Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр.София, 17 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 803/2010 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Т. К. К.-подсъдим по нохд № 10 464/2008 год. на Софийския районен съд и внохд № 3124/2010 год. на Софийския градски съд-изготвено от адвокат като негов защитник, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените по посочените дела присъда и решение, и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането за възобновяване са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание защитникът на К. поддържа искането най-вече поради липсата на психиатрично и психологично освидетелстване на осъдения. Становището на представителя на ВКПр е за оставяне на искането без уважение поради липсата на претендираните с него неправилности на първоинстанционния и въззивен съдебни актове. Върховният касационен съд намира за неоснователно искането за възобновяване на наказателното дело. С присъда № 7 от 12.ІІ.2010 год. по нохд № 10 464/2008 год. на Софийския районен съд Т. К. К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м.ХІІ.2004 год. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Ж. Д. К. заблуждението, че има право да достави за нуждите на Министерството на отбраната 5 228 кг трупно месо, с което е причинил на [фирма]-Пловдив, представлявано от К. В. Г., имотна вреда в големи размери от 25 094,40 лева, за което и на основание чл.210, ал.1, т.5 НК е наказан с 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено К. да изтърпи и наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му по нохд № 105/2000 год. на Старозагорския окръжен съд, за което наказание са определени общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Обвиненият А. Т. П. да е извършил горното престъпление в съучастие като помагач с Т.К. е оправдан. С решение № 929 от 27.VІІ.2010 год. по внохд № 3124/2010 год. на Софийския градски съд присъдата е изменена като наказанието на Т.К. е намалено на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и е постановено да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Не е допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на Т.К. за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК. От показанията на Ж.К., в чиято обективност съдилищата не са имали основание да се съмняват, са установени измамливите действия на Т.К.: осъществяването на връзка[населено място] като представител на месодобивното дружество; създаването у свидетеля на невярната представа,че К. и „неговия съдружник имат договор за доставка на военните”, наличието на какъвто договор потвърждава в сградата на Министерството на отбраната и лица, представило се за „главен юрист” на същото министерство; „закупуване” за нуждите на това министерство на инкриминираното свинско месо, за да бъде закарано в „поделението в Б.”, което поделение никога не е разполагало с помещения за складиране и съхраняване на количества като натоварените; даването на лъжлива информация за местонахождението на „купувача”, от когото К. следва да получи уговорената цена за доставката. От обективна и субективна страна измамата по чл.209, ал.1 НК се осъществява тогава, когато с ц е л да се набави имотна облага се възбуди и/или поддържа у някого заблуждение и с това с е п р и ч и н и на заблудения или на другиго и м о т н а в р е д а. Не е необходимо целта да бъде постигната, но че тя е била такава следва от показанията на Ал.С., на когото месото е било „докарано с цел продажба”, а двете съдебни инстанции не са били длъжни да установяват кой, кога и с колко се е материално облагодетелствал от измамливите действия на Т.К.. Не е допуснато процесуално нарушение при досъдебното разследване с неуважаване направеното от страна на обвиняемия А. Т.П. искане за освидетелстване от психиатър на Т.К., подкрепено с довода, че „преди около 15 години” К. „имал…тежка катастрофа… и от тогава е освидетелстван”, след като не е имало повод за съмнения по въпросите, поставени в чл.144, ал.2, т.3 и 4 НПК, а и сам Т.К. е декларирал липсата на здравословни проблеми от каквото и да било естество, налагащи медицински преглед или консултация с лекар /декларация на л.249 от досъд.разсл./. Противното не следва и от процесуалното поведение на Т.К. при първоинстанционното разглеждане на делото и, в частност, от репликата му „тая простотия”, счетена сега като проява на липса на адекватна оценка на ситуацията, в която К. се е намирал при проведеното на 12.ІІІ.2009 год. с.з., когато делото е било отложено за трети път по искане на подсъдимия Ас.П.. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Т. К. К. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 10 464/2008 год. на Софийския районен съд и внохд № 3124/2010 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: