Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр.София ,30 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 792/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от адв. Б. Р. – назначена за служебен защитник на подс. Ю. Л. И. и от адв. Д. К. – упълномощен защитник на подс. А. А. А., срещу въззивна присъда № 23 от 26.02.2014г. по внохд № 228/2013г. по описа на Търговищки окръжен съд. С присъда № 183 от 03.10.2013г., постановена по нохд № 127/2013г. по описа на Поповския районен съд, подсъдимият Ю. Л. И. е признат за виновен за това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игрална зала „7777” на [фирма] – [населено място], в съучастие като съизвършител с А. А. е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице Б. А. Х. - крупие в игрална зала „7777” на [фирма] – [населено място], при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, във вр. с чл.34, чл.55, ал.1, т.2, б „б” НК му е наложено наказание „пробация”, с пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес", за период от девет месеца, при периодичност 2 пъти седмично; "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за период девет месеца; "Безвъзмезден труд в полза на обществото" в рамките на 100 часа за една година. Подс. Ю. Л. И. е признат за невиновен в това, че с престъплението по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК е причинил на пострадалия Б. А. Х. повърхностни порезни рани по лявата ръка и двете подколенници и на основание чл.304 НПК е оправдан в тази част на повдигнатото обвинение. Подс. Ю. Л. И. е признат за невиновен и в това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игралната зала „7777” на [фирма] - [населено място], в съучастие като съизвършител с А. А. и А. А. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б „а” и „б” НК. Със същата присъда подсъдимият А. А. А. е признат за виновен в това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игрална зала „7777” на [фирма] – [населено място], в съучастие като съизвършител с Ю. И. е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице Б. А. Х. - крупие в игрална зала „7777” на [фирма] –гр. Варна, при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и чл.78 а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2500 лева. Подсъдимият А. А. А. е признат за невиновен в това, че с престъплението по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК е причинил на пострадалия Б. А. Х. повърхностни порезни рани по лявата ръка и двете подколенници и на основание чл.304 НПК е оправдан в тази част на повдигнатото обвинение. Подсъдимият А. А. А. е признат за невиновен и в това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игралната зала „7777” на [фирма] - [населено място], в съучастие като съизвършител с Ю. И. и А. А. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б „а” и „б” НК. Със същата присъда подсъдимият А. Х. А. е признат за невиновен в това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игралната зала „7777” на [фирма] - [населено място], в съучастие като съизвършител с Ю. И. и А. А. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Подсъдимият А. Х. А. е признат за невиновен и в това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игрална зала „7777” на [фирма] – [населено място], в съучастие като съизвършител с Ю. И. и А. А. е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице Б. А. Х. - крупие в игрална зала „7777” на [фирма] –гр.Варна, при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване, като производството пред Търговищкия окръжен съд е образувано по протест от прокурор в РП – П. с искане за осъждане на оправданите подсъдими по предявените им обвинения и по жалба от защитника на подсъдимия Ю. И.. С присъда № 23 от 26.02.2014г. по внохд № 228/2013г. по описа на Търговищкия окръжен съд, е била отменена присъда № 183 от 03.10.2013г. по нохд № 127/2013г. по описа на Районен съд [населено място] в оправдателната и част, като: Подсъдимите Ю. Л. И., А. А. А. и А. Х. А. са признати за виновни в това, че на 31.12.2010г. в [населено място], обл. Търговище, в игрална зала „7777“ на [фирма] [населено място], в съучастие като съизвършители извършили непристойни действия – нанасяне на побой на Б. Х. и Х. Х., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което: На основание чл. 325 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 , вр. чл. 36 и чл. 54 НК подс. Ю. Л. И. е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 325 ал.1 вр. 20 ал.2 вр. чл. 36 и чл. 54 НК подс. А. А. А. е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи на основание чл. 59 ал.1 вр. чл. 61 т. 3 ЗИНЗС при първоначален общ режим. На основание чл. 325 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 36 и чл. 54 НК подс. А. Х. А. е осъден на една година лишаване от свобода. Със същата присъда подс. А. Х. А. е признат за виновен в това, че на 31.12.2010г. в [населено място] обл. Търговище, в игрална зала „7777“ на [фирма] [населено място], в съучастие като съизвършител с Ю. И. и А. А. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в отоци, кръвонасядания, разкъсно-кунтузна рана в лицевата част на главата, повърхностни порезни рани по лявата ръка и двете подколенници, с разстройство на здравето, на длъжностно лице – Б. А. Х. – крупие в игрална зала „7777“ на [фирма] [населено място], при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.1 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 36 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК на подсъдимият Ю. Л. И. е определено едно общо наказание - две години лишаване от свобода, като на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определеното наказание. На основание чл. 23 ал.1 НК на подсъдимия А. Х. А. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години. Подсъдимият Ю. Л. И. е оправдан по първоначално предявеното обвинение за „опасен рецидив“. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта относно разноските по делото, като в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. Присъдата е потвърдена в останалата и част. Новата въззивна присъда е постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав, който счита, че първоинстанционната присъда е следвало да бъде потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от служебно назначения защитник на подсъдимия Ю. И. – адв. Р., се оспорва осъждането на подс. И. за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК с оплакване за нарушение на закона, алтернативно – за явна несправедливост на наложеното наказание. Развиват се конкретни доводи за неправилно приложение на материалния закон, понеже посегателството срещу телесната неприкосновеност на пострадалия Х. не съставлява действие, нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото. Твърди се недоказаност на нанасяне на побой на св. Х.. Прави искане за отмяна на въззивната присъда в тази й част и оправдаване на подс. И. по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Развива подробно алтернативно направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, като счита, че наказанието следва да бъде определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В касационната жалба, подадена от защитника на подс. А. А., се прави общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваната присъда. В допълнение към касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на съдебния акт. В допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощените пред тази инстанция защитници на подс. А. А., адв. А. и адв. С., се развиват доводи за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционната такава на РС Попово. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Ю. И. – адв. Д., поддържа касационната жалба съобразно направените в нея доводи. Поддържа алтернативно направените искания с касационната жалба. Защитникът на подс. А. А. – адв. А., също поддържа касационната жалба и допълненията към нея. Конкретизира, че претендира наличието на всички касационни основания. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че е приложен закон, който е следвало да бъде приложен. Намира, че искането за оправдаване не следва да бъде уважено. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимите Ю. И. и А. А. не участват лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадените касационни жалби принципно определят предмета и пределите на касационната проверка. За определена категория нарушения, между които и абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК, касационната инстанция може и е длъжна да следи служебно и без да е налице изрично позоваване от страна на жалбоподателите. /В този смисъл, Решение № 568/2011г. на ІІ Н.О./ Този извод произтича от правомощията на ВКС, обявени в чл. 124 от Конституцията, изразяващи се в осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища, които предопределят възможността за намеса на касационната инстанция извън обсега на основанията, сочени от страните, при грубо накърняване на законни права и интереси на тези страни, съставляващи съществено нарушение на процесуалните правила. /В този смисъл, Решение №532/2010г. на ІІІ Н.О./. Касационната инстанция констатира именно такова съществено процесуално нарушение, изразило се в ограничаване правото на защита и правото на справедлив процес по отношение на подс. Ю. И.. Независимо, че касационната жалба, депозирана от служебния защитник на този подсъдим и поддържана в съдебно заседание от упълномощен от подс. И. защитник не съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е налице оплакване за незаконосъобразност на осъждането, постановено с новата въззивна присъда, което предпоставя проверка и на спазване на процесуалните правила при постановяване на присъдата, имайки предвид и обсъденото вече правомощие на касационната инстанция служебно да следи за допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Внимателният прочит на материалите по внохд № 228/2013г. сочи, че въззивното производство е образувано по протест от прокурор в РП [населено място] и по жалба от служебния защитник на подс. И.. Въззивният протест съдържа искане за отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателните й части и осъждане на оправданите подсъдими по предявените им обвинения. С протеста се иска осъждане, утежняване на наказателно правното положение на подсъдимите, включително и на подс. Ю. Н.. Видно от приложената на л. 6 от делото разписка, препис от протеста е връчен на този подсъдим чрез защитавалия го в хода на наказателното производство служебен защитник - адв. Р.. Не са налице данни препис от протеста да е връчен лично на подс. Ю. И.. Подсъдимият и защитникът му са самостоятелни страни в съдебната фаза на производството, и макар да е допустимо призоваване и връчване на книжа, предназначени за подсъдимия, на неговия защитник /чл. 180, ал. 3 НПК/, в случая изобщо не е правен опит препис от протеста да бъде връчен на подсъдимия, няма данни той да е бил търсен и да не е бил намерен, за да се пристъпи към връчване на неговия защитник. Тези обстоятелства сочат на извод, че не се установява несъмнено подс. И. да е бил уведомен за депозирания от прокурора протест, с който се иска осъждането му. По-нататък, подс. Ю. Н. не е бил призован редовно за съдебните заседания на въззивната инстанция. На 04.12.2013г. е проведено съдебно заседание на въззивната инстанция и съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. С определение от 06.01.2014г. съставът на Търговищкия окръжен съд е отменил определението, с което е даден ход по същество на делото, възобновил е съдебното следствие и е насрочил съдебно заседание, като е допуснал събиране на доказателства пред въззивния съд. За съдебното заседание на 22.01.2014г. подс. И. е бил нередовно призован - призовката от единия известен адрес е била върната в цялост с отметка, че на този адрес няма живущи, а в призовката от другия адрес е налице вписване от кметството в [населено място], че лицето е в чужбина. Нередовното призоваване на подс. Ю. И. е констатирано от съдебния състав и е отразено в протокола от съдебно заседание. Независимо от това, обаче, съдът е дал ход на делото и в рамките на въззивното съдебно следствие е събирал доказателства. За следващото съдебно заседание на 26.02.2014г. съдът неправилно е приел, че подс. Ю. И. е редовно призован, защото той е бил призован чрез служебно назначения му защитник, а липсва отразено в протоколите от съдебни заседания изявление на този защитник, че поема задължение да уведоми подсъдимия, липсва изявление на този защитник в съдебното заседание на 26.02.2014г. за това, дали е уведомила подс. И. за насроченото заседание. Подсъдимият изобщо не е бил призоваван чрез изпращане на призовка лично до него. При неправилна констатация за редовна процедура по призоваване на този подсъдим, съставът на окръжния съд е дал ход на делото, събирал е доказателства, приключил е въззивното съдебно следствие и е постановил атакуваната присъда. Изложените обстоятелства обосновават извод за това, че при разглеждане на делото от Търговищкия окръжен съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, понеже е налице накърняване на правото на защита на подс. Ю. И.. Като не е ясно дали му е бил връчен препис от протеста на прокуратурата, и като изобщо не е бил призован за съдебните заседание пред въззивната инстанция, същият е бил лишено от правото си да участва в производството, да участва в събирането на доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да даде обяснения, още повече, че въз основа на събрани в хода на въззивно съдебно следствие доказателства, окръжният съд е постановил осъждане, включително и на този подсъдим. Действително, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание пред въззивната инстанция не е задължително, но подсъдимият несъмнено следва да е редовно призован за заседанието пред тази инстанция. Единствено при редовно уведомяване на подсъдимия и при констатация, че същият не се е явил без уважителна причина, въззивната инстанция може да даде ход на делото /арг. от чл. 329, ал. 2 НПК/. Обстоятелството, че подс. И. е бил представляван от служебно назначен защитник, не може да санира допуснатото нарушение, защото е съществено ограничено правото на лична защита на подсъдимия - същият изобщо не бил известен за въззивното производство, не е участвал в него, препятствано е правото му да участва в събирането и проверката на доказателства. По този начин е нарушено и правото на подс. Ю. Н. на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ, защото елемент от него е правото на лично участие на подсъдимия в процеса като израз на равенството на страните и като гаранция за това, че той ще бъде изслушан от съда. Прогласеното от ЕКПЧ право на справедлив процес предпоставя правото на подсъдимия на лично присъствие в съдебното заседание и пред въззивния съд, който се произнася по фактите, вината и наказанието на подсъдимия. В случая, доколкото подс. Н. не е бил редовно призован за съдебното производство пред въззивния съд, той е бил лишено от правото на лично участие в него. Не е налице отказ от страна на подсъдимия да присъства и да се защитава лично, защото, за да е налице такъв отказ, подсъдимият трябва да е бил надлежно уведомен за образуваното въззивно производство и насрочените заседания. Изложеното обосновава извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал.1 т. 2 НПК - допуснато при въззивното разглеждане на делото съществено нарушение на процесуалните правила, поради ограничаване правото на защита и правото на лично участие в производството на подс. Ю. И.. Последица от това нарушение е отмяната на постановената въззивна присъда в съответната й част и връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане следва констатираното процесуално нарушение да бъде отстранено – чрез редовно призоваване на подс. Ю. И. в производството пред въззивната инстанция, или като се констатират надлежно основания за задочно производство. Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в ограничаване на процесуалните права на подс. Ю. И., несъмнено се свързва с осъждането на този подсъдим за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Обвинението е за извършване на това престъпно деяние в съучастие от подс. И. с подсъдимите А. А. и А. А.. Понеже обвинението е за съучастие в престъпното деяние - при общи фактически положения и правна квалификация, и се констатира съществено процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото, по отношение на един от подсъдимите, не е възможно ново разглеждане на това обвинение само по отношение на подсъдимия, спрямо когото е допуснато същественото нарушение на процесуалните правила. Поради това, атакуваната нова въззивна присъда следва да бъде отменена в частта относно осъждането и на тримата подсъдими за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отмяната на атакуваната въззивна присъда в тази част като логическа последица води до отмяната й и в частта относно определяне по реда на чл. 23 НК на едно общо наказание на подс. Ю. И. и режим на изтърпяване на общото наказание, както и в частта, в която на основание чл. 23 НК е определено едно общо наказание на подс. А. А. и същото е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Във връзка с последното, при новото разглеждане на делото следва да се има предвид забраната за влошаване на положението на подсъдимите (предвид липсата на протест). В останалата част, с която е потвърдена първоинстанционната присъда касателно осъждането на подсъдимите Ю. И. и А. А. за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК въззивната присъда не подлежи на касационен контрол и е влязла в сила. Поради липса на касационна жалба от страна на подс. А. А. атакуваната въззивна присъда не подлежи на контрол от касационната инстанция по отношение на осъждането на този подсъдим за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Следователно, в контролираната по касационен ред част от въззивната присъда, същата подлежи на отмяна, включително и по отношение на подс. А. А., който я е обжалвал на различно основание и по отношение на необжалвалия подсъдим А. А.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 23 от 26.02.2014г., постановена по внохд № 228/2013г. по описа на Търговищкия окръжен съд в ЧАСТТА, в която подсъдимите Ю. Л. И., А. А. А. и А. Х. А. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 325 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, в ЧАСТТА, в която на основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. Ю. Л. И. е определено едно общо наказание и е определен режим за изтърпяването му и в ЧАСТТА в която на подс. А. Х. А. е определено едно общо наказание и на основание чл. 66 НК е отложено неговото изтърпяване за срок от три години. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. В останалата част присъдата е влязла в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.