4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 107 С., 04.02. 2014 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 422/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адвокат Г. Б. И. Софийска адвокатска колегия против въззивно определение № 935 от 05.11.2013 г. по ч. гр. дело № 514/2013 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1043 от 06.08.2013 г. по ч. гр. дело № 183/2013 г. на Ловешки районен съд за обезсилване на Заповед № 63 от 01.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси - 1) какви са доказателствата по чл. 415, ал. 2 ГПК, с които заявителят следва да установи изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК и може ли това да бъде сторено с писмени доказателства, различни от исковата молба с положен щемпел за вх. номер и/или съдебно удостоверение от съда, пред който е предявен иска; 2) длъжен ли е съдът по заповедното производство да извърши служебна проверка за предявяване на иска, когато е сезиран с писмени доказателства, които са неясни или съдържат противоречиви данни и следва ли в тази хипотеза да изиска от заявителя представяне в определен срок на ясни, убедителни, непротиворечащи данни; 3) длъжен ли е в изпълнение на задължението си по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят да представи доказателства, които безспорно и недвусмислено установяват предявяване на иска и неговия предмет и в този смисъл следва ли да бъде извършено пълно и главно доказване или представените доказателства могат да бъдат такива, от които съдът да направи обосновано предположение, че в срока е предявен иск с предмет съвпадащ с този от заявлението. Жалбоподателят представя две определения на ВКС, търговска колегия, първо т. о., по ч.т.д. № 736/2009г. и ч.т.д. № 20/2010 г. във връзка с поставените правни въпроси. Поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Ответниците Г. А. Г. - едноличен търговец с фирма „Гаранция-Г. Г.” и М. Д. М. не са представили писмен отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси с обжалваното определение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, според която доказването на факта на предявяването на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвъртяване обезсилването на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. Представянето на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на исковата молба на заявителя, но и уведомямането на съда по делото образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Уведомяването се осъществява, както изрично със заявление придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането (препис от исковата молба с отразена дата на постъпването в съответния съд), така и със съдебно удостоверение издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът не е задължен служебно да извърши проверка дали исковата молба с предмет съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за дата на депозирането й. Като изключение от това правило би следвало да се приеме само случаят, когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебния състав, разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение; същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта и редовността на исковата молба. В този случай фактът на предявяването на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен (чл. 155 ГПК). При постановяване на обжалваното определение съдът е съобразил посочената съдебна практика. Прието е, че представените от заявителя в Ловешки районен съд писмени доказателства - молба вх. № 7030/05.08.2013 г. с приложена искова молба до Ловешки окръжен съд за предявен от заявителя срещу длъжниците установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и разписка за изпратена пратка до същия съд с дата 02.08.2013 г. не удовлетворяват изискванията на чл. 415, ал. 2 ГПК, тъй като правната норма предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на исковата молба на заявителя, но и доказателства за дата на постъпване на исковата молба в съответния съд. Прието е, че съдът не е длъжен служебно да извършва проверка дали искът е предявен своевременно (законът изрично вменява това задължение на заявителя обвързвайки неизпълнението му с обезсилване за заповедта за изпълнение). Тези съображения на съда не влизат в противоречие с посочената съдебна практика. Независимо от изложеното, въззивният съд е извършил служебна справка и е установил, че в Ловешки окръжен съд с вх. № 5094 от 05.08.2013 г. е постъпила исковата молба на заявителя срещу длъжниците с правно основание чл. 422 ГПК и е образувано т.д. № 4020/2013 г. От тази справка е видно, че заявителят е спазил едномесечния срок за предявяване на установителния иск - разпореждането, с което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск против солидарните длъжници за установяване на вземането си по оспорената заповед в едномесечен срок като довнесе държавна такса е съобщено на заявителя на 04.07.2013 г. Едномесечният срок е изтекъл на 04.08.2013 г. (неделя). Разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК постановява, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден - в случая това е 05.08.2013 г. (понеделник). Видно е, че заявителят - настоящ жалбоподател е предявил иска в законния едномесечен срок. Доказателства, че са изпълнени изискванията на чл. 415, ал. 2 ГПК пред въззивния съд не са представяни, но с направената служебна справка съдът е извършил проверка на представените пред съда издал заповедта за изпълнение писмени доказателства инициращи предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК от кредитора. От тази констатация въззивният съд е извел извод, потвърждаващ изводите на заповедния съд. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно въззивният съд е игнорирал установения от него факт, че искът по чл. 422 ГПК е бил предявен в срок, при съобразяване на доказателствата представените пред заповедния съд. В случая не сме изправени пред доказателства представени извън срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, а пред проверка на представените доказателства, извършена от въззивния съд. След като при тази проверка съдът е констатирал, че заявителят е предявил в срок иск за установяване на вземането си, той е следвало да съобрази това обстоятелство и да отмени определението на първонистанционния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение. В този смисъл има установена съдебна практика на Върховния касационен съд с определение по ч.т.д. № 624/2011 г., право т. о. и определение по ч.т.д. № 444/2009г., първо т. о., постановени в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, доколкото в поставените правни въпроси се пита, дали съдът е длъжен на направи служебна проверка за предявяване на иска, когато е сезиран с писмени доказателства, които са неясни. Определението на въззивния съд следва да се касира, ведно с потвърденото първоинстанционно определение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 935 от 05.11.2013 г. по ч. гр. дело № 514/2013 г. на Ловешки окръжен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 935 от 05.11.2013 г. по ч. гр. дело № 514/2013 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него определение № 1043 от 06.08.2013 г. по ч. гр. дело № 183/2013 г. на Ловешки районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ