Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София, 05 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА след като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 712/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 4176/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се излагат съображения, че определението на СГС от 19.12.2018г., в частта с която на основание чл. 457, ал. 5 от НК е приспаднат период от време, считано от 06.04.2016г. до 09.01.2018г., през който Н. М. е бил задържан в Република България, е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се аргументи, че съдът не е извършил цялостна проверка и анализ на представените от началника на Затвора – гр. Враца документи – писма с изх. № 1038/05.04.2018г., изх. № 33/05.04.2018г. и изх. № 1413/10.04.2018г., поради което не е установил, че в тях не е посочен началният момент на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Акцентира се на липсата на процесуална активност от страна на СГС за събиране на всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина, което е в нарушение на принципите, предвидени в чл. 13 и 14 от НПК, и се сочи, че това е обусловило неправилност на правните изводи по отношение на периода от време, подлежащ на приспадане. Иска се възобновяване на производството, отмяна на определението и връщането на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът при ВКП поддържа направеното искане за възобновяване, счита същото за основателно по изложените в него съображения и моли да бъде уважено. Назначеният служебен защитник на осъденото лице – адв. М., намира искането за основателно и изтъква, че са налице обоснованите в него нарушения и последните са довели до невъзможност да се изчисли времето на задържане, което следва да се приспадне. Осъденият Н. М. М. не участва в производството. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: По предложение на главния прокурор на Република България за решаването на въпроси, свързани с изпълнението на присъда, постановена от съд на друга държава, по реда на чл. 457 от НПК пред Софийски градски съд е образувано нчд № 2188/2016 г. С протоколно определение от 29.11.2016 г., постановено по същото дело, съдът е приел за изпълнение мярка за обединение за съпътстващи наказания № S. 181/04. 03.2014 г. на Главна прокуратура на гр. Рим, Република Италия, с която на българския гражданин Н. М. М. е било определено общо наказание за съпътстващи наказания по чл. 73 и следващите от НК, вр. чл. 663 – 665, ал. 5 НПК на Република Италия в размер на 7 години и 2 месеца „Лишаване от свобода“, както и „глоба“ в размер на 28 000 евро и други допълнителни наказания за престъпления подпомагане и експлоатация на проституция и деяния, квалифицирани по чл. 81, ал. 2, чл. 110, чл. 62-а, 600-а от НК на Република Италия, както и по чл. 3, п. 4, 5, 7, 8 от Закон № 75/1958 г. Софийски градски съд е квалифицирал деянието, извършено от М. на територията на Република Италия като съответно на чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 159г, пр. 2 от Наказателния кодекс на Република България, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определил начален „строг“ режим на изтърпяване на остатъка от наказанието на територията на Република България в затвор. На основание чл. 457, ал. 5 от НПК Софийски градски съд е приспаднал времето, през което осъденото лице е било предварително задържано извън Република България, считано от 23.07.2011 г. до 06.04.2016 г., както и времето от 06.04.2016 г. до 29.11.2016 г. до приемането му в Република България и съответно – настаняването му до датата на съдебно заседание в Софийски централен затвор. Допълнителното наказание „Глоба“ не е приведено за изпълнение по този ред, поради наличието на специален такъв по друг закон. Не са приети за изпълнение и другите допълнителни наказания „Лишаване от права“, тъй като такива не са предвидени в съответния текст на НК. С решение № 310 от 15.03.2018г. по нд № 1008/2017г. на Второ наказателно отделение, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК е възобновил нчд № 2188/2016 г. по описа на СГС, отменил е постановеното по него определение от 29.11.2017г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. След възобновяване е образувано производството по нчд № 1413/2018 г. на Софийски градски съд. С определение № 1999/ 26.04.2018 г. СГС, НО, 9 – ти състав е приел за изпълнение оставащото за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години, 8 /осем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни от определеното общо наказание с мярка за обединение на съпътстващи наказания № S. 181 / 04.03. 2014 г. на Главна прокуратура на гр. Рим в размер на 7 /седем/ години и 2 /два/ месеца лишаване от свобода по отношение на българския гражданин Н. М. М. за извършени престъпления по чл. 81, ал.2, чл. 110, чл. 62а, 600-а от Наказателния кодекс на Република Италия, както и по чл. 3, п.4,5,7,8 от Закон № 75/1958 г. Квалифицирал извършените от М. деяния като престъпления по чл. 159а, ал.2, т.1 и 4, вр. с ал.1, вр. с чл. 159г, пр.2 от Наказателния кодекс на Република България, като определил на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване. На основание чл. 457, ал.5 от НПК СГС е приспаднал времето на изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е постановена присъдата, считано от 23.07.2011 г. до 06.04.2016 г.; времето на задържането на осъдения по настоящото дело в Република България, считано от 06.04.2016 г. до влизане на определението в сила и периода на предсрочно освобождаване за срок от 375 дни, постановено в издаващата държава. С решение № 159 от 20.09.2018г. по н.д. № 711/2018г. на Първо наказателно отделение, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК е възобновил нчд № 1413/2018 г. по описа на СГС, отменил е постановеното по него определение № 1999 от 26.04.2018г. в частта относно приложението на чл. 457, ал.5 от НПК и е върнал делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. След възобновяване е образувано производството по нчд № 4176/2018 г. на Софийски градски съд по реда на чл. 457 от НПК. Със сега проверяваното определение от 19.12.2018г. на основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднато при изтърпяване на остатъка от шест години, осем месеца и двадесет и шест дни от определения на осъдения Н. М. М. с мярка за обединение на съпътстващи наказания № S. 181/04.03.2014г. на Главна прокуратура на гр. Рим, Република Италия общ размер на наказание лишаване от свобода от седем години и два месеца, приет за изпълнение в Република България от СГС, НО, 9 състав, с влязло в сила на 12. 05. 2018 г. определение по нчд. № 1413/18 г., времето на изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е постановена мярката, считано от 23. 07. 2011 г. до 06. 04. 2016 г., задържането му в Република България, считано от 06. 04. 2016 г. до 09. 01. 2018 г., както и периода на предсрочното му освобождаване за срок от 375 дни, постановено от издаващата държава. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект, по отношение на определение, попадащо в кръга на актовете по чл. 419, ал.1 от НПК, и е подадено в законоустановения срок по чл.421, ал.3 от НК. Разгледано по същество, искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нчд № 4176/2018 г. на СГС е ОСНОВАТЕЛНО. С определението, чието частично възобновяване се претендира в искането на главния прокурор, Софийски градски съд се е произнесъл само досежно приложението на чл. 457, ал. 5 от НПК, доколкото само в тази част производството е било възобновено с решението на ВКС. С него е постановено приспадане на: - времето на изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е постановена мярката спрямо Н. М.; - задържането му в Република България от 06.04.2016г. до 09.01.2018г.; - периодът на предсрочното му освобождаване за срок от 375 дни, постановено в издаващата държава. В искането на главния прокурор, инициирало настоящето производство, се оспорва само частта от влезлия в сила необжалван и непротестиран съдебен акт, с която на основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднат период от време от 06.04.2016г. до 09.01.2018г., през който Н. М. е бил задържан в Република България. Именно в тези предели следва да се произнесе настоящият касационен състав. Основателни са доводите в искането на главния прокурор за това, че съдебният акт в обсъжданата част е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Решаващият съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на значимите за производството обстоятелства. За да изясни подлежащия на приспадане период на задържане на осъденото лице на територията на Република България, съдът се е позовал на приложените по делото (в производството по нчд № 1413/2018г. на СГС) писма на началника на затвора – [населено място] от 11.04.2018г. и от 16.04.2018г. Съдът е следвало внимателно да обсъди посочените писмени документи, понеже от тях става ясно, че по отношение на осъдения М. е било постановено прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В производството е останал неизяснен въпросът за това за какви периоди от време е прекъсвано изпълнението на наказанието, прието за изпълнение по отношение на М.. За да изясни в пълнота обстоятелствата от значение за решаване на въпросите по чл. 457, ал. 5 от НПК е било необходимо решаващият съд да прояви процесуална активност за изискване на допълнителна информация от началника на затвора – гр. Враца и/или ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на началния момент на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и периода на това прекъсване. Като не е сторил това, е постановил съдебен акт, несъответстващ на изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и така е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на влезлия в сила съдебен акт в атакуваната в искането част. Това нарушение на процесуалните правила е довело и до компрометиране на правните изводи досежно периода на задържане на осъдения Н. М. в Република България. Това е така, понеже с факта на освобождаване на осъдения на основание прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода и за периода на това прекъсване, той фактически не изтърпява наказанието. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че са налице основанията по чл. 422, ал.1, т.5, във вр.с чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното делото. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, ВРЪХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение от 19.12.2018г., постановено по нчд № 4176/2018 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/