Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 399

София, 18.05. 2022 година



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.02.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов
Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3447 /2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете страни по в.гр.д. № 2240 /2020 г. на Софийски апелативен съд срещу въззивно решение № 575 от 01.06.2021 г. по делото, постановено по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) обжалва въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Т. П. Х. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 7 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г. до окончателното изплащане.

Т. П. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която с него е отхвърлен предявеният иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер 7 000 лева до пълния предявен размер 50 000 лева.

Страните взаимно оспорват въззивните си жалби.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовни са и са процесуално допустими.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е отразил доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат във въззивните жалби и на двете страни по делото.

След това въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, на които са основани доводите въз основа на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства.

След това въззивният съд е изложил правните си изводи за основателността на исковете за обезщетения, след което е изложил подробни мотиви за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди - за обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението и след това за установените такива конкретни обстоятелства.

След като е изяснил релевантните факти, въззивният съд е изложил мотиви по доводите на страните за неправилност на първоинстанционното решение и самостоятелни мотиви за размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Така въззивният съд е обосновал крайния си извод за размера на обезщетението за неимуществени вреди и е констатирал, че той съвпада с извода на първоинстанционния съд.

По-конкретно мотивите на въззивния съд включват следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за три тежки умишлени престъпления от общ характер смисъла на чл.93, т.7 от НК: по чл.321, ал. 3, пр.2, т. 1, вр. aл.1, пр.2 от НК, по чл.234, ал.2, т.3, вр., ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр., ал.1 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК. Проследен е ходът на наказателното производство, като е установено, че на 10.12.2012 г. е била издадена Заповед за задържане на лице за 24 часа. Установено е, че с постановление от 11.12.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем. Установено е, че на 14.12.2012 г. на ищеца е взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която на 21.12.2012 г. е била заменена с гаранция в размер на 10 000 лв., внесена на същата дата. Установено е, че с присъда от 23.03.2016 г. по НОХД № 879/2014 г. Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия Т. П. Х. за невиновен в извършването на обвиненията и го е оправдал.

Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел за установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство обхваща период над 4 години и 6 месеца. За определянето на размера на причинените вреди са обсъдени събраните по делото свидетелски показания, от които се установявало, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно дело е настъпила промяна в поведението му – срамувал се е да излезе от дома си, с месеци си стоял в къщи, започнал да вдига кръвно и пиел лекарства. Установено е още, че образуваното наказателно производство е станало публично известно, като по делото били приложени и писмени доказателства - публикации от различни информационни сайтове. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е приел, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е оказало негативно въздействие върху неговото физическо и психическо здраве и начина му на живот. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил продължителността на наказателното производство, обстоятелството, че още на първа инстанция ищецът е бил оправдан, неголямата продължителност на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража", както и че от събраните по делото доказателства (които са обсъдени преди това) не е установено ищецът да е преживял терзания и и притеснения в интензитет по-голям от обикновения в подобни случаи, нито да са настъпили промени в професионален план, нито трайни увреждания в психо-емоционалното му състояние. Съдът е съобразил и съществуващата в страната икономическа обстановка към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като един от критериите за определяне на неимуществените вреди.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Страните спорят за определения (потвърдения) от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, като изтъкват противоположни аргументи за неправилното му определяне.

По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:

Прокуратурата на Р. България твърди, че присъденият на Т. Пани Х. размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства на действително претърпените вреди и на установената практика, че понятието „справедливост“ не е абстрактно.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят ПРБ твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като извежда следните правни въпроси:

Дали неимуществените вреди следва да бъдат определяни от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства (които имат значение) за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. ПРБ твърди, че разрешение на поставения въпрос от въззивния съд е в противоречие с т. II от ППВС № 4 /23.12.1968 г. и с т.3 и т.11 от ТР № 3 /22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС; т. 19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС;

Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД? ПРБ твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с Решение № 382 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1156 /2010 г., IV г.о., ГК; Решение № 18 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1849 /2018 г., III г.о., ГК; Решение № 211 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4260 /2018 г., IV г.о., ГК.

Настоящият състав намира, че и двата въпроса са обуславящи.

Настоящият състав намира, че изведените въпроси са свързани и че най-напред трябва да бъде разгледан вторият изведен въпрос – за това как се определят обстоятелствата, които имат значение за преценка на вредите и за определяне на размера на обезщетението, от разрешаването на който зависи първият изведен въпрос – за това какви трябва да са процесуалните действия на съда при установяването на тези факти (на релевантните факти).

Настоящият състав намира, че по въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД въззивният съд е съобразил приетото с в т. ІІ на ППВС № 4 /1968 г. и с последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД., че понятието справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да прецени, за да определи размера на обезщетението, такива могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви морални страдания са причинени, както и редица други обстоятелства (изброяването не е изчерпателно), които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Както беше посочено по-горе за мотивите на въззивния съд, въз основа на становищата на страните и след анализ на събраните по делото относими доказателства, той е посочил кои конкретни обстоятелства имат значение за спора – за вида и размера на претърпените вреди, чието обезщетение се иска и за определяне на точния размер на обезщетението.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е разрешил въпроса за процесуалните действия, които съдът следва да извърши, за да определи конкретните претърпени вреди и точния размер на обезщетението (релевантните за спора факти) в съответствие, а не в противоречие с установената практика:

Както беше посочено, въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, относими към претърпените от ищеца неимуществени вреди, които имат значение за определяне на размера на обезщетението след преценка на становищата на страните и на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е изложил последователни и цялостни самостоятелни мотиви.

Поради това въззивният съд не е допуснал противоречие нито с ППВС № 4 /1968 г., нито с т. 19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а съответствие и с двете.

Въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г., за отговорността на държавата в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и при частично оправдаване, тъй като по делото не е установена нито една от тези две хипотези.

По касационната жалба на Т. П. Х.:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване този жалбоподател твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като извежда следните правни въпроси:

Длъжен ли е съдът да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди?

Длъжен ли е съдът при определяне на размера на неимуществените вреди да извърши преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото във връзка с точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД? Въпросът е свързан с твърдения, че въззивният съд не е взел предвид възрастта и общественото положение на касатора-ищец. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с т. II от ППВС № 4 /23.12.1968 г.

Настоящият състав намира, че първият въпрос не е правен, а представлява довод за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – на правилото на чл.52 ЗЗД, който не обосновава общата предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Доколкото може да се приеме за правен въпрос и да бъде уточнен като такъв (за това трябва да бъде значително изменен извън правомощията на касационния съд), той би трябвало да се сведе до това дали определеният размер на обезщетението съответства на всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, наведени с исковата молба като основание на иска, за които са събрани по делото доказателства. Такъв въпрос се свежда до втория изведен правен въпрос, поради което не следва да бъде обсъждан отделно.

Вторият въпрос е обуславящ, както е посочено по-горе, той вече е поставен от ПРБ, но както беше посочено, той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВС и ВКС – след като е установил наличието на предпоставките за основателността на иска за неимуществени вреди, въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението съгласно правилото на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика.

За пълнота може да се отбележи, че ищецът не е навел довод за неправилност на първоинстанционното решение, основан на твърдения за необсъждане на значението на възрастта му и на промените в общественото му положение, нито е навел твърдения за такива факти като основание на иска си, въпреки това въззивният съд е обсъдил всички установени факти за начина, по който се е отразило незаконното обвинение и взетите мерки за неотклонение върху ищеца, като е приел извода, че не е установено да са настъпили промени за ищеца в професионален план.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Страните не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство (не се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби) съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на страните, а същите следва да останат в тежест на всяка една от страните така както са направени.

Воден от изложеното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 575 от 01.06.2021 г. по в.гр. д. № 2240 /2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.