Р Е Ш Е Н И Е № 447 София, 08.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3067 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 918 от 15.07.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 37 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 548/2014 г. на Габровски окръжен съд, с което на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени мерките относно упражняването на родителските права над непълнолетното дете Р., като е определено местожителство на детето при бащата С. А. С. в [населено място], комуто е предоставено упражняването на родителските права при определен режим на лични контакти между детето и майката Д. Т. С.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс и чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето относно задължението на съда при спор относно упражняване на родителски права да изслуша и двамата родители и да изиска социален доклад за условията на живот в домът на всеки от тях. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 59 СК, при разрешаване на спор относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът изслушва родителите. Неспазването на това задължение, изрично предвидено в чл. 59, ал. 6 СК, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Изпълнението на задължението за изслушване на родителите обаче не следва да се абсолютизира в степен, налагаща неоправдано забавяне на съдебното производство или отмяна на постановеното решение само поради нарушение на това изискване. Съдът изслушва родителите, за да добие лични впечатления предвид осигуряване на възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани с интересите на детето, но когато изслушването е обективно невъзможно (родителят отсъства от страната или е възпрепятстван да се яви поради заболяване или други сериозни причини), съдът следва да формира изводите си въз основа на писмените изявления на родителя, ценени наред с всички доказателства по делото. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете за защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не налага отмяна на постановеното решение. В този смисъл и решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По въпроса относно задължението на съда да изиска социален доклад за условията на живот в дома на всеки от родителите при спор относно упражняване на родителски права: В съдебната практика по приложението на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето се приема, че вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане” в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата; че съгласно уредената в закона процедура, дирекция "Социално подпомагане" следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а при невъзможност да предостави доклад. Предвид обстоятелството, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в производства по спор за родителски права, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите или на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, съдът следва да даде указания и да търси съдействието на социалните работници от съответната дирекция „Социално подпомагане”, включително чрез възлагане изготвяне на социален доклад. Когато условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, решение би било необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Същевременно, в случаите, когато съдът е уведомил дирекция "Социално подпомагане" за образуваното дело, по което се засягат права или интереси на детето, то задължителната по закона процедура е спазена и няма пречка съдът да приеме дело за изяснено от фактическа страна дори и когато дирекция „Социално подпомагане” не е изпратила представител и не е представила доклад, но по делото са предприети всички мерки с оглед защита интереса на детето. Липсата на социален доклад относно битовите и финансови условия, с които разполага родителят за отглеждането на детето, не е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, доколкото по делото са събрани доказателства за тези обстоятелства. В този смисъл решение № 332 от 19.05.2014 г. по гр.д. № 3697/2013 г. ІV г.о.; решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4984/2014 г. ІV г.о.; решение № 537 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 214/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 711/2015 г., ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В допълнение към посочената съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав, следва да се отрази, че при преценката дали спорът относно родителски права и мерки за лични контакти между детето и родителя може да бъде разрешен без по делото да е приет социален доклад по местоживеене и на двамата родители, следва да се изхожда от следното: Съдът следва да разполага с данни за желанията и чувствата на детето по отношение на житейската ситуация, в която е поставено; за полаганите грижи и отношението на родителите към изпълнение на родителските им задължения; за възпитателските качества на родителите; привързаностите на детето; за възможността за оказване на помощ от трети лица, за социалното обкръжение, материалните възможности на родителите и пр. обстоятелства, от значение за нормалното му развитие. Тези данни следва да бъдат събрани от социалния работник при дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето (чл. 15, ал.6 ЗЗД) , а в случаите, когато Дирекцията е уведомена за започналото съдебно производство и не е изпълнила задълженията си, с всички допустими по реда на ГПК доказателствени средства, в т.ч. при необходимост и чрез изслушване на експерт психолог. Когато родителите живеят в различни населени места и детето е пребивавало за продължителен период само при единия от тях, съдът следва да приеме социален доклад по местоживеенето му, съответно – да събере доказателства за всички правно релевантни обстоятелства, касаещи интересите му. Съдът следва да събере и доказателства за условията на живот и при другия родител, макар и детето не е пребивавало в домът му продължително време, без в този случай да е задължително уведомяването на дирекция „Социално подпомагане”, съответно приемането на социален доклад – социалният работник по местоживеене на този родител не би могъл да се произнесе относно желанията и чувствата на детето в тази среда, а данни за финансовите и битови условия могат да бъдат събрани с всички доказателствени средства. С обжалваното на Габровски окръжен съд е прието за установено, че страните са родители на детето Р., родено на 03.08.1998 г. След прекратяване на брака им родителските права са били предоставени на майката, която се е установила да живее в [населено място]. През 2011 г. детето Р. е заживяло при своята баба по майчина линия в [населено място], където е продължило и образованието си в Гимназия по икономика, а от 2013 г. се е преместило да живее при баща си в [населено място]. В домът на своя баща, където живее с двете си по-малки сестри от втория му брак, детето се чувства спокойно и обгрижено; посещава уроци по музика и спортни занимания; поддържа контакти с майките на двамата си родители, а летните месеци прекарва в [населено място] при своята майка. В жилището на бащата, на детето е предоставена самостоятелна стая, а доходите на бащата и съпругата му са достатъчни за задоволяване нуждите на семейството. При така установените факти и ценейки и желанието на непълнолетното дете да живее в дома и семейството на баща си, съдът е приел, че искът за промяна на мерките за упражняване на родителските права е основателен. Приел е, че и двамата родители разполагат с добри материални условия за отглеждането на детето и притежават необходимите качества за възпитание му, но предвид продължителното пребиваване на детето при бащата, където то се е устроило трайно и има подходяща социална среда; където са приятелите и съучениците му и в продължение на повече от две години е изграждало навици и продължава обучението си, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, където да се определи и местоживеенето на детето. Касационна жалба против решението на Габровски окръжен съд е постъпила от Д. Т. С. от [населено място]. Изложени са оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е постановил решението си без да изслуша родителите и да приеме социален доклад по местоживеене на майката в [населено място] и бабата на детето, живуща в [населено място]. Поддържа се, че в нарушение на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. съдът е формирал извод за изменение на обстоятелствата, касаещи упражняването на родителските права, без да съобрази дали настъпилите изменения са в интерес на детето; не е обсъдил доказателствата, сочещи за понижаване на успеха му в училище; отказал е да допусне експертиза относно обстоятелството налице ли е синдром на родителско отчуждение; не е допуснал всички доказателства относно проявените от страните родителските качества и полаганите до момента грижи за детето. Ответникът по касационната жалба С. А. С. не взема становище. По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното: Съдът не е изслушал родителите на непълнолетното дете Р. в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 6 СК. Това нарушение обаче не е съществено предвид възприетите в решението изводи, изцяло съобразени с интереса на детето, за необходимост от промяна на режима на упражняване на родителските права и възлагането им на бащата при определен режим на лични контакти между детето и майката. Изводите на съда са съобразени с доказателствата, сочещи, че настъпилата фактическа промяна в местоживеенето на детето се отразява благоприятно на развитието му, а изменението на обстоятелствата следва да бъде съобразено в негов интерес, поради което допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено и не налага отмяна на въззивното решение. Касационното оплакване за допуснато нарушение, изразяващо се в отказ да се изслушат социални доклади по местоживеене на майката в [населено място] и на бабата на детето по майчина линия, живуща в [населено място], е неоснователно. При доказателства, че от 2013 г. детето живее в домът на бащата в [населено място] и не е живяло в домът на майката в [населено място] от 2011 г., както и че в домът на майката могат да му бъдат предоставени добри условия на живот, приемането на социален доклад по местоживеенето и е безпредметно. Съдът е приел за установено, че майката притежава необходимите възпитателски качества, финансови възможности и битови условия за отглеждане на детето – обстоятелства, установени и без приемането на социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], който доклад не би могъл да съдържа данни за актуалните проблеми, желания и привързаности на детето, напуснало дома на майката през 2011 година. Не е в нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗД и отказът на съда да изиска социален доклад по адрес на бабата на детето, тъй като местоживеене на детето при нея би могло да бъде определено само при условията на чл. 59, ал. 7 СК, т.е. в изключителен случай, какъвто не е налице. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилност на извода за настъпила промяна в обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки. Преценката за изменение в обстоятелствата, при които са определени родителските права е формирана с оглед установената трайна промяна в местоживеенето на детето при неговия баща; преценено е и желанието на детето, навършило петнадесет години; обстоятелството, че след 2011 г. детето не е живяло с майка си; че преместването му в друго населено място е предприето със съгласието на майката, която му е осигурила условия на живот в [населено място], но самата тя живее постоянно в [населено място] и разчита на своята майка за отглеждането и възпитанието на детето през цялата учебна година; съобразени са и фактите, сочещи как промяната в местоживеенето на детето при бащата се е отразила на цялостния му начин на живот, а изводите относно упражняването на родителските права са формирани при отчитане на наложилото се фактическо положение, съобразено с желанието и предпочитанията на непълнолетното дете. Неоснователни са и въведените оплаквания за необсъждане на всички релевантни за спора доказателства и в частност, доказателствата за понижаване на училищния успех на детето, както и за прояви на синдром на родителско отчуждение. Въззивният съд е съобразил всички представени доказателства, касаещи развитието на непълнолетното дете, в т.ч. за училищния му успех и отношенията с двамата родители. Съдът е съобразил свидетелските показания, в т.ч. от показанията на свидетеля П. Б., класен ръководител на непълнолетното дете; данните от социалния доклад на Дирекция за социално подпомагане, [населено място], както и изразеното от самото дете при проведеното от съда изслушване в съдебно заседание на 02.12.2014 г. от които се установява, че преместването на детето в дома на бащата не се е отразило неблагоприятно на училищния му успех, понижен в незначитнелна степен (с няколко стотни) – факт, напълно обясним при промяна на местоживеенето и домашната среда, както и че същевременно детето е комуникативно, жизнерадостно и има приятели в класа. Съобразил е доказателствата, сочещи, че детето е емоционално привързано и към двамата си родители, поддържа контакт и със своите баби, а летните месеци през училищната ваканция пребивава при майка си в [населено място], т.е. че след преместването при бащата не е настъпило отчуждение между детето и майката, емоционалната връзка с която не е прекъсната. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 548/2014 г. на Габровски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: