Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 27 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Ружена Керанова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1505/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК е образувано по касационна жалба на подс. Г. К. К. от гр. Димитровград, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, поставено по внохд № 273/2010 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт, в неговата осъдителна част, е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 182/30.12.2010 г., Пловдивският апелативен съд, 2-ри наказателен състав, е потвърдил присъда № 87/21.04.2010 г., по нохд № 58/2009 г., на Окръжен съд Хасково, с която подс. Г. К. К., е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК, в редакцията с Д.в. бр. 62/1997 г., вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и глоба в размер на 5 000 лв.. Оправдал го е до пълния размер по обвинението и е присъдил направените разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за липса и за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъплението. По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за виновността на подс. К., в осъществяване от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, така както е прието и от въззивната инстанция, са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите Б. и Ш., приложените многобройни писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, дневниците за извършените покупки, експертните заключения по съдебно-счетоводната и графологична експертизи. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователни направените от защитата на подсъдимия възражения за неговата невинност. Изложил е също така и съображения, на кои се гради извода за виновност на подс. К.. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения от подс. К. във връзка с този довод, са идентични с поддържаните в съдебно заседание пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че е осъществен състава на престъплението, поради което правилно е бил осъден за това. В тази връзка точно е посочено, че са налице писмени доказателства – справките-декларации, които е подавал в качеството си на управител на данъчни субекти и в които е посочил неистинските фактури, подписани от него, послужили за деклариране на вноса на стоките, но не подписани от св. Ш. – негов търговски партньор от Турция. Потвърждаването на неистината е станало с негово активно участие – подаването на декларациите в митница Свиленград, МБ Димитровград и пред данъчните служби. Законосъобразен е и извода, че престъплението е извършено при пряк умисъл изведен от активните действия на подсъдимия, който за да избегне плащане на данъчни задължения, започнал дейността си още с подаване на митническите декларации в които е посочил в пъти по – ниска стойност от действителната за извършения внос. За целта е използвал неистински фактури, тъй като не са били подписани от св. Ш. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. К., е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: И това релевирано касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, по което конкретни възражения не са направени в жалбата, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Въззивният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. К., видно от изложените мотиви, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, правилно е бил осъден по този текст от НК. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващият съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. К.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадена жалба пред въззивния съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, давайки указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази й част следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 182/30.12.2010 г., постановено по внохд № 273/2010 г., на Пловдивския апелативен съд, 2-ри наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: