Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 17 юли 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 773/2014 година. Производството е образувано по бланков касационен протест от прокурор при Софийската окръжна прокуратура против присъда от 28.10.2013год. по внохд № 261/2013год. на Софийския окръжен съд с основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. В допълнението към него се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия Б. Д. Т. по предявеното му обвинение. Прави се искане да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане. От името на подсъдимия е постъпило писмено възражение, с което той излага съображения за неоснователност на протеста и искане за оставяне в сила на протестираната присъда. Пред касационната инстанция протестът се поддържа от представителя на ВКП по основанията и съображенията изложени в него, а защитникът на подсъдимия Т. излага несъгласие с доводите на прокуратурата срещу атакуваната въззивна присъда. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 52 от 19.12.2012год. по нохд № 514/2012год. Ботевградският районен съд е признал подсъдимия Б. Д. Т. за виновен в това, че на неустановена дата придобил и до 14.03.2011год. в [населено място], махала „П.“, в къща, собственост на Б. И. Н. е държал огнестрелно оръжие-ловна пушка м.“CEYLAN“, кал. 12, без сериен номер и боеприпаси-седем ловни патрони, кал. 12 и 24 броя патрони , кал. 5,6мм/22LR,без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 53, ал. 2, б.“а“ от НК веществените доказателства ловна пушка м.“CEYLAN“, кал. 12, без сериен номер и боеприпаси-седем ловни патрони, кал. 12 и 24 броя патрони , кал. 5,6мм/22LR, са отнети в полза на държавата. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които възложил в тежест на подсъдимия. С присъда от 28.10.2013год. по внохд № 261/2013год. на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която е признал подсъдимия Б. Д. Т. за невинен, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, отменил е присъдата и в частта по присъдените разноски, като в частта по приложение на чл. 53, ал. 2, б.“а“ от НК я потвърдил. След като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за основателен.Процесуалните правила за оценка на доказателствата предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, но след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи единствено възможния извод, че отразява обективната истина. Това свое задължение, закрепено с разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 ал. 5 НПК при постановяване на присъдата си, въззивната инстанция не е изпълнила. В случая, анализът на доказателствата не е извършен поотделно и в тяхната съвкупност, в оценъчната дейност не е търсена логическа връзка и взаимна обусловеност между отделните доказателствени източници, не са преодолени противоречията между тях, поради което вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено в разрез с нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, към които изисквания законодателят препраща втората решаваща по фактите инстанция при постановяване на нова присъда. Въззивната инстанция е приела, че съставеният протокол за претърсване и изземване от 14.03.2011год. формално отговаря на изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити, но въпреки това, извършените процесуални действия били незаконосъобразни. Според съда това е така, защото поемните лица са депозирали показания, които не съответстват на удостоверените с техните подписи действия и това е достатъчно основание за дискредитиране на процесуалното действие. Приел е, че след като Ц. и С. са заявили, че макар и поемни лица, не са присъствали от началния етап на претърсването и не са видели къде са намерени пушката и боеприпасите, поставени на пода в средата на стаята, то нарушаването на реда на провежданото следствено действие е опорочено и изготвения за него протокол няма процесуална стойност, като правилно се е позовал на установената съдебна практика, че в такива случаи, доказателствената непълнота по същите факти може да се допълни от други доказателствени източници. След тази констатация, обаче, въззивната инстанция не е постъпила последователно в дейността си по разкриване на обективната истина по делото-да подложи на анализ именно тези доказателствени източници, като е игнорирал обстоятелството, че проверката на полицейските органи в жилището на подсъдимия е инициирано по сигнал на тъщата му, която заявила отправената от зет си заплаха, че ще я застреля с пушка, която свидетелката лично видяла. Вярно е, че показанията на тази свидетелка в хода на съдебното следствие еволюирали, като тя обяснила, че не е била заплашвана с инкриминираното оръжие, а с друга пушка, от „множеството пушки“, които притежавал подсъдимия /такива, не били открити/. Промяната в показанията на свидетелката въззивният съд е интерпретирал неправилно като ги възприел в тази им част за нямащи отношение към установяване на основния факт на обвинението. Тези показания е следвало внимателно да се съпоставят с данните в справката от Началника на РПУ-Ботевград /л. 2 от дознанието/, от които е видно, че не са издавани, каквито и да било разрешения по ЗОБВВПИ за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси на Б. Д. Т./, и да се направят логически оправдани изводи, свързани с установяването на предмета по чл. 102 от НПК, които да се основават на обусловената взаимовръзка и обвързаност на тези доказателства, с останалите доказателствени източници. Отказът на въззивния съд да кредитира протокола за претърсване и изземване от 14.03.2011год. в определена негова част /откриването на инкриминираното оръжие и боеприпасите в обитаваната от подсъдимия стая в присъствието на поемните лица/ е довело до необходимостта от подробен анализ на разпитаните като свидетели поемни лица-Н. И. Ц. и С. Д. С., вписани в съответния протокол, които разяснили реда за провеждане на съответното действие, след което в правомощията на решаващия орган е да направи преценката дали този ред е бил спазен или не.В случая, фактите, които са от значение за конкретния наказателен процес-открито ли е в жилището на подсъдимия огнестрелно оръжие и боеприпаси, държал ли ги е той без надлежно разрешително и къде са се намирали у дома му, са установени от първоинстанционния съд не само с обсъжданото доказателствено средство, но и чрез други писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите Т. В. Х., Г. М. П. /полицейски служители/, както и на И. Н. Х. от 14.03.2011год. и на Б. И. Н. дадени на досъдебното производство пред органа на досъдебното производство и пред съдебния състав, разгледал нохд № 473/2011год. на БРС и приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 1 от НП, както и от показанията на тъщата на подсъдимия-свидетелката М. Ц. И., по чийто сигнал е извършена полицейската проверка, са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на обективно установеното чрез претърсването и изземването на огнестрелното оръжие и боеприпасите /с общоопасните им свойства, установени от експерт по назначената балистична експертиза/, открити под детското креватче в стая, обитавана от подсъдимия и семейството му. Проявеният едностранен подход на въззивния съд в дейността му по анализа на цялата доказателствена съвкупност с игнориране на част от доказателствата и неверен прочит на други, го е лишила от възможността да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и като последица от това са неправилните изводи по приложимия материален закон при постановяване на оправдателната присъда. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са довели до накърняване на основния принцип на наказателно-процесуалния кодекс-разкриване на обективната истина. Изложеното обосновава основателността на касационния протест по релевираните с него оплаквания и доводи, които съставляват основания за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на констатираните от настоящата съдебна инстанция съществени нарушения. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2, във вр. ал. 2 и ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда от 28.10.2013год. по внохд № 261/2013год. на Софийския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: