, б. „а” НК, не му е наложил наказание, поради отказ на дееца да довърши престъплението по собствени подбуди. Оправдал е подсъдимия в частта по обвинението, че деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Присъдил е в полза на държавата направените по делото разноски, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваната въззивна присъда Врачанският окръжен съд, наказателна колегия, е отменил изцяло цитираната, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия П за виновен в извършване на гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, при строг първоначален режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал задържането на подсъдимия П с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Осъдил е подсъдимия да заплати в полза на държавата направените по делото разноски. Присъдата е постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав- съдия Б. Д. , който е изразил становище с мотивирани съображения, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, и е следвало да бъде потвърдена. Поддържаният в жалбата касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е основателен. При разглеждането на делото окръжният съд съществено е накърнил правото на участие на подсъдимия във въззивното производство. Данните по делото сочат, че П. е присъствал във всички съдебни заседания, проведени по делото от РС- гр. Б., включително на 4. 06. 2009г., когато е постановена първоинстанционната присъда. След произнасянето й съдът, на основание чл. 309, ал. 2 НПК е изменил мярката му за неотклонение- от „задържане под стража” в „подписка”. Същевременно, видно от записванията в съдебния протокол, делото е било насрочено от първата инстанция за разглеждане от Врачанския окръжен съд на 16. 07. 2009г., от 9.00ч., в случай на постъпила жалба или протест. По този начин, за посочената дата, подсъдимият е бил редовно призован за втората инстанция, по реда на чл. 328, предл. 2 НПК. Въпреки това, на 16. 07. 2009г., въззивният съдебен състав е счел, че подсъдимият не е редовно призован, доколкото призовката била връчена на неговия защитник. След получаване на препис от протеста на Районна прокуратура- гр. Б., служебният защитник на Павлов- адв. М е депозирала писмено възражение, приложено по делото. Ето защо, в съдебното заседание на 16. 07. 2009г. не е имало никакви процесуални пречки за даване ход на делото и то неоснователно е било отложено за друга дата. Неуместно е позоваването в мотивите на определението за отлагане на делото, на обстоятелството, че подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, тъй като след обявяването на присъдата тя е изменена в „подписка”. Това е така, защото след промяната в мярката за процесуална принуда в по- лека, касаторът е бил в обективна възможност за придвижване, без произтичащите от задържането ограничения, поради които изобщо не е съществувала необходимост от друго призоваване на подсъдимия от окръжния съд, след като това вече е било сторено по реда на чл. 328, предл. 2 НПК, а препис от протеста е бил надлежно връчен на защитника. Проблемите с призоваването на С. П. за участие във въззивното производство, са възникнали от този момент и са изцяло в резултат на коментираната до тук незаконосъобразна процесуална дейност на окръжния съд. По-нататък, след като не е могъл да призове подсъдимия на известния му по делото адрес, окръжният съд е изискал справки от Затвора- гр. В., и установявайки, че същият е освободен на 5. 06. 2009г., отново е призовал служебния защитник. При тези данни, на 10. 09. 2009г., същият съдебен състав напълно безмотивно е заключил, че подсъдимият е редовно призован за посочената дата, и цитирайки като процесуална предпоставка единствено двете писма от Затвора- гр. В. от 20. 07. 2009г. и от 4. 09. 2009г. , е дал ход на делото. Вярно е, че личното участие на подсъдимия във въззивното производство не е задължително- чл. 329, ал. 2 НПК, но във всички случаи той е следвало да бъде призован по реда и при условията на НПК (чл. 178- 182 НПК), или датата за разглеждане на делото да му е била съобщена от първата инстанция- чл. 328 НПК, с каквато възможност обективно съдът е разполагал единствено в заседанието си на 16. 07. 2009г. Последната обаче не може автоматично да бъде отнесена и към призоваването за 10. 09. 2009г. При констатираната липса на редовно призоваване на подсъдимия за съдебното заседание, в което делото е разгледано и решено, с постановяване и обявяване на новата въззивна осъдителна присъда, или на данни за провеждане спрямо него на задочно производство, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, е очевидно, че правото му на участие в процеса пред втората инстанция е било накърнено. Това нарушение на правото на защита на подсъдимия, има характера на съществено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, същото е отстранимо, поради което предпоставя касационната отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. В случай на невъзможност подсъдимият да бъде намерен и призован на домашния си адрес, при новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да изиска всички необходими справки от компетентните органи за неговото местонахождение, за евентуално напускане пределите на страната, пребиваване в места за лишаване от свобода или следствени арести и т.н., и с оглед на получените резултати да прецени евентуалните основания за провеждане на задочно производство. Предвид горните съображения, като намери, че доводът, релевиран в жалбата на подсъдимия- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК, е основателен, съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, касационната инстанция счете, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде отменена, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Останалите доводи, поддържани в жалбата на подсъдимия (извън този за необоснованост, който не съставлява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК), не следва да бъдат обсъждани, но следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 17 от 10. 09. 2009г., постановена по ВНОХД № 298/ 2009г., по описа на Врачанския окръжен съд, наказателна колегия, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: