1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 515 гр. София, 15.06.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 409 по описа за 2011 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците А. А. С. и З. Желязкона С., двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Сиво П. С. срещу определение № 226 от 21.12.2010г. по ч. гр. дело № 292/2010г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на ищците против определение № 397 от 01.11.2010г. по гр. дело № 204/2010г. на Сливенски окръжен съд, с която е върната исковата молба на двамата ищци срещу ЗД [фирма] за заплащане на причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Ц. А. С., починал при възникнало ПТП на 15.11.2008г., и е прекратено производството по гр. дело № 204/2010г. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и молят същото да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на ПТП, когато делинквентът – ответник по предявения граждански иск в наказателното производство, е осъден с влязла в сила присъда да заплати на ищците обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от същото ПТП. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК, образувано по въпроса за допустимостта и основателността на прекия иск срещу застрахователя, когато е уважен срещу делинквента граждански иск в наказателния процес и присъдената сума не е изплатена. Тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК е приключило с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от родителите на загиналия при ПТП Ц. А. С., срещу застрахователя по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на делинквента, причинил ПТП. Изложени са съображения, че ищците нямат правен интерес от водене на иск срещу другите евентуално отговорни ответници за вече присъденото вземане, в случая ЗК [фирма], защото с удовлетворяване на претенцията по пътя на проведения исков процес срещу прекия причинител на деликта, а именно с присъденото обезщетение за претърпените вреди по воденото наказателно дело, се изчерпва и защитата на законно признатото субективно право. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на ПТП, когато делинквентът – ответник по предявения граждански иск в наказателното производство е осъден с влязла в сила присъда да заплати на ищците обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от същото ПТП, е релевантен за делото, тъй като е обусловил неговия изход. Този въпрос се решаваше противоречиво от съдилищата, но към настоящия момент е постановено Тълкувателно решение № 2/06.06.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК, с което е прието, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност”, че за застрахователя няма сила на пресъдено нещо уважаването на иска срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, решението по който иск е непротивопоставимо на застрахователя, и срещу него не се простира изпълнителната му сила. Поради това, че релевантният правен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неправилно въззивната инстанция е заключила, че искът е недопустим поради липса на правен интерес с оглед присъденото обезщетение за претърпени вреди по предявения граждански иск в наказателното производство и изчерпване защитата на законно признатото субективно право. Няма пречка увреденото лице, провело успешно иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Този иск е допустим, предвид различния предмет, правно основание и ответник. Въпросът дали има извършено плащане от делинквента на присъденото обезщетение е от значение за основателността на иска, но не е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ. Поради изложените съображения въззивното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. дело № 409/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение. ОТМЕНЯ определение № 226/21.12.2010г. по ч. гр. дело № 292/2010г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение и определение № 397/01.11.2010г. по гр. дело № 204/2010г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Сливенски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.