Р Е Ш Е Н И Е N 23 София, 16.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари .................................... две хиляди и шестадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова…................................….…...................................................... в присъствието на прокурора …………...............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................................... гр.дело № 1407/2015 година. Производство по чл.290 ГПК. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Хр. М. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 510 от 30.10.2014 г. по гр.д. № 648/2014 г. на окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 99 от 16.05.2014 г. по гр.д. № 1004/2013 г. на Пернишкия районен съд. С него са уважени искове на Б. С. З. от [населено място] срещу касатора и [фирма], [населено място], за заплащане солидарно на имуществени вреди, съставляващи разлика между трудово възнаграждение, което би получавала като здрава и заплатата, която получава като трудоустроена за професионално заболяване, както и безплатна храна – искове с правно основание чл.200 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Б. С. З., чрез пълномощника си адв. Ц. М. от АК-Перник, е отговорила в срока по чл.287, ал.1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Същото становище поддържа и в открито съдебно заседание чрез пълномощника си и с писмена защита. Претендира разноски за касационното производство. [фирма], [населено място], не е заявил становище по жалбата. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 740 от 24.06.2015 г. Върховният касационен съд е допуснал обжалване на въззивното решение на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1, ГПК по два въпроса, които са взаимосвързани: 1. Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване?; 2. Дали безплатната храна, условията на труд, бонуси по КТД, производствени бонуси, социални помощи по КТД, целеви награди, платен годишен отпуск, работа празник, сумарно отчитане на работното време и нощен труд следва да бъдат включвани в обезщетението по чл.200 КТ във връзка с неговото изчисляване и във връзка с приложението на чл.15 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата?” Касаторът е представил Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и решение № 119 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 675/2012 г. на ВКС, ІV г.о. И двата акта са със задължителен характер и утвърждават правилото, че базата за определяне на обезщетенията за имуществени вреди включва всички добавки към трудовото възнаграждение, които имат постоянен характер. В тази насока трябва да се съобрази и съществуваща към момента практика на ВКС по този въпрос – напр. р. № 847 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ІV г.о. и др. От данните по делото е видно, че към основното месечно възнаграждение както на ищцата, така и на т.н. „аналог” – лице, което работи на заеманата преди трудоустрояването длъжност на ищцата, са включени единадесет добавки и техният сбор е послужил за база при определяне на брутното трудово възнаграждение, респ. за изчисляване на имуществената вреда, като разликата между брутните трудови възнаграждения на работничката като здрава и след трудоустрояването й. Така в базата за изчисляване на обезщетението са добавени спорните добавки за безплатна храна /под формата на ваучери/, условия на труд и бонусите, които са били уговорени в КТД съобразно специфичните условия на труд в конкретни измерения, както и други бонуси. Решаващият извод на съда при уважаване на иска е свързан с генералното правило, че задължение на деликвента е да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В отговор на поставените въпроси трябва да има предвид следното: Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Включват се и всички предвидими и сигурни плащания, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, при които отчитането зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – в този смисъл р. № 847 от 14.01.2014 г. по гр.д. № 1558/2009 г., р. № 540 по гр.д. № 895/2009 г. на ІV г.о. и др. Брутното трудово възнаграждение на ищцата е формирано от следните компоненти – основна месечна заплата /ОМЗ/, ДВТ за отработено време и професионален опит, бонуси по КТД, други бонуси, социална помощ по КТД, нощен труд, целеви награди, месечна преработка на нощ.ч., сумарно отчитане на работното време, извънреден труд, платен годишен отпуск и работа празник, а на т.н. „аналог” – от същите компоненти без „извънреден труд” и „месечна преработка на нощ. ч.” От устното пояснения на в.л., П., дадено в с.з. на 20.11.2013 г. се установява, че бонусите по КТД са предвидени за постоянство на всеки работник или служител за реално отработеното работно време, а т.н. „други бонуси” са в зависимост от изпълняваната работа и са изплащани за някои празници, но не е ясно как са определяни размерите им. Няма яснота и за компонента „целеви награди”, но от наименованието може да се направи извод, че те стимулират трудовото участие и показаните резултати за всеки отделен работник или служител. С оглед отговора на въпроса за компонентите на брутното трудово възнаграждение следва от списъка на вещото П. да бъдат приспаднати сумите, които представляват начисления за нощен труд, целеви награди, месечна преработка от нощ.ч., извънреден труд и работа празник, които за ищцата Б. С. са в размер на 632, 35 лева, а за т.н. „аналог” в размер на 1095,14 лева, т.е налице е разлика от 462, 79 лева. За тази сума искът следва се отхвърли поради това, че те не съставляват имуществена вреда за ищцата, тъй като не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение за исковия период нито за нея, нито за работника, с който съпоставя дохода си. Разликата между брутните трудови възнаграждения трябва да се пресметне след приспадането на тези суми от възнагражденията на двете лица. По отношение на имуществената вреда, която произтича от неполучени ваучери за безплатна храна следва да се има предвид, че те представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение и се дължат по силата на чл.269, ал.2 КТ. Следва да се различават от безплатната храна по чл.285, ал.1 КТ, която е предвидена за специфичен характер на работата и организация на труда и винаги се осигурява в натура – в тази насока виж р. № 206 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 718/2010 г., ІV г.о. и № 1086/2012 г. на ІV г.о. ВКС. Поради това присъдената сума по това перо се дължи, а решението е правилно. Съдът не присъжда на касатора разноски за това производство както поради липса на договор за правна помощ, в който да се съдържат данни за плащане на адвокатското възнаграждение, така и поради липса на списък на разноските по чл.80 ГПК – т.1 и т.2 от ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 510 от 30.10.2014 г. по гр.д. № 648/2014 г. на окръжен съд Перник САМО В ЧАСТТА, с която обезщетение за имуществени вреди е присъдено за сумата над 6978, 97 лева до 7441, 76 лева, т.е. за разликата от 462, 79 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Б. С. З. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], за солидарното им осъждане да заплатят сумата над 6978, 97 лева до 7441, 76 лева, т.е. за разликата от 462, 79 лева, по иск за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода 11.01.2011 г. – 31.01.2013 г. с правно основание чл.200, ал.1 КТ, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.