4 Р Е Ш Е Н И Е № 17 [населено място], 26.02.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2762 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 ал.1 т.2 пр.първо и т.4 пр. второ ЗМТА. Образувано е по иск на А. К. А., за отмяна на арбитражно решение от 30.09.2016 год. по арб.дело № 6950/2016 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”, с което ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7435,55 лева,ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до окончателното й изплащане – съизмеряваща дължими главница, лихви за забава и неустойка по сключен между страните договор за заем. Ищецът твърди, че не е встъпвал в договорно правоотношение с ответника, респ. не е уговарял арбитражна клауза в изискуемата писмена форма,а и не е бил уведомен за арбитражното производство и арбитражното решение . Ответникът – [фирма] – не оспорва исковата молба.Признава иска и моли на основание чл.47 ал.2 ЗМТА арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, като нищожността изключва необходимостта от изследване на основания за отмяната му, съгласно чл.47 ал.1 ЗМТА. Счита, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като предходно на предявяването на исковата молба изпълнителният лист,издаден въз основа на арбитражното решение, е бил обезсилен, съответно се признава иска в настоящото производство. В евентуалност претендира намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковата молба е подадена на 19.10.2017 г., в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение, твърдяно да е станало въз основа на призовка за доброволно изпълнение ,връчена на 19.07.2017 г., поради което следва да се разгледа по същество. Основанията за отмяна по чл.47 ал.1 ЗМТА са приложими само спрямо валидно арбитражно решение, годно да породи правни последици. Поради това и преди произнасяне по въведените основания за отмяна, Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител, по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК,се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год./, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15 / 2002 год. , защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий.Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора / чл.19 ал.1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8/2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение , като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение , тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за заем, като ищецът удовлетворява качеството „потребител”, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / обн.ДВ бр. 8/2017 год./,макар към втората му – факултативна – фаза , учредена по редовна / подадена в преклузивния срок / искова молба. По изложените по-горе съображения следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищеца разноски, претендирани в размер на 296,92 лв. държавна такса . Списъка за разноски сочи и 701,78 лева – адвокатско възнаграждение. Такова не е договорено, като страните са се споразумели ищецът да бъде защитаван при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.,вписано в договора за правна помощ изрично.Не се спори, че издаденият въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист е обезсилен и разпоредено прекратяване на образуваното изпълнително производство. Ищецът, обаче, обвързва интереса си с възможността ответникът да предприеме принудително изпълнение във всеки един следващ момент, снабдявайки се с нов изпълнителен лист, при редовно осъществена процедура по връчване на арбитражното решение. По мнение на настоящия състав,сочените от ответника обстоятелства, предходно на завеждане на исковата молба, не са последица от собствено на ответника поведение, което би могло да се е квалифицира като признание за неоснователност на претенцията му или на изявление, че няма да се ползва от постановеното в негова полза изпълнително основание.Само последващо предявяването на иска признание е недостатъчно,за да бъде освободен от отговорност за разноски. В случая, ищецът и процесуалният му представител са сключили договор за представителство при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв,в който няма договорено адвокатско възнаграждение. Посочената в списъка за разноски сума,обаче, съответства на минималния размер дължимо адвокатско възнаграждение,съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и следва да се присъди в този размер, в полза на адв. В. В. Т.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 30.09.2016 год. по арб.дело № 6950/2016 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум”, с което А. К. А. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7 435,55 лева,ведно със законната лихва върху същата, от постановяване на арбитражното решение до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.1 ГПК,да заплати на А. К. А. понесени в настоящото производство разноски, в размер на 296,92 лева. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв., да заплати на адв. В. В. Т., [населено място], ул. „Ал.Дондуков„ № 9, ет.2 НП/ В. конферентен център /,адвокатско възнаграждение в размер на 701,78 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :