Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * срокове за налагане на дисциплинарни наказания * форма и момент на прекратяване на трудовия договор * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * злоупотреба с доверието на работодателя * други тежки нарушения на трудовата дисциплина


2



Р Е Ш Е Н И Е

№ 875

София, 29.12.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 726/2010 година.


Производство по чл. 290 ГПК.
Този състав на касационния съд, с определение от 21. 10. 2010 г. по настоящото дело, е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – Монтана по гр. д. № 463/2009 г. на основание чл. 280, а. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по конкретния въпрос няма установена съдебна практика. Въпросът е за началния момент на срока по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание - дали това е моментът на осъществяване на деянието или началото на срока е от моментът когато са се проявили неблагоприятните последици от деянието.
При касационната проверка се установи следното:
Е. Г. И. от[населено място] е предявила срещу Районна прокуратура,[населено място] искове по чл. 344 и чл. 357 КТ. Претендирала е е да се признае за незаконно и отмени дисциплинарното й уволнение, наложено със заповед № 12/18. 6. 2009 г., да бъде възстановена на предишната й работа в Районна прокуратура Б. на длъжност „компютърен оператор с делеводни функции”, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на 5142.12 лв. – шест брутни заплати за времето през което е останала без работа поради уволнението, и да бъде осъден да й заплати сумата 86. 90 лв., удържана от заплатата й като обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Исковете са отхвърлени от Районен съд – Берковица с решение от 22. 10. 2009 г. по гр. д. № 431/2009 г., което е потвърдено от Окръжен съд – Монтана с въззивно решение от 28. 1. 2010 г. по гр. д. № 463/2009 год.. С решението от 28. 1. 2010 г., окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е осъдена И. да заплати на Районна прокуратура – Б. сумата 600 лв. разноски по делото, а с допълнително определение от 10. 3. 2010 г. е осъдил Е. И. да заплати на прокуратурата сумата 500 лв. разноски по делото във въззивна инстанция. Решаващият съд е приел за установено, че заповедта № 12/18. 6. 2009 г. за дисциплинарно уволнение на ищцата е законосъобразна - издадена при спазване изискванията на чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, че ищцата е извършила конкретното нарушение - уронване на доброто име на работодателя, тъй-като у трети лица е създадено съмнение в добросъвестността на прокуратурата като институция, с която не могат да бъдат свързвани нейни служители – обвиняеми по дела за умишлени престъпления.
Изводът на съда за законосъобразност на уволнителната заповед е необоснован.
От съдържанието на заповед № 12/18. 6. 2009 г. следва, че И. е уволнена дисциплинарно на основание чл. 187, т. 8 КТ – уронване на доброто име на предприятието и на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Посочено е в заповедта, че с постановление от 8. 6. 2009 г. на Окръжна прокуратура – М. е образувано досъдебно производство срещу И., за което Районна прокуратура е информирана с полученото на 10. 6. 2009 г. писмо изх. № 871/8. 6. 2009 г.. Посочено е също, че през 2007 г. при назначаването на И. на работа като служител в Районна прокуратура – Б., тя се е ползвала от неистински официални документи – служебна бележка № 121/1. 6. 2007 г. и удостоверение за професионално обучение № 56/20. 12. 1991 год.. При това съдържание на заповедта, следва че нарушенията, посочени в т. 1 и в т. 2 – ползване на документи с невярно съдържание, са извършени през 2007 г. и съгласно чл. 194, ал. 1 КТ за тези нарушения не може да се налага дисциплинарно наказание. Същото принцип следва да се приложи и по отношение на другото нарушение, заявено в уволнителната заповед – уронване на доброто име на прокуратурата като институция. Образуваното срещу ищцата досъдебно производство с постановление от 8. 6. 2009 г. на Окръжна прокуратура – М. има за предмет същите действия, които ищцата е извършила през 2007 г. при кандидатстване и постъпване на работа в Районна прокуратура – Б., т.е. представяне на посочените по-горе неистински документи. В случая, е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание от момента на откриване на нарушението, което е станало чрез прокурорското постановление за образуване на досъдебно производство. Изтекъл е, обаче, едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, чието начало е обвързано с момента на извършване на нарушението – конкретните действия на служителката, които уронват доброто име на работодателя. Необоснован е изводът на въззивния съд, че едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече от момента на образуване на досъдебното производство на 8. 6. 2009 год., тъй-като това противоречи на точното тълкуване на закона. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването за своевременно налагане на санкцията. В конкретния случай, са заявени дисциплинарни простъпки, извършени от ищцата през 2007 г. и те могат да бъдат наказани до съответната дата на 2008 год.. Обстоятелството, че конкретните нарушения са станали известни на работодателя през юни 2009 г., не дава основание заа ново начало на срока по чл. 194, ал. 1 КТ.
По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение и с решение по същество следва да се отмени заповедта за дисциплинарното уволнение на ищцата и същата бъде възстановена на предишната й работа. Следва да бъде уважено искането на ищцата за заплащане от страна на ответника на сумата 86.90 лв., която е удържана от работодателя като обезщетение при дисциплинарното й уволнение на основание чл. 221 ал. 2 КТ. Размерът на сумата е установен от заключение на вещото лице П. В., прието в първоинстанционното производство и документа за това плащане. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – присъждане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. По делото липсват доказателства относно периода през който ищцата е останала без работа след уволнението или е имала временна работа с по-малко трудово възнаграждение В съдебно заседание на 8. 10. 2009 г. първоинстанционният съд е допуснал назначаването на икономическа експертиза по този въпрос, каквато искане е направила ищцата, но фактически не е изпълнил това си разпореждане, тъй-като в същото заседание е обявил делото за изяснено, приключил е съдебното производство и обявил датата 22. 10. 2009 г. за постановяване на решението. Това налага извършването на необходимите процесуални действия – събиране на относимите доказателства по искането за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С оглед на крайния резултат следва да бъдат отменени основното въззивно решение и допълнителното определение от 10. 3. 2010 г., с които е постановено ищцата И. да заплати на ответника разноски в размер на 600 лв. за първоинстанционното производство и 500 лв. – за въззивното производство. Следва да бъде осъдена Районна прокуратура – Б. да заплати на ищцата сумата 500 лв. разноски по делото съгласно приложения договор за правна защита от 30. 9. 2009 год.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решението от 28. 1. 2010 г. по гр. д. № 463/2009 г. на Окръжен съд – Монтана и определението на същия съд по същото дело, постановено на 10. 3. 2010 г., с което е допълнено решението в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на Е. Г. И., извършено със заповед № 12/18. 6. 2009 г. на Районна прокуратура – Б. и я ВЪЗСТАНОВЯВА на предишната и работа – „компютърен оператор с деловодни функции” в Районна прокуратура - Б.
ОСЪЖДА Районна прокуратура – Б. да заплати на Е. И. сумата 86.90 /осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ недължимо удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и да й заплати сумата 500 /петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Монтана за ново разглеждане от друг състав в В ЧАСТТА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: