О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 494 гр. София, 06 ноември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА БОНКА ЯНКОВА при становището на прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия Янкова частно наказателно дело № 999/ 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 7509/ 26.10.2023 г. по ЧНД № 4503/2023 г. по описа на Районен съд Варна е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност с Районен съд Добрич. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд Варна. Счита, че в случая, след като е изменил първоинстанционната присъда в частта относно отнемането на запорираната вещ - процесното МПС и е постановил неговото връщане на собственика М. Т., окръжният съд е този, който е следвало да се произнесе по въпроса с наложеното обезпечение. След като е пропуснал да го стори и делото е върнато на първоинстанционния съд, то и РС Варна следва да отмени наложения запор на движима вещ, която е и веществено доказателство, с оглед чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: По подадена от М. Т. молба за отмяна на наложената обезпечителна мярка - запор на движима вещ, съдебното производство първоначално е било образувано в РС Добрич като ЧНД № 1119/2023 г. С Разпореждане № 1404/17.10.2023 г. съдията докладчик от РС Добрич приел, че делото не му е подсъдно. Изложил е съображения, че обезпечителната мярка е наложена по повод на извършено престъпление, по което РС Варна се е произнесъл с присъда, поради което и именно той е компетентния съд, като се позовал на чл.27, ал.1 от НПК, съгласно която разпоредба съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото. Прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на РС Варна, който да се произнесе по молбата, на основание чл. 309 НПК вр. чл. 402 ГПК. В РС Варна делото е образувано като ЧНД № 4503/23 г. С разпореждане от 26.10. 2023 г. съдията докладчик по съображения, че процедурата по чл. 306, ал.3 от НПК обвързва съда с произнасяне само в хипотезата на оправдателна присъда, а в случая присъдата била осъдителна и същата е влязла в сила след преминала проверка от въззивната инстанция, прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност, като изпратил делото на ВКС за упражняване правомощията му по чл.44, ал.1 от НПК. При така изложените факти, ВКС намира, че компетентен да се произнесе по молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е Районен съд Варна. Досъдебното производство, в хода на което е било направено искането от прокурора на основание чл.72, ал.1 от НПК е водено в ОСлО Добрич. С Определение от 18.06.2013 г. съдия от РС Добрич е допуснал по досъдебното производство обезпечение на отнемане на МПС – л.а., собственост на М. К. Д. чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху процесната движима вещ. Съдебното производство се е развило в РС Варна, пред който е било образувано НОХД№ 3287 по описа за 2018 г. С присъда № 154/ 2019 г. М. Т. е била призната за виновна по обвинението, за което е била предадена на съд, като на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК е постановено отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство – процесното МПС- л.а „Мерцедес“ А 170 ЦДИ с рег. № Тх 42 22 КХ, собственост на подсъдимата Т.. В рамките на въззивната проверка по глава ХХІ от НПК, Окръжен съд Варна, с Решение от 18.11.2020 г. констатирал незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, в частта относно приложението на чл.53, ал.1 б.“а“ от НК и я изменил, като отменил отнемането в полза на държавата на процесното МПС и постановил връщането на лекия автомобил на собственика М.Т.. В останалата част присъдата била потвърдена. С оглед окончателността на въззивното решение и след като отменил постановеното от първата инстанция отнемане на лекият автомобил, окръжният съд е следвало да се произнесе и по въпроса за обезпечението, с оглед отпадналата от същото нужда. В контекста на направената от касационният състав констатация, предвид предмета на настоящото производство, с правно основание чл. 44, ал. 1 НПК, следва да се посочи, че ВКС се произнася единствено по спора за подсъдност между спорещите съдилища, между които не е ОС Варна. След като делото не е висящо пред ОС Варна, а същото е върнато в първата инстанция, то и ВКС намира, че компетентен да се произнесе по въпроса с отпадналата нужда от наложената обезпечителна мярка е именно РС Варна. Следва да се отбележи, че принципно при непроменена подсъдност компетентен би бил съдът взел обезпечителната мярка. След като обаче делото е пренесено в района на Варна и е разгледано и решено от РС Варна и след като производството пред окръжния съд е приключило и делото е върнато на първоинстанционния съд, настоящият касационен състав намира, че съдът който следва да се произнесе по искането за отмяна на взетото по досъдебното производство обезпечение е Районен съд Варна. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІІ н.о. О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА НЧД № 4503/2023 г., по описа на Районен съд Варна за разглеждане на същия съд. Копие от настоящето определение да се изпрати на Районен съд Добрич за сведение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.