10 Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 15.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Петя Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Вероника Николова т. д. №2092 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалби на [фирма], [населено място], и Р. Ф. Ферхадов срещу решение № 131 от 05.03.2014г. по т.д. № 474/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.12.2012г. по гр.д. №335/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, в обжалваните части, с които е прогласена нищожността на договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г. между Т. Хаджиоглулари, като продавач и Р. Ф. Ферхадов като купувач, на основание чл.40 от ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания, признато е за установено по отношение на Т. Хаджиоглулари и [фирма], [населено място], несъществуване на вписано в Търговския регистър обстоятелство относно [фирма], [населено място] - прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., както и недопустимост на вписването в Търговския регистър на обстоятелства относно [фирма], [населено място] -прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], приемането на Р. Ф. Ферхадов за съдружник в [фирма], [населено място], избирането на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е обсъдил обстоятелства, които не са твърдяни с исковата молба, а именно приложимите процедури за прекратяване на членство в търговско дружество и прехвърляне на дружествени дялове. Наред с това предявеният иск по чл.29 от ЗТР за установяване недопустимост на вписването на решенията на ОС на [фирма], [населено място], проведено на 10.08.2009г. бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за да иска заличаване на решения на ОС ищецът би следвало да е упражнил успешно правото си на иск по чл.71 или чл.74 от ТЗ за отмяна на тези решения, а такъв иск в случая не бил предявен. Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът е допуснал и недопустимо изменение на обстоятелствената част и петитума на предявения с исковата молба иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД, като е приел заявеното от ищеца в хода на производството ново основание на иска – чл.40 от ЗЗД. Също твърдят, че съдът е пропуснал да се произнесе по един от предявените искове, а именно иска за установяване на нищожност на извършените вписвания на посочените по – горе обстоятелства относно дружеството. Наред с това твърдят,че постановеното въззивно решение е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства и установените правно значими факти. Ответникът по касация Т. Хаджиоглулари моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания отговор. Поддържа,че при установената нищожност на договора за продажба на дружествените дялове от 11.08.2009г. съдът правилно е уважил и претенциите с правно основание чл.29 от ЗТР, тъй като нищожността опорочава до степен на недействителност целия фактически състав по придобиване на качеството на съдружник от купувача на дяловете. Твърди, че въззивният съд правилно е приел, че първата инстанция недопустимо, макар и само в мотивите на съдебния акт, е излагала съображения за ирелевантни за спора факти, тъй като не е имала правни основания да изследва приложимостта на отделните процедури за прекратяване на членство в търговското дружество. С определение №243/ 02.04.2015г. по т.д. №2092/2014г. настоящият състав на ВКС, ТК, I ТО, е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният на 11.08.2009г., между Т. Хаджиоглулари, като продавач и Р. Ф. Ферхадов, като купувач, договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма], [населено място], е нищожен на основание чл.40 от ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания. С оглед на това е приел за основателни и предявените от ищеца искове с правно основание чл.29 от ЗТР, като е обявил за несъществуващо вписаното в ТР обстоятелство относно [фирма], [населено място] - прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., както и е обявил за недопустимо вписването в Търговския регистър на обстоятелства относно [фирма], [населено място] - прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], приемане на Р. Ф. Ферхадов като съдружник в [фирма], [населено място], избиране на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място], в изпълнение на решенията на ОС на [фирма], [населено място], проведено на 10.08.2009г. Посочил е, че вписването на тези обстоятелства е било заявено от Р. Ф. Ферхадов, който вследствие на констатираната нищожност на договора за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009г. не е придобил валидно качеството на съдружник и съответно не е бил валидно избран за управител на [фирма], съответно същият не се явява лице, легитимирано в регистърното производство да иска вписване на обстоятелства относно дружеството. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице твърдяната от касаторите недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед следното: Съгласно задължителните разяснения в ТР№1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес. В тълкувателното решение изрично е посочено,че е допустимо съединяването на иск по чл.74 от ТЗ с иска за установяване на пороци при вписването при условията на евентуалност на иска по чл.74 от ТЗ, тоест съединяването на двата иска не е задължително, а е предоставено на преценката на ищеца. Съгласно т.3 от ТР№1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл, без да е бил сезиран. В настоящата хипотеза ищецът е предявил иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване на недопустимост на извършеното на 12.08.2009г. вписване на обстоятелства по партидата на [фирма], [населено място]. Поддържа, че вписването е недопустимо, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - Р. Ф. Ферхадов, който според ищеца не е придобил валидно качеството на съдружник вследствие на нищожността на договора за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009г. и съответно не е бил валидно избран за управител на [фирма], съответно същият не се явява лице, легитимирано в регистърното производство да иска вписване на обстоятелства относно дружеството. Следователно в случая е налице съответствие между посоченото от ищеца основание на иска по чл.29 от ЗР - подаване на заявление за вписване от нелегитимирано лице /лице, което няма качеството на управител на търговското дружество към момента на подаване на заявлението / и формулирания петитум на иска – да бъде обявено за недопустимо извършеното вписване на заявените обстоятелства. Поради това искът е допустим и съдът дължи произнасяне по същия, като следва да се произнесе по въпроса дали лицето, подало заявлението за вписване, е бил легитимирано съгласно чл.15 ал.6 от ТЗ да представлява търговското дружество [фирма], [населено място], по чиято партида са извършени вписванията. Въпрос на основателност на иска е дали при изложените от ищеца твърдения за пороци на проведения на 10.08.2009г. избор на Р. Ф. Ферхадов за управител на дружеството, но без да е предявен и успешно проведен иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание от същата дата, може да се преценява редовността на избора . Неоснователни са оплакванията на касаторите относно това,че съдът е разгледал непредявен иск, тъй като в първото по делото съдебно заседание ищецът е извършил недопустимо изменение на основанието и петитума на предявения иск за нищожност на сключения на 11.08.2009г. договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който Т. Хаджиоглулари е прехвърлил на Р. Ф. Ферхадов. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че по отношение на договора са налице липса на съгласие и договаряне във вреда на представлявания, като е посочил като правно основание на предявените от него искове чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД. Първият иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за установяване на нищожност на договора поради липса на съгласие е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Вторият иск правилно е квалифициран от въззивния съд като такъв с правно основание чл.40 от ЗЗД, съответно постановеното по него решение е допустимо. Обстоятелството, че в исковата молба ищецът е посочил погрешно правно основание на предявения иск - чл.42 ал.2 от ЗЗД, не обвързва съда, който е задължен да определи действителното основание на спорното материално право въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и на заявеното в петитума искане за защита. Още повече, че в първото съдебно заседание ищецът е поправил допуснатата грешка в посоченото от него основание на спорното право, без обаче да въвежда нови фактически твърдения или да изменя отправеното до съда искане. Неоснователни са и оплакванията,че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск като е обсъдил обстоятелства, които не са твърдяни с исковата молба, а именно приложимите процедури за прекратяване на членство в търговско дружество и прехвърляне на дружествени дялове. В диспозитива на решението въззивният съд се е произнесъл само по предявените искове с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.29 от ЗТР, съответно не е излязъл извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Действително в мотивите на решението съдът е обсъждал взетите на 10.08.2009г. решения на ОС на съдружниците на [фирма], като е преценил,че всички те, включително и изборът на Р. Ф. Ферхадов за управител на дружеството, са обусловени от прехвърлянето на дяловете на Т. Хаджиоглулари, а от това съдът е направил и извод,че след като ответникът Ферхадов не е придобил валидно дяловете на ищеца, то не е избран надлежно като управител. Тези фактически и правни констатации в мотивите на решението не формират сила на пресъдено нещо, поради което дори и да са неправилни, те не водят до недопустимост на постановеното решение. По основателността на касационната жалба: По въпросите относно приложението на чл.40 от ЗЗД са налице множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, а именно: решение №841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; решение №361/16.11.2011г. по гр. дело № 1077/2010г. на IV-то гр. отд. на ВКС; решение №586/01.11.2010г. по гр. дело № 853/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; решение №439/20.03.2012г. по гр.д. №23/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС решение №21/24.03.2015г. по гр. дело №3529/2014г. на IV-то гр. отд. на ВКС и други. В тези решения е застъпено становището, че задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в института на доброволното представителство. Нарушението на този принцип влече различни правни последици, които са в зависимост от конкретните обстоятелства, обусловили неспазването му. Нормата на чл.40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно - когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, в който случай договорът не произвежда действие за представлявания. Хипотезата на чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т. ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В чл.40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В случая въззивният съд е приел за установено, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 30.04.2009г., на нотариус Г. Х., с рег. № 554 на Нотариалната камара, Т. Хаджиоглулари е упълномощил ответника Р. Ферхадов да се разпорежда с дружествените му дялове в [фирма], [населено място], след вземане на решение за прекратяване на участието му в дружеството, в това число да ги продава, дарява и др., включително и на самия себе си и да получава и да се разпорежда със сумите, получени срещу дружествените му дялове. Съдът е установил и че с процесния договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 11.08.2009г. ищецът, чрез пълномощника си - ответника Р. Ферхадов е продал на Р. Ферхадов собствените си 60 дяла, по 50 лева всеки от тях, от капитала на [фирма], [населено място], за сумата в размер на 3000 лева, която е посочено,че продавачът е получил тази сума напълно и в брой от купувача, чрез своя пълномощник. От приетите по делото съдебно- икономически експертизи, въззвният съд е установил, че вещото лице по единичната експертиза Й. К. посочва като справедлива пазарна стойност към 31.08.2009г на имуществото на дружеството, като съвкупност от парично оценими права и задължения, сумата от 300 500 лева. Тройната експертиза, изслушана също във въззивното производство посочва, че към 11.08.2009г. активите на дружеството възлизат на 718 000 лева, пасивите на 557 000 лева, като чистите нетни активи възлизат на 161 000 лева. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице К., като компетентно изготвено по справедлива пазарна стойност към времето на извършването на сделката, но е посочил, че и при двете експертизи се установява съществена разлика между цената, на която са продадени дяловете на ищеца – 3000 лева и тяхната действителна пазарна стойност / 96 600 лева според заключението на тройната експертиза и 180 300 лева според заключението на вещото лице К./. При така установените обстоятелства по делото, съдът е уважил иска по чл.40 от ЗЗД, като е приел, че процесният договор за продажба на дружествени дялове е сключен при договаряне във вреда на упълномощителя. Този извод е правилен и обоснован. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин наличие на имущество на дружеството на значителна стойност, като към датата продажбата на дружествените дялове стойността на активите превишава стойността на пасивите със 161 000 лева. Същевременно притежаваните от ищеца Т. Хаджиоглулари дялове са съставлявали 3/5 от капитала на дружеството. Очевидна е липсата на еквивалентност в стойността на продадените дружествени дялове и уговорената за тях цена от 3000 лева, което налага извода,че сделката уврежда интереса на представлявания да получи цена, съответстваща на стойността на имуществото, с което се извършва разпоредителна сделка. Доколкото в случая пълномощникът е договарял сам със себе си, за което изрично е бил овластен, не следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В случая основателността на иска е обусловена от намерението за увреждане у пълномощника. Наличието на такова намерение към момента на сключване на договора се установява на първо място от факта, че именно пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена. Наред с това са налице и обстоятелства, изключващи вероятността пълномощникът да е сключил сделката при тази цена поради липса на информация за действителната пазарна стойност на дружествените дялове. Правилно въззивният съд е взел предвид,че пълномощникът Р. Ф. Ферхадов е бил добре запознат с работата на дружеството и състоянието на неговото имущество, тъй като видно от представените по делото пълномощни, в продължителен период от време е участвал в дейността на дружеството като пълномощник на съдружника Т. Хаджиоглулари. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение на Плавдивски апелативен съд, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно в частта, с която съдът е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска по чл.40 от ЗЗД. Неправилни са изводите на въззивния съд относно това, че недействителността на сключения на 11.08.2009г. договор за продажба на дружествените дялове на Т. Хаджиоглулари, обуславя недопустимост на извършеното вписване на решенията на общото събрание на дружеството от 10.08.2009г., както следва: дадено съгласие за прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], приемане на Р. Ф. Ферхадов като съдружник в [фирма], [населено място], избиране на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място]. Действително всички решения на общото събрание са приети с оглед сключването на договора за продажба на дружествените дялове на Т. Хаджиоглулари на Р. Ф. Ферхадов. Това обстоятелство обаче не води до нищожност на тези решения, а само нищожността може да се релевира без ограничение в срока, включително и инцидентно, без да е предявен самостоятелен иск за установяването й. Всички останали порочни решения на общото събрание на търговското дружество подлежат на отмяна чрез конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, но ако такъв не бъде предявен в срок от легитимираните съдружници, то правните последици на приетите порочни решения се стабилизират. При пропускането на преклузивния срок за предявяването на иска по чл.74 от ТЗ, търсената с този иск защита не може да се постигне чрез предявяване на иск за пороци на вписването. В този смисъл са и задължителните разяснения в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК, съгласно които при иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, проверката не следва да се простира по отношение на законосъобразността на самото вписано обстоятелство. По тези съображения всички доводи за незаконосъобразност на решението на ОС на [фирма], [населено място], от 10.08.2009г. за избор на Р. Ф. Ферхадов за управител на дружеството са без значение за изхода на производството по иска по чл.29 от ЗТР за недопустимост на вписването на обстоятелства по партидата дружеството на 12.08.2009г. по подадено от Ферхадов заявление. Към датата на подаване на заявлението същият е избран за управител на дружеството, като е предвидено,че той ще представлява дружеството заедно и поотделно с досегашния управител Ф. Яшяров Ферхадов. Следва да се отбележи, че дори и да бе предявен иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението за избор на Р. Ф. Ферхадов за управител, при уважаването на този иск вписването му като управител би било заличено на основание чл.30 ал.2 от ЗТР, но заличаването би имало действие занапред. Самото вписване обаче и в тази хипотеза не би било недопустимо, доколкото лицето, което е подало заявлението от името на дружеството, е имало качеството на новоизбран орган / управител/ по смисъла на чл.15 ал.6 от ЗТР, към момента на заявяването. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в частта по иска с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване на недопустимост на вписване на обстоятелства по партидата на [фирма], [населено място], въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293 ал. 1 от ГПК същото следва да бъде частично отменено и вместо това предявеният иск по чл.29 от ЗТР следва да бъде отхвърлен. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора [фирма], [населено място], следва да бъдат присъдени разноски съответно на уважената част от жалбата, в размер на 337,50 лева. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не е направено такова искане. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 131 от 05.03.2014г. по в.т.д. № 474/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.12.2012г. по гр.д. №335/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. Хаджиоглулари и [фирма], [населено място], недопустимостта на вписаването в Търговския регистър на обстоятелства относно [фирма], [населено място] - прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари, на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], приемането на Р. Ф. Ферхадов за съдружник в [фирма], [населено място], избирането на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място], както и в частта, с която Туфи – строй” О., [населено място], и Р. Ф. Ферхадов са осъдени да заплатят на Т. Хаджиоглулари разноски за разликата над 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Хаджиоглулари [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, срещу [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.6, иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване недопустимост на извършеното на 12.08.2009г. вписване в Търговския регистър на следните обстоятелства относно [фирма], [населено място] - прехвърляне на дружествени дялове от Т. Хаджиоглулари, на Р. Ф. Ферхадов с договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009г., прекратяване на участието на съдружника Т. Хаджиоглулари в [фирма], [населено място], приемането на Р. Ф. Ферхадов за съдружник в [фирма], [населено място], избирането на Р. Ф. Ферхадов за управител на [фирма], [населено място] и изменение на чл.5 и чл.7 от дружествения договор на [фирма], [населено място]. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 05.03.2014г. по в.т.д. №474/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Т. Хаджиоглулари [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.6, разноски за касационното производство в размер на 337,50 лв. / триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.