Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 141                                    гр. София, 06 април 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                              БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов       изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 101 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдените Ф. Ъ. , А. Ъ. , А. Ъ. , депозирано на 2.02.09, ч. упълномощени защитници, за възобновяване на НОХД № 799/08 по описа на Свиленградски районен съд, приключило със споразумение от 1.10.08, с което молителите са се признали за виновни по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 1.09.08, през ГКПП „К”, шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, в съучастие като съизвършители, превели през границата на страната, от Република Турция в Република България, турския гражданин С. К. , без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта използвали моторно превозно средство, за което са осъдени, всеки един от тях, на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и глоба, в размер на 1 000 лв, а превозното средство, собственост на Ф. Ъ. , е отнето в полза на държавата. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Излагат се съображения за липса на престъпление и необходимост от оправдаване на осъдените лица, с оглед разпоредбите на Регламент / ЕО / № 562/2006 на Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006 г за създаване на Кодекс на общността за режима на движение на лица през границите / Кодекс на шенгенските граници / и нормите на вътрешното право относно режима за влизане на чужденци на територията на Република България / Закон за чужденците в Република България, Правилник за неговото приложение, Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства /. Сочи се, че, съгласно Нотификация на Република България по чл. 37 от Регламента, санкциите по чл. 279, ал. 1 НК се налагат само в случаите на незаконно преминаване на външните граници не през контролно-пропускателните пунктове или през тях, но не през определеното работно време, а, в останалите случаи, санкции следва да се налагат единствено по реда на Регламента. Развива се тезата, че, след като за незаконно преминаване на лица през границата се предвижда само административнонаказателна отговорност, то за деянието, предмет на споразумението, не може да се търси наказателна отговорност. Иска се отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и оправдаване на осъдените поради несъставомерност на деянието, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. С отделна молба се иска да бъде отправено до Съда на Европейските общности преюдициално запитване относно два въпроса: 1 / дали е престъпление влизането в страната на лица без документи или с нередовни документи за задгранично пътуване, ако е осъществено през граничен контролно-пропускателен пункт и през работно време, 2 / дали са извършили престъпление лицата, с чийто автомобил са пътували лица без документи или с нередовни документи за задгранично пътуване, ако е осъществено през граничен контролно-пропускателен пункт и през работно време.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането с произтичащите от това последици, включително връщане на отнетия автомобил на действителния му собственик, какъвто, според защитата, е лизингова компания, съгласно приложен по делото договор за лизинг. Осъдените не участват лично и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   ВКС намери, че молбата за отправяне на искане до Съда на Европейските общности за преюдициално заключение е недопустима поради следните съображения: Съгласно чл. 35 от Договора за Европейския съюз / ДЕС /, страните-членки, които желаят да приемат преюдициалната компетентност на Съда на Европейските общности в областта на полицейското и съдебното сътрудничество в наказателното право, трябва да направят декларация по чл. 35, ал. 2 ДЕС. До този момент Република България не е направила такава декларация, поради което българските съдилища не могат да сезират Съда на ЕО с преюдициални запитвания по дял VІ ДЕС. ВКС не намира да е допуснато релевираното в искането за възобновяване съществено нарушение на материалния закон. Доводите за несъставомерност на деянието, предмет на споразумението, почиват на невярна интерпретация на общностния правопорядък и националната правна уредба на режима за преминаване на лица през границата на страната. Целта на Регламент / ЕО / № 562/2006 е да бъдат премахнати всякакви проверки на лица, които пресичат вътрешните граници като част от идеята за създаване на пространство без вътрешни граници, както и за създаване на обща политика по отношение преминаване на външните граници / определяне на общ режим за движение на лица през границите /. Регламентът обаче не само не премахва граничния контрол, извършван от отделните държави-членки на външните граници, а предвижда такъв контрол като средство за борба с незаконната имиграция и трафика на хора. Изрично е посочено, че не се накърнява националното законодателство относно изискването лицата да уведомяват властите за своето присъствие на територията на съответната държава-член / на основание чл. 3, Регламентът се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна граница на държавите-членки /. Съгласно чл. 1 от Регламента, премахва се граничният контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите-членки на ЕС, и се установяват правила за граничен контрол на лица, които пресичат външните граници. В чл. 4, т. 1, чл. 5, т. 1, б. „а” и „б”, се посочва, че външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателните пунктове, в рамките на определеното работно време.словие за влизане на граждани на трети страни е притежаването на валидни пътни документи, респективно валидна виза, ако такава се изисква. В Глава ІІ от Регламента е предвиден граничен контрол на външните граници и отказ за влизане на граждани на трета страна, които не притежават валидни документи, даващи им право да преминат границата. Република България е направила Нотификация по чл. 37 от Регламента, във връзка със санкциите в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време, която е в смисъл, че, съгласно чл. 279, ал. 1 НК, „който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар и с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с „лишаване от свобода” до пет години и глоба от сто до триста лева”. Следователно, защитата неправилно тълкува Нотификацията по чл. 37 от Регламента, а нейният действителен смисъл е, че българската държава третира незаконното преминаване на лица през границата на страната като престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, а, в случая, поведението на чуждия гражданин К. попада в обхвата на тази норма. Не е налице различие в правната уредба на режима на преминаване на границата, залегнал в Закона за чужденците в Република България, и в Регламент / ЕО / № 562/20061. Съгласно чл. 8 от Закона, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. Аналогична е уредбата в чл. 4, ал. 1, чл. 5 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Що се отнася до разпоредбите на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на ЕС и членовете на техните семейства, той не намира приложение в случая, тъй като укритото лице не е сред категорията лица, ползващи се от права по този закон. Молителите, ползвайки моторно превозно средство, без разрешение на надлежните органи на властта, са превели през границата на страната, от Република Турция в Република България, външна граница на ЕС, С. К. , турски гражданин / гражданин на трета страна /, който не е разполагал с редовни документи, даващи му право за влизане в страната, с което са осъществили състава на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Друго би било положението, ако укритото лице разполагаше с редовни документи за влизане в страната. Тогава, обществената опасност на деянието би била незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, но, видно е, че настоящият случай е извън обхвата на посочената хипотеза. ВКС намери, че деянието правилно е квалифицирано от съда, одобрил споразумението, поради което не е допуснато релевираното нарушение на материалния закон. Неоснователно се иска и връщане на отнетия автомобил на действителния му собственик. По делото не е приложен договор за лизинг на автомобила, а документ, намиращ се на л. 61 / сертификат за регистрация на автомобила /, от който е видно, че превозното средство е собственост на Ф. Ъ. , в какъвто случай, подлежи на отнемане в полза на държавата, на основание чл. 280, ал. 3 НК. Ако бъде установено ч. разследване, че автомобилът е собственост на друго лице, въпросът за приложението на чл. 280, ал. 3 НК би могъл да бъде пререшен, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.   По изложените съображения, искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Ф. Ъ. , А. Ъ. , А. Ъ. , депозирано ч. упълномощени защитници, за възобновяване на НОХД № 799/08 по описа на Свиленградски районен съд, приключило със споразумение от 1.10.2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: