1 Р Е Ш Е Н И Е № 186 [населено място], 30.01.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2410 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Б. Д., чрез адв. Ал.Г. против решение № 443/06.03.2015г. по в.т.д. № 4027/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, IX състав, с което е потвърдено решение № 889/13.05.2013г. по т.д. № 3305/2010г. на СГС, ТО, VI-17 с. в частта, с която са уважени исковете по чл.74 ТЗ от Л. Н. С., заместен в хода на процеса от наследниците си по закон – Д. Г. С., Н. Л. С. и И. Л. С., като са отменени решенията по т.2 до т.7 от дневния ред на О. на [фирма], приети на 14.12.2010г. Решенията на съдилищата са постановени при участието на касатора в качеството му на трето лице-помагач на страната на [фирма]. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като след завеждане на иска по чл.74 ТЗ от ищеца Л. С. същият е починал, а сезираният със спора съд неправилно е конституирал наследниците му и е разгледал спора по същество. Касаторът счита, че правен интерес и право на иска за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците има само съдружник, притежаващ това качество към момента на вземане на атакуваното решение, но не и наследниците му при настъпила в хода на процеса смърт на ищеца. Моли за обезсилване на решението на САС и за прекратяване на производството по делото. Ответниците по касацията Д. Г. С., Н. Л. С. и И. Л. С., чрез пълномощника си адв.А. А. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба . Не е постъпил писмен отговор от [фирма]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази данните по делото и становищата на страните съобразно заявените в жалбата касационни основания и правомощията по чл.290 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството е било образувано по иск с правно осн. чл.74 ТЗ предявен от Л. С. против [фирма] за отмяна на решения взети на Общо събрание на съдружниците на 14.12.2010г. от т.2 до т.7, касаещи: изключването на ищеца като съдружник в дружеството; освобождаването му като управител и неосвобождаването му от отговорност като управител; избиране на касатора за управител и упълномощаването в това качество да извърши всички действия по уреждане имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник; определянето на касатора за съдружник, който ще поеме дяловете на изключения; приемане на нов дружествен договор. Касаторът В. Д. е встъпил като трето лице-помагач на ответното дружество. След завеждане на исковата молба в хода на процеса е починал ищецът Л. С. и същият е бил заместен от наследниците си по закон Д. Г. С., Н. Л. С. и И. Л. С.. Въззивният съд е намерил, че връчената на Л. С. нотариална покана от В. Д. не е годна да установи процедурата по отправяне на предупреждение за изключване на съдружник, тъй като не съдържа конкретни нарушения, визиращи някой от съставите по чл.126, ал.3, т.1 – т.4 ТЗ. САС е изложил допълнителен довод, че посочените в нотариалната покана бездействия от страна на Л. С. са относими към задълженията му като управител на дружеството и нямат отношение към решението за изключването му като съдружник. С определение № 523/13.06.2016г. по т.д. № 2410/2015г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на САС по въпроса : Допустимо ли е наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно осн. чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател ? Касаторът обосновава доводите си за недопустимост на обжалваното решение чрез позоваване на създадената при действието на ГПК /отм./ съдебна практика, обективирана в Решение № 195/21.03.2008г. по т.д. № 781/2007г. на ВКС, I т.о. Според нея искът по чл.74 ТЗ принадлежи само на съдружниците, респ. акционерите в търговското дружество и е проява на членственото правоотношение между дружеството и неговите членове, което се прекратява при смърт или поставяне под пълно запрещение – за физическите лица. Членственото правотношение не е наследимо. Наследим е само дружественият дял, притежаван от починалия съдружник и съразмерната на него печалба, поради което наследниците не трябва да бъдат конституирани на мястото на починалия в хода на съдебното производство ищец по иска с правно осн. чл.74 ТЗ. Настоящият съдебен състав не споделя изцяло така даденото разрешение в цитираната съдебна практика. По правния въпрос на осн. чл. 281 ГПК следва да се съобрази следното: Касационното обжалване е допуснато в контекста на иск за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците в О.. Съгласно задължителните разяснения по т.4 и т.5 от ТР № 1/2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС активно легитимиран по иска с правно осн.чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано – съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове. Изрично законът - чл.74, ал.3 ТЗ дава право на всеки съдружник, респ. акционер да встъпи като съищец в делото и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Следователно конститутивният иск по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник, респ. акционер не само за защита на неговите отделни членствени права – имуществени и неимуществени, а чрез реализирането й се охраняват и интересите на останалите съдружници, респ. акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на Общи събрания на съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Като се основават на изложеното разбиране различни състави на ВКС приемат в служебно известните на настоящия състав : Решение № 128/19.11.2009г. по т.д. № 269/2009г. на ВКС, I т.о., Решение № 204/06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г на ВКС, II т.о. и Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респ. акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска. Ищецът може и без да притежава качеството „съдружник“, „акционер“, респ. да защитава съществуващо членствено правоотношение, да продължи воденето на иска за отмяна на решенията на Общото събрание . При настъпила във висящ процес по иск с правно осн. чл.74 ТЗ смърт на ищеца, явяващ се съдружник в О., е налице хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение на осн. чл.125, ал.1, т.1 ТЗ. Следователно и в този случай следва да се приложи даденото в цитираната по-горе задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС разрешение, че отпадането в хода на процеса на членственото правоотношение няма за правна последица недопустимост на иска. Ето защо искът по чл.74 ТЗ може да се разгледа при участието на наследниците на починалия ищец, които на осн. чл.227 ГПК се конституират вместо него. Процесуалното правоприемство в този случай не е безусловно. Доколкото чрез иска по чл.74 ТЗ, както бе посочено по-горе, се защитава членственото правоотношение на ищеца, съществувало към момента на приемане на атакуваните решения на Общото събрание, от значение за възможността да бъдат конституирани наследниците му във висящия процес е дали чрез иска се защитават права, които са наследими. По правило при смърт на съдружник на осн. чл.129, ал.1 ТЗ се наследява дружественият дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и членственото правоотношение. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет като съдружник в дружеството или ако общото събрание не го приеме за съдружник. Идентично право по чл.125, ал.3 ТЗ, без да притежава членствено правоотношение, има и прекратилия след завеждане на иска по чл.74 ТЗ на някое друго основание по чл.125, ал.1 и ал.2 ТЗ участие в дружеството съдружник. Правото на всеки съдружник да притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, е регламентирано изрично в чл.127 ТЗ и е основно имуществено право, включено в съдържанието на членственото правоотношение. Това имуществено право може да бъде засегнато от решение на Общото събрание на съдружниците. Ако съдружникът е упражнил правото си на лична преценка и е предявил иск по чл.74 ТЗ за защита на така нарушеното му имуществено право, то след като законът допуска материално правоприемство по отношение на това имуществено право, е допустимо и процесуално правоприемство при настъпила в хода на процеса за защитата му по чл.74 ТЗ смърт на ищеца. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение на други наследими имуществени права на съдружника: право на дивидент, право на връщане на допълнителна парична вноска, право на лихва при направени допълнителни парични вноски, ако такова е уговорено. От гореизложеното се извежда и отговорът на поставения правен въпрос, че е допустимо наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно осн. чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател, ако с този иск се защитава нарушено право на съдружника, което е наследимо . По основателността на касационната жалба: С обжалваното въззивно решение САС се е произнесъл по същество по исковете с правно осн. чл.74 ТЗ относно всички атакувани решения на Общото събрание на съдружниците в О. от т.2 до т.7 вкл. Настоящата инстанция намира, че само част от тези решения предвид естеството им рефлектират върху наследимо имуществено право на съдружника-ищец, а именно: по т.2 - изключване на съдружника Л. Н. С., по т.3, пр.2 - неосвобождаване на Л. Н. С. от отговорност като управител, по т.5 - упълномощаване на новоизбрания управител и задължаването му да извърши всички правни и фактически действия по отношение уреждане на имуществените отношения между изключения съдружник и дружеството, по т.6 - поемане на дяловете на изключения съдружник от В. Б. Д., и по т.7 – свързана с горните решения промяна в правната организация и приемане на нов учредителен акт. С оглед на дадения отговор на правния въпрос, конституирането на наследниците на починал в хода на процеса ищец-съдружник в О. на осн. чл.227 ГПК се явява допустимо в процеса само в частта по исковете с правно осн. чл.74 ТЗ досежно изброените по-горе решения. Решенията на Общото събрание на съдружниците по т.3, пр.1 – за освобождаване на Л. С. като управител на дружеството и по т.4 – за избор на В. Д. за управител евентуално нарушават лични неимуществени членствени права на ищеца Л. С., които са ненаследими. Правото на защита на тези права чрез иска по чл.74 ТЗ се погасява със смъртта на ищеца и неговите наследници не могат да бъдат конституирани на осн. чл.227 ГПК за продължаване на процеса по иска за отмяната на същите решения на О.. Поради което в тази част решението на САС се явява недопустимо. С оглед изхода от спора обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на СГС следва частично да се обезсилят и в същата част производството по делото да се прекрати. В останалата част относно изброените по-горе решения на О., които имат отражение върху имущствените права на наследниците, решението на САС следва да се остави в сила. По същество на спора по чл.74 ТЗ в тази част на иска касаторът не излага оплаквания по чл.281 ГПК. Водим от горното и на осн. чл.293, ал.1 и ал.4 ГПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 443/06.03.2015г. по в.т.д. № 4027/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, IX състав в частта, с която е потвърдено решение № 889/13.05.2013г. по т.д. № 3305/2010г. на СГС, ТО, VI-17 с. в частта, с която при участието на В. Б. Д. като трето лице–помагач на страната на ответника, по исковете с правно осн. чл.74 ТЗ от Л. Н. С., заместен в хода на процеса от наследниците си по закон – Д. Г. С., Н. Л. С. и И. Л. С., са отменени следните решения от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на [фирма], приети на 14.12.2010г.: по т.3, пр.1 – за освобождаване на Л. С. като управител на дружеството и по т.4 – за избор на В. Д. за управител, както и потвърденото с него решение № 889/13.05.2013г. по т.д. № 3305/2010г. на СГС, ТО, VI-17 с. в горепосочената част, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 443/06.03.2015г. по в.т.д. № 4027/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, IX състав в частта , с която е потвърдено решение № 889/13.05.2013г. по т.д. № 3305/2010г. на СГС, ТО, VI-17 с. в частта, с която при участието на В. Б. Д. като трето лице–помагач на страната на ответника, по исковете с правно осн. чл.74 ТЗ от Л. Н. С., заместен в хода на процеса от наследниците си по закон – Д. Г. С., Н. Л. С. и И. Л. С., са отменени следните решения от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на [фирма], приети на 14.12.2010г.: по т.2 - изключване на съдружника Л. Н. С., по т.3, пр.2 - неосвобождаване на Л. Н. С. от отговорност като управител, по т.5 - упълномощаване на новоизбрания управител и задължаването му да извърши всички правни и фактически действия по отношение уреждане на имуществените отношения между изключения съдружник и дружеството, по т.6 - поемане на дяловете на изключения съдружник от В. Б. Д., и по т.7 – свързана с горните решения промяна в правната организация и приемане на нов учредителен акт. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: