Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр.София, 15.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретар Райна Пенкова
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4418/ 2013 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на К. В. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Ботевградски районен съд № 207/ 04.10.2012 г. по гр.д.№ 714/ 2012 г. с което молителката е осъдена да заплати на Г. В. У. сумата 600 лв.
Молителката поддържа, че по делото е постановено неприсъствено решение без да й е връчен препис от исковата молба и без да е призована за участие в съдебно заседание. Удостоверяването в приложените по делото призовки от длъжностното лице по призоваването, че е отказала да получи призовките и съобщенията в [населено място], не отговаряло на истината. На датите, на които тези удостоверявания били извършени, молителката не се намирала в [населено място], поради което не било възможно да е отказала получаване на съобщения. Поради това моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Ответната страна, Г. В. У., оспорва молбата. Твърди, че постановеното решение не е неприсъствено, а призоваването на молителката за участие в съдебно заседание е редовно извършено, поради което не са налице основания за отмяна на съдебния акт.
Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна.
Пред Ботевградски районен съд е образувано дело по искова молба на Г. В. У. срещу К. В. Г., претендирано е заплащане на сумата 600 лв. Съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответницата, като изпратеното съобщение е върнато по делото с отбелязване, че на 04.05.2012 г. лицето отказва получаването му. Отбелязването е извършено от кмета на [община] и е удостоверено с подписа на един свидетел с посочени имена и адрес. Съдът е приел връчването за редовно и е насрочил делото в открито заседание, като е изготвил и проект за доклад по делото. За заседанието на 10.07.2012 г. ответницата не е била редовно призована, поради което съдът е насрочил следващо заседание за 04.09.2012 г. Изпратената за него призовка до К. Г. е върната с отбелязване от кмета, че на 18.07.2012 г. лицето отказва получаване, което е удостоверено с подписа на двама свидетели, с посочени имена и адреси. При тези условия съдът е намерил призоваването за редовно и е дал ход на делото, разгледал е спора и е дал ход на устните състезания. Решение по делото е постановено 04.10.2012 г., като с него предявения иск е уважен изцяло.
При тези обстоятелства не са налице твърдяните от молителката обстоятелства, обуславящи отмяна на решението. На първо място следва да се отбележи, че решението на районния съд не е неприсъствено по такова по смисъла на чл.238 ГПК, защото ищецът не е поискал постановяване на акт по този съдопроизводствен ред. Решението е постановено по общия ред, съответно защита срещу лишаването на страната от възможност да участва в производството не може да се търси по реда на чл.240 ГПК, а по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Съобразно наведените от ищцата твърдения, претенцията й следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.5 ГПК – невъзможност да участва в делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила по връчване на призовки и съобщения. Такива нарушения обаче не се установява да са извършени от първоинстанционния съд. Съгласно чл.44 ал.1 изр.5 и 6 ГПК, отказът да се приеме съобщение или призовка се удостоверява с подписа на връчителя и не засяга редовността на връчването. Действащият процесуален закон счита за достатъчно удостоверяването на отказа от длъжностното лице по призоваването, като обстоятелството, че за целта в призовката са вписани и свидетели на отказа, е ирелевантно. Кметът се явява овластено да връчва призовки и съобщения лице при условията на чл.42 ал.1 изр.2 ГПК, така че е достатъчно неговото удостоверяване относно отказът на получателя. Това удостоверяване е официално и доказва пълно отразените в него обстоятелства.
Неоснователни са доводите на молителката, че от приложените трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е доказано, че за периода 14.05.2012 г. – 03.09.2012 г. не се е намирала в [населено място] съответно не е възможно да е отказала получаване на призовки и съобщения. Това, че за посочения период тя е била в трудово правоотношение с работодател от [населено място], не изключва удостовереното от длъжностното лице, че конкретно на датите 04.05.2012 г. и 18.07.2012 г. в [населено място] е отказала получаване на съобщение, съответно призовка за съдебно заседание. Не може да бъде опровергано официалното удостоверяване и от представените писмени декларации от лицата В. Р. Й. и П. П. Ц. - те представляват писмено обективиране на свидетелски показания и не са годно доказателствено средство по ГПК. Неистинност на удостоверяването може да се приеме, само ако по надлежния ред (с присъда или заместващо я съдебно решение) се установи извършено престъпление от длъжностното лице във връзка с връчването на процесните съобщения, но тогава молителката ще разполага с друго основание за отмяна, което може да предяви в съответния срок.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице претендираните основания за отмяна на осъдителното по отношение на молителката решение и поради това
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. В. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Ботевградски районен съд № 207/ 04.10.2012 г. по гр.д.№ 714/ 2012 г.
ОСЪЖДА К. В. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Г. В. У., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] ет.1, сумата 150 лв (сто и петдесет лева) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|