Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * възстановяване правото на собственост * реституция * грешка в кадастрална карта


Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
София, 13.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3003 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Добрина Х. Г. и М. Х. М. срещу въззивно решение №49 от 06.03.14г. по гр.д.№23/14г. на Ловешкия окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са се отразили на правилността на постановеното решение. В доклада по чл.146 ГПК съдът не дал конкретни указания кои факти следва да бъдат доказани. Не обсъдил помощния кадастрален план, изготвен в административната процедура по възстановяване на собствеността им по ЗСПЗЗ. Документите от цялата преписка по възстановяване на собствеността, включително и помощният план, били представени с исковата молба и не са били оспорени от ответника. Сред тези документи фигурирал и нотариален акт №128/57г., с който наследодателят на жалбоподателите Х. М. И. е признат за собственик по наследство, давност и делба на нива от 6 ара в землището на [населено място] село, местността “Авалията”, при съседи път, река, Д. М. и И. М.. Тъй като съдът е приел, че този документ липсва по делото, жалбоподателите повторно го представят с касационната жалба. Неправилен бил изводът на съда, че решенията на ПК Т. №20/14.02.1993г. и №20/24.09.12г. за възстановяване на спорния имот не произвеждат правно действие, тъй като не била доказана собствеността на праводателя на жалбоподателите. Посоченият нотариален акт установявал тази собственост. Не били обсъдени гласните доказателства, според които ответникът е преместил съществуваща ограда и е заграбил около 400кв.м. от ищците. Съдът дал ход на делото в открито заседание, въпреки че пълномощникът на ищците имал молба за отлагане заради ангажимент по друго дело. По този начин съдът оставил ищците без защита и без възможност да докажат собствеността си.
Ответникът К. П. К. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение №361 от 09.06.14г. по настоящото дело е допуснато служебно обжалване на въззивното решение поради възникнало съмнение за частичната му недопустимост, доколкото правният спор по чл.53, ал.2 З. / в редакцията му преди измененията с ДВ бр.49/14г., сега чл.54, ал.2 З./ се концентрира само за онази част от имот с проектен номер 55218.532.47, която е очертана с жълт цвят на скицата на вещото лице на стр.110 от първоинстанционното производство, а постановеният диспозитив е за целия имот с проектен номер 55218.532.47 с площ от 1277 кв.м.
За да се произнесе по допустимостта и правилността на обжалваното решение, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Спорът за собственост по чл.53, ал.2, сега чл.54, ал.2 З., е породен от обстоятелството, че в процедурата по възстановяване на собственост на ищците по реда на ЗСПЗЗ част от имота на техния наследодател, индивидуализиран чрез помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ, попада в имота на ответника, намиращ се в урбанизирана територия.
По делото е установено, че ищците владеят имот с идентификатор 52218.532.16, а ответникът е собственик на съседния имот 52218.532.17 по КК и КР на [населено място]. С решение №20/14.02.93г. и последващо решение №20/24.09.12г. на ОСЗ Т. на ищците, в качеството им на наследници на Х. М. И., е възстановена по реда на ЗСПЗЗ нива от 2 дка в землището на [населено място]. Възстановяването на собствеността е в стари реални граници, като част от възстановения имот, индивидуализиран с помощния план по чл.13а ППЗСПЗЗ с проектен №52218.532.47, попада в имот 52218.532.17, собственост на ответника. Спорната площ образува триъгълник, означени с жълт цвят на скицата на вещото лице на стр. 110 от първоинстанционното производство. Установено е също, че възстановеният имот №47, както и имотът на ищците №16 и на ответника №17, представляват част от един по-голям имот пл.№1216 по плана от 1932г., който е бил собственост на Д. М. И.. Нейният наследник Х. М. И., баща на ищците Добрина Г. и М. М., е владял част от общото дворно място, заснето в кадастралната карта като имот 52218.532.16, а имот 52218.532.17 е владян от неговия брат И. М., впоследствие от неговата дъщеря М. М. Ц.. През 2012г. имот 52218.532.17 е изнесен на публична продан за дълг на М. Ц. и нейния съпруг Ц. Ц., като с възлагателно постановление от 24.01.11г. по изп.д.№324/09г. на ДСИ при РС Троян имотът е възложен на ответника К. П. К..
При тези данни въззивният съд е отхвърлил предявения иск, като решаващите му мотиви се свеждат до това, че ищците не са доказали да са изключителни собственици на имота с проектен №47, тъй като към момента на образуване на ТКЗС негов собственик е била Д. М. И., която е наследодател и на праводателите на ответника. Освен това към решението на ОСЗ няма скица, която да индивидуализира възстановения на ищците имот. Имот 52218.532.17, който включва спорния триъгълник, е придобит от ответника чрез публична продан и е негова собственост. По делото не е представен нотариалният акт на Х. М. И., цитиран от ищците в писмената им защита, затова съдът не може да го съобрази.
По въпроса за допустимостта на въззивното решение:
Макар ищците да са въвели като предмет на спора по чл.53, ал.2, сега чл.54, ал.4 З., целия имот с проектен идентификатор 52218.532.47, който е предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, правният спор реално се концентрира само върху част от този имот, образуваща триъгълник с жълт цвят на скицата на вещото лице на стр. 110 от първоинстанционното производство, съответно – триъгълник между букви БВСБ по скицата на стр.10. Само по отношение на този триъгълник ответникът противопоставя своето право на собственост, като част от имота му с идентификатор 52218.532.17 по КК и КР на [населено място]. По отношение на останалата площ на имот с проектен идентификатор 52218.532.47 няма спор за собственост, затова липсва правен интерес тя да бъде предмет на иска по чл.53, ал.2, а сега – чл.54, ал.2 З.. Решението на районния, съответно на въззивния съд, се явява процесуално недопустимо по отношение на тази безспорна площ, заключена между букви АБВГДЕЖЗА на скицата на стр.10 от първоинстанционното производство, поради което в тази част то следва да бъде обезсилено.
По правилността на въззивното решение.
По отношение на спорната площ, образуваща триъгълник с жълт цвят на скицата на вещото лице на стр. 110 от първоинстанционното производство, съответно – триъгълник между букви Б. по скицата на стр.10, въззивното решение е процесуално допустимо, а по същество – правилно.
На първо място – в практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че спорът за собственост, възникнал по повод възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имот, който се намира в урбанизирана територия и застъпва друг съществуващ имот, се разрешава по реда на чл.53, ал.2, сега чл.54, ал.2 З.. В този смисъл е решение №481/06.07.10г. по гр.д.№5187/08г. на ІV ГО, решение №774/07.01.11г. по гр.д.№304/09г. на І ГО, решение №164/10.05.11г. по гр.д.№95/10г. на І ГО и др.
Правилен е решаващият извод на въззивния съд, че ищците не са доказали собствеността си върху спорния участък. Действително, тази спорна площ попада в рамките на имота, възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ и индивидуализиран в процедурата по чл.13а ППЗСПЗЗ чрез помощен план. В тази част мотивите на въззивния съд не са прецизни, тъй като действително не е отчетена скицата по помощния план, представена с исковата молба. По-същественото обаче е това, че по делото няма категорични доказателства бащата на ищците Х. М. И. да е бил собственик на спорния участък. Като наследник на Д. М. И., Х. И. е владял реална част от бившия имот пл.№1216 по плана от 1932г., но не е изяснено дали владението му е обхващало и спорния участък, който се намира северно от имота на ответника, а не над имота на ищците. Нотариален акт №128/57г., на който се позовават жалбоподателите, действително не е бил представен по делото и затова не е бил обсъден от съда, но и той не съдържа индивидуализиращи белези, от които може да се направи извод за идентичност на описания в него имот и спорния триъгълник. Предмет на доказване при предявен иск по чл.53, ал.2 З., сега чл.54, ал.2 З., е правото на собственост на ищците върху спорния имот, а не отричане на правото на ответника върху него. Докладът на първоинстанционния съд по чл.146, алл.1 ГПК е достатъчно ясен, а и ищците са съобразили процесуалното си поведение с тежестта на доказване, като са ангажирали доказателства за собствеността на техния наследодател върху спорния имот. Тези доказателства обаче не са несъмнени. Свидетелските показания не са категорични и не могат да отнесат спорния триъгълник несъмнено към имота на наследодателя на ищците. Според кадастралната карта на [населено място] от 2007г. този триъгълник е част от имота на братовчедката на ищците М. М. Ц., дъщеря на И. М.. Целият имот на М. Ц., включително и спорната част, е изнесен на публична продан и е възложен на ответника по реда на изпълнителното производство. Дори и според регулационния план на [населено място] от 1932г. спорният триъгълник не е част от имота, който понастоящем владеят ищците, а е част от съседния парцел на чичото на ищците, в който понастоящем попада имотът на ответника.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна в частта, засягаща спорния имот. В тази част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №49 от 06.03.14г. по гр.д.№23/14г. на Ловешкия окръжен съд и решение №203/07.10.13г. по гр.д.№225/13г. на Троянския районен съд в частта, с която предявеният от Добрина Х. Г. и М. Х. М. срещу К. П. К. иск по чл.53, ал.2, сега чл.54, ал.2 З., е отхвърлен за част от имот с проектен идентификатор 55218.532.47 по КК и КР на [населено място], заключена между букви АБВГДЕЖЗА на скицата на стр.10 по гр.д.№225/2013г. на Троянския районен съд, която е приподписана от настоящия състав и е неразделна част от настоящото решение, като прекратява производството по предявения иск в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №49 от 06.03.14г. по гр.д№23/14г. на Ловешкия окръжен съд в останалата част, с която е потвърдено потвърдено решение №203/07.10.13г. по гр.д.№225/13г. на Троянския районен съд, с което искът на Добрина Х. Г. и М. Х. М. срещу К. П. К. иск по чл.53, ал.2, сега чл.54, ал.2 З. е отхвърлен за част от имот с проектен идентификатор 55218.532.47 по КК и КР на [населено място], заключена между букви БВСБ на скицата на стр.10 по гр.д.№225/2013г. на Троянския районен съд, която е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Добрина Х. Г. от [населено място], [улица] М. Х. М. от [населено място], [улица], ап.2 да заплатят на К. П. К. от [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: