2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 323/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 441/12 г. гр.София, 21.06. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 323/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, от 16.11.2011 год., постановено по гр.дело № 3511/2008 год., с което е оставено в сила решение от 30.07.2008 год. СРС, гражданско отделение, 47 състав, постановено по гр.дело № 6297/2005 год. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу „Федерация за приятелство с народите на Русия и О.”, [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на следните помещения, намиращи се в масивна пететажна сграда в [населено място], [улица] със застроена площ от 2 100 кв.м., построена в дворно място, представляващо УПИ .., цялото от 3 595.50 кв.м. в кв... по плана на [населено място], местност „Г.”, при съседи по нотариален акт: [улица]/бивш „К. Г.”/, [улица], парцел ..-етажна собственост, парцел...-собственост на С. С. Е., парцел ..-етажна собственост, парцел ...-собстеност на И. К., парцел ..-собственот на Е. Х. С. и при съседи по скица: [улица]/бивш „К. Г.”/, [улица], парцел ..., парцел ..., парцел ..., ..., парцел ...., парцел ....., парцел ..., парцел....-за административни нужди, а именно: на партерния етаж-помещения №№ 22 и 22а, на втори етаж-помещения №№ 203, 203А, 204, 205, 206, 2К-1.1., 207, 208, 209, 210, WC-М и D, 211, 224, 2К-2.1., 2ЦФ, 2К-1, 2К-2, 212, 213, 214, 215, 2К-2-2-, 219, 220, 221, 223 и на третия етаж библиотека № 312, съгласно скици и описание на помещенията по площ и граници, изготвени от вещото лице Я. като приложение към експертизата, както и в частта, с която е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ нотариален акт № .., том .., рег.№ ..., н.дело № .../..... год. на нотариус Т. В.-Нотариус в район [населено място], рег.№.... на НК. Недоволен от въззивното решение е касаторът Федерация за приятелство с народите от Русия и О., представляван от адвокат М. П., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон – чл.2, ал.2, чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а искът по чл.108 ЗС е неоснователен тъй като имотът е придобит по давност. Твърди, че не е съобразена липсата на правоприемство между Съюза на съветските граждани в България(ССГБ) и Дружеството на руските граждани в България(ДРГБ). Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител адвокат П. поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. От ответника по касация [фирма], представлявано от адвокатите Я. М. и М. Я. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност като счита за недопустимод а се прави възражение за недобросъвестност по отношение на тях или предишните собственици с оглед нормата на чл.493 ГПК/отм./ едва в касационното производство. Претендира за направените по делото разноски. Постъпила е писмена защита от процесуалните представители, в която се излагат същите съображения. Процесуалните представители адвокатите Я. и М. поддържат оспорването и по съображенията, изложени в отговора и писмената защита. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот; че този имот се владее от ответната федерация и това владение е без правно основание. Изложил е съображения, че ДРГБ е правоприемник на ДСГ в НРБ, което от своя страна е реорганизираното С. в НРБ. В тази връзка се е позовал на нормата на чл.157 ПР на ЗЛС/отм./ в редакцията му към 08.11.1955 год. Обосновал е извод, че въпреки извършената ликвидация на С., същото не е престанало да съществува в правния мир като Ю. поради незавършения фактически състав за прекратяване на сдруженията – не е налице вписване на прекратяването по силата на чл.147 ЗЛС/отм./. Въззивният съд е приел също, че процесният имот е реституиран в полза ДРГ по силата на ЗВСОНИ. В тази връзка е отчел, че претендиращият реституция е бил собственик на имота по силата на извършено отчуждаване по регулация, а по силата на приращението – и на сградата, построена в имота, както и че са налице всички предпоставки за реституиране на имота по силата на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, за което не се изисква нарочен административен акт. С оглед на изложеното последващите сделки с имота са породили транслативен ефект и имотът е преминал в патримониума на ищцовото дружество. Счетено е за неоснователно и недоказано възражението на ответната федерация, че е придобила имота по давност. С определение № 667 от 31.07.2012 год. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: „правоприемник ли е ДСГ на С., за да има права върху имота, предмет на спора, като преобразувано или реорганизирано Ю. на основание ЗЛС в редакция към 1956 г.”. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Законът за юридическите лица (З.) от 1933 год. е отменен с чл.165 от ЗЛС(„Държавен вестник”, брой 182 от 09.08.1949 год.). ЗЛС е създаден в началото на периода на въвеждане на плановата икономика и еднопартийна форма на държано управление, което се е отразило и на правния режим на ЮЛ с нестопанска цел, предвиждащ държавен контрол за всички сдружения и фондации от съответния ресорен министър съобразно сферата на дейност на организацията. Освен материалноправни норми ЗЛС съдържаше и процесуални норми, създаващи режим на вписване в съдебен регистър на тези организации тъй като до приемането на глава 52 на ГПК от 1987 год. за вписването им е действал ЗЛС. Според правния режим на юридическите лица с нестопанска цел по ЗЛС държавният надзор обхваща всички организации, без разлика на обявените и осъществявани от тях цели. Всяко сдружение се счита, че е под надзора на този държавен орган (министерство или комитет), в чийто предметен обхват е извършваната от него дейност. Намесата на държавата е пряка тъй като решенията на общото му събрание, издадени в противоречие със закона или устава, подлежат на отмяна от ресорния държавен орган, а прекратяването има за последица предаване на имуществото на държавата. Въззивният съд като инстанция по съществото на спора е обсъдила поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства относно легитимацията на ДРГ в РБ. Взето е предвид, че на 25.11.1948 год. е прието решение за учредяване Съюз на съветските граждани(С.) в НРБългария, който е вписан в регистъра на ЮЛ при Софийски областен съд в том V, стр.17; на 27.09.1956 год. по ф.дело № 3/1956 год. на Софийския окръжен съд, Димитровски район е вписано в регистъра на юридическите лица сдружение „Дружество на съветските граждани(ДСГ) в НРБългария”, т.е. С. в НРБ с пререгистрацията по ЗЛС се преобразува в ДСГ в НРБ като на 04.08.1957 год. на VІІ-та конференция на ДСГ прието единодушно решение, че по-нататъшното му съществуване е нецелесъобразно и в съответствие с устава е взето решение да се предаде имуществото и паричните средства на дружеството на Съветската държава. С Постановление на ЦК на К. и разпореждане на МС на СССР от 26.09.1962 год. сградата на Културния дом в С. заедно с имуществото е предоставена за ползване на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. На 01.06.1964 год. е издаден А., в който като основание е посочено „подарък от СССР на НРБ”, със същия е предоставен за ползване на „Българо-съветската дружба”, а със заповед № РД-57-382 от 28.12.2001 год. на Областния управител на област С. процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост тъй като е собственост на С.. Взето е предвид, че с решение от 30.04.1991 год. по ф.дело № 5957/1991 год. на Софийския градски съд-5-ти състав на основание чл.18 ЗЮЛСНЦ е вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел сдружение „Федерация за приятелство с народите на Русия и О.” като правоприемник на „Общонародния комитет за българо-съветска дружба”(вписан с определение от 04.06.1957 год. по ф.дело № 5/1957 год.). Отчетено е, че процесната сграда с мемориален ордер № 10 от м.октомври 1963 год. е заприходена към счетоводството на ответника по спора както и че към м.декември 1995 год. тази сграда продължава да се води към дълготрайните материални активи на федерацията, а за периода от 1993 год. до настоящия момент е плащал данък сгради и такса смет за имота като през 2000 год. е деклариран пред СО, Дирекция „ПАМДТ”. Направен е законосъобразен извод, че въпреки извършената ликвидация по решение на VІІ-та конференция от 04.08.1957 год. дружеството не е престанало да съществува предвид чл.147 ЗЛС, като няма вписване на прекратяване – за това С. в НРБ, респ. ДСГ в НРБ е продължило съществуването си като с вписването от 11.12.1997 год. е извършена промяна в името – в Дружество на руските граждани(ДРГ) в РБ, при което ищецът е доказал правоприемство между неговия праводател по сделките ДРГ в РБ и ДСГ в НРБ. По останалите оплаквания в касационната жалба не се дължи произнасяне с оглед въпросът в определението за допустимост на касационното обжалване. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски по делото за един адвокат в настоящото производство в размер на сумата 5 000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд от 16.11.2011 год., постановено по гр.дело № 3511/2008 год. по описа на ІІ-В състав. ОСЪЖДА Федерация за приятелство с народите от Русия и О. със седалище [населено място] и съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 5 000/пет хиляди/лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: