Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 68 С., 27.05. 2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 4785 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 6241 от 07.11.2018 г. на В. И. Я. от [населено място], [община], област Б., понастоящем в затвора [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. В. от АК-Б., на влязлото в сила решение № 87 от 04.05.2018 г. по гр.д. № 1013/2017 г. на Айтоския районен съд, с което на основание чл. 150, вр. с чл. 142 и сл. СК е изменена определената с решение № 151/20.09.2012г. по гр. дело № 438/2012г. на Айтоски районен съд месечна издръжка, която ответникът В. И. Я. е осъден да заплаща на Т. П. С., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетната И. В. Я., като е увеличен ежемесечния й размер от 100,00 лева на 150,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, като искът в частта над уважения размер от 150 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв., е отхвърлен. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради несъобщаване и непризоваване на молителя – ответник в производството, който е бил лишен от възможност да участва по делото и да защити правата си, поради което моли да се отмени влязлото в сила решение и делото бъде върнато за ново разглеждане на районния съд от друг състав. Представя удостоверение от 23.10.2018 г. от Затвора [населено място], че за периода 21.12.2016 г. до 08.09.2018 г., там е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Ответницата по молбата за отмяна и ищца в производството Т. П. С. от [населено място], действаща в качеството си на майка и законен представител на ненавършилото пълнолетие дете И. В. Я., в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не изразява становище по нея. Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 40 от 29.01.2019 г. по делото, с което е допусната до разглеждане в открито заседание. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е основателна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страна е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят, който е ответник в производството по делото по иск с правно основание чл. 150, вр. с чл. 142 и сл. СК, заявява, че е бил лишен от участие в производството, поради допуснати от съда процесуални нарушения на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна. В исковата молба е посочен адрес на молителя ответник В. И. Я. - [населено място], [община], област Б., [улица]. От този адрес съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването без дата, че лицето не е открито на адреса, като същият се намира под запрещение в [населено място]. Съдът служебно е направил справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за настоящ и постоянен адрес на лицето на 21.11.2017 г., като данните на лицето В. И. Я. са – постоянен адрес и настоящ адрес - [населено място], [община], област Б., [улица]. Съдът е разпоредил на 22.11.2017 г. във връзка с отбелязването в призовката, че лицето е поставено под запрещение, да се изиска от [община] справка от органа по настойничество и попечителство относно горното обстоятелство, назначен евентуално настойник и местонахождението на Я. в специализирана институция. В писмо - отговор на [община] вх. № 6836/14.12.2017 г. е посочено, че на лицето В. Я. не е назначаван настойник или попечител, както и че няма данни той да е настанен в специализирана институция. На 14.12.2017 г. съдът е постановил да бъде призован повторно от постоянния адрес в [населено място], който е и настоящ, след което на 08.01.2018 г. е постановил призовката да бъде оформена с три дати на посещение, от които едната в почивен ден. Призовката е оформена съгласно указанията на съда, след което съдът на 12.02.2018 г. е разпоредил тя да се връчи чрез залепване на постоянен адрес по чл. 47 ГПК, което е сторено и тъй като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК ответникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съобщението е приложено към делото и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител – адв. Р. И. – Д. от АК-Б.. Според установената съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК – определение № 565 от 28.10.2009г. по ч.гр.д.№ 577/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Отделно от това разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Освен това съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. В разглеждания случай по делото са налице данни, че ответникът се е намирал в затвора, където е излежавал наказание „лишаване от свобода“ – те се съдържат в представения по делото социален доклад на дирекция“Социално подпомагане – А./л. 39 от делото/, където е отразено, че по данни на ищцата, ответникът от една година се намира в затвора, същите данни се съдържат и в отговора по чл. 131 ГПК на особения представител на ответника адв. Д./л. 33 от делото/, която е получила тази информация от служител в „ГРАО“ – [населено място], без данни в кой затвор се намира лицето и за какъв срок на изтърпяване на наложеното му наказание. При тези данни по делото и с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК и чл. 49 ГПК съдът е бил длъжен да изиска служебно справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в кой затвор се намира ответника В. Я., за да бъде призован от там и бъде обезпечено участието му в процеса. В този смисъл призоваването на ответника е извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 47, ал. 3, пр. последно ГПК и чл. 49 ГПК. При изрични данни по делото, че ответникът се намира в затвора, съдът е следвало служебно да изиска справка за местонахождението му, т.е. в кой затвор той излежава наложеното му наказание „лишаване от свобода“, откъдето да бъде призован и тъй като това не е сторил, а с разпореждане № 610 от 08.03.2018 г. е приел, че призоваването на ответника е редовно извършено по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е определил да му бъде назначен особен представител, той е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените правила за връчване на съобщения и призовки. В резултат на това процесуално нарушение, молителят е бил нередовно призован по делото и и неправилно му е бил назначен особен представител като той е бил лишен от възможност да участва по делото и да обезпечи защитата си. При тези фактически данни следва да се приеме, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 47 ГПК, което налага отмяна на влязлото в сила решение, при постановяване на което е допуснато нарушението, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на спора от друг състав на Айтоския районен съд, за да се обезпечи надлежното участие на страната в производството. С оглед на изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 87 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1013/2017 г. на Айтоския районен съд, ГК, ІІ-ри граждански състав. ВРЪЩА делото на Айтоския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: